Беше горещо лято през 49 г. пр. Н. Е
11 юли 2018 г. в 0:00 Michal Habaj
Беше горещо лято през 49 г. пр. Н. Е. л., братя и сестри на Клеопатра VII. и Птолемей XIII. тъкмо спореха за трона, когато синът на Помпей Велики се появи в столицата на Египет и помоли за помощ за баща си в гражданската война срещу Цезар.
Клеопатра се възкачила на трона през 51 г. пр. Н. Е. I. Кралицата била преследвана от трудности дори в династията, бащата на Клеопатра оставил правителството не само на нея, но и на брат й Птолемей. Клеопатра се опита да съблазни брат си, тогава само момче, тя искаше да управлява сама, но Птолемей беше непреклонен.
Искането на Помпей не би могло да бъде по-неподходящо, но беше дошло и двамата братя и сестри знаеха, че трябва да внимават за Рим. Споровете тръгнали настрани и изпратили 60 кораба и 500 души в Помпей. Римските дела изглеждаха решени за известно време, спорът между братята и сестрите продължи и Птолемей успя да спечели. Клеопатра обаче не е от хората, които се отказват лесно. Тя отиде в Сирия, събра нова армия и се върна в Александрия, но на сцената се появи друг силен играч - Цезар.
По това време Цезар имаше история, достойна за роман. След успехи в римската политика, той прекарва години в Галия, като първият римлянин, който води войски във Великобритания и отвъд Рейн, през януари 49 г. пр. Н. Е. л. прекосява известната река Рубикон, насочва се да властва над цялата империя и значително се приближава към нея през август 48 г. пр. н. е. л., когато побеждава Помпей при Фарсале. Помпей също не беше човек, който лесно сглобяваше оръжия. Той избяга от Балканите в Тир и се насочи към Египет, където искаше да поднови армията си и да продължи войната.
Птолемей се изплашил, съветниците му го сплашили с идеята за Египет като база на Помпей в гражданската война. Затова той предателски го примами до бреговете на Египет и го намушка там. Той изпрати главата си до Цезар. Междувременно той пристигна в Александрия с четири хиляди мъже. Подаръкът на Птолемей за главата на Помпей го отврати, заповяда на него и Клеопатра да разпуснат армиите си и да се помирят. Събитията можеха да приключат сравнително бързо, но в крайна сметка се усложниха, защото точно в този момент тя се намеси в играта на Клеопатра, не с армията, а с оръжията на жените.
Клеопатра с Цезар в картина на Жан-Леон Гером (1865) (wikipedia.org)
Любов от пръв поглед?
Цезар се радваше на живота в Александрия, градът беше културният, артистичен и научен център на Средиземно море. В него можеха да се намерят много удоволствия и Цезар не се свени от тях - беше в добро настроение, избави се от най-силния си враг и се наслади на придобитото правителство. Очевидно той не е очаквал, че ще му е трудно да организира египетските дела и в началото не е изглеждало наистина така. Птолемия пристигна в Александрия и Клеопатра изпрати пратениците си. Въпреки че никой от братята и сестрите още не беше разпуснал армията си, мирът между братя и сестри изглеждаше само въпрос на време.
В крайна сметка обаче събитията изобщо не бяха толкова прости, никой от братята и сестрите не искаше да отстъпи и докато Птолемей разчиташе на армията, Клеопатра го опита от друг край. От своите пратеници тя научи, че Цезар има слабост към жените от кралски произход (всички знаеха, че той има слабост към жените като цяло) и тя рискува и решава да посети Цезар. Първата среща на може би най-известната влюбена двойка от древността е уловена от двама древни автори, но новината за срещата трябва да е била дори повече, те са били обичани и от римляни, и от александрийци.
Касий Дио споменава една от двете запазени версии, описва как Клеопатра тайно е отишла при Цезар и от самото начало е решена да използва всички предлагани оръжия. Тя се обличаше в съблазнителни дрехи, но в същото време така, че Цезар да съжалява за жена, която се нуждае от помощ в трудна ситуация. По-известната и известна история обаче ни беше оставена от Плутарх, Клеопатра можеше да бъде увита в чувал за легло и така тайно да бъде доведена до Цезар.
"Тя беше жена с огромна красота, в началото на цъфтежа на младостта си беше просто невероятна; имаше приятен глас и можеше да угоди на всички."
Втората история е по-приключенска, но и по-малко вероятна. Трудно е да се повярва, че иначе горда кралица би се явила доброволно по такъв унизителен начин пред римския консул. Както и да е, Клеопатра знаеше как да впечатли и тя спечели Цезар на първата среща. В древни времена са се разказвали какви ли не истории за нейната красота и способността й да съблазнява мъжете, Касий Дио, например, отбелязва, че тя е съблазнила Цезар, „тъй като тя беше жена с огромна красота, в началото на процъфтяването на младостта тя беше просто прекрасна; тя имаше приятен глас и успя да угоди на всички. " Дори преди Цезар да е обмислял да помири братята и сестрите и да вземе Клеопатра за второстепенна роля в цялата си организация, плановете му се променят напълно след личната среща. Клеопатра беше на кон и Птолемей разбра.
Птолемей очевидно се паникьосал, уплашен, че Цезар ще го остави напълно извън играта и ще предизвика въстание в Александрия. За римляните в града нещата можеха да се окажат катастрофални без бързата реакция на Цезар - той беше арестувал Птолемей и го убедил да успокои тълпата в града. Клеопатра свика Александрийския събор, където Цезар прочете завещанието на Птолемей XII. Това означаваше, че братята и сестрите трябва да управляват заедно. Цезар се съгласи и обяви, че Рим ще бъде защитник на този пакт, на останалите две деца (Арсиное и Птолемей XIV), които Птолемей XII. той остави след себе си, направи владетели в Кипър.
Всички изглеждаха доволни, и четиримата братя и сестри получиха дял в правителството и животът в Александрия можеше да се нормализира. Цезар не разчиташе на интригите на важни фигури на заден план и тези в Египет често решаваха всичко. Потейнос, наставникът на Птолемей XIII, не иска да приеме новата уредба, която дава явни предимства на Клеопатра като единствения възрастен сред братята и сестрите, който сега също се радва на благоволението на Цезар. Потейнос изчислява бързо. Той изчисли, че Цезар е дошъл в Египет само с около четири хиляди души, а Птолемеите са имали 20 000 в Пелусий. Така той знаеше, че няма да има по-голям шанс да отстрани Цезар и Клеопатра. Докато нищо неподозиращият Цезар и Птолемеите празнуват помирението, той изпраща съобщение до командващия армията Ахил да атакува Цезар, като по този начин започва така наречената Александрийска война.
Бюст на Гай Юлий Цезар от колекциите на Ватиканския музей (wikipedia.org)
Влюбените се защитават в горящ град
Около два века след събитията Плутарх пише за избухнала война, че „не е била, както твърдят някои, необходима, а по-скоро заради любовта му към Клеопатра и е станала скандална и опасна за него“. Това беше не само за Цезар, но и за Клеопатра. Влюбената двойка остана затворена в двореца и врагът успя за известно време да зазида подземните канали, отрязвайки го от питейна вода. Цезар ръководеше отбраната лично и вероятно защото римляните, въпреки явното преобладаване на египтяните, успяха да устоят до края на 48 г. пр. Н. Е. л. и след това част от следващата, общо девет месеца. Клеопатра остана в двореца и разчиташе на Цезар, който трябваше да използва най-драстичните средства в боевете. Той също така се защитава с една от атаките на врага с огън, а част от огъня случайно е прехвърлена в Александрийската библиотека. Според древните доклади или цялата, или по-голямата част от нея е изгоряла, действителните загуби са могли да бъдат по-малки, може би само част от библиотеката или някой от складовете са изгорели.
Скоро Цезар осъзнал, че зад египетската атака стои Потейнос и я отстранил. Това, което също го притесняваше, бяха споровете в египетската армия. По-лошо беше с египетското ръководство, когато Ахил замени Ганимед и той се оказа отличен стратег. Той почти победи Цезар, но в последния момент подкреплението на Цезар от Азия започна да пристига в Александрия и спаси положението за римляните. Боевете в Александрия обаче били безмилостни и римляните дълго държали срещу многобройните врагове не само стратегическата изобретателност на Цезар, но и смелостта му, често губейки живота си. Инцидент се разпространи из Александрия за това как той скочи от мост в лодка по Нил по време на вражеска атака. Враговете се втурнаха след него, след което Цезар се хвърли в реката и заплува под водата, държейки само едната ръка над водата и папирус в нея, за да не се намокри. Не изхвърли и наметалото на херцога, за да го хване врагът и да го държи в зъбите си, докато плува. Твърди се, че войниците са го обичали заради подобни парчета.
В началото на 47 г. пр.н.е. л. Цезар успешно атакува лагера на Птолемей на Нил. Царят избягал на кораба, но в този момент всичко бързало и корабът се преобърнал. По-късно тялото на Птолемей е открито в калта, командирът на египетската армия Ганимед изчезва, очевидно някой го е убил. От египетска страна във войната участва и младата сестра на Клеопатра Арсиное. Според първоначалното споразумение тя трябваше да управлява съвместно в Кипър, но след войната можеше да забрави за това. Цезар я доведе в Рим и по време на триумфа си я представи като плячка по улиците на Рим, в крайна сметка я изпрати в храма на Артемида в Ефес. Клеопатра остана на заден план, но събитията се развиха в нейна полза. Тя можеше да приеме победата на Цезар като своя собствена и не можеше да има съмнение относно нейната позиция като кралица сега. Освен това Клеопатра имаше още един триумф в ръкава си - забременя по време на войната с Цезар, около месец след първата им среща. Бебето е родено през юни 47 г. пр. Н. Е. л. и беше момче.
Клеопатра тества отрова върху затворниците си - картина на френския художник Александър Кабанел (wikipedia.org)
Живот с кралица
Както се очакваше, Цезар направи Клеопатра кралица. Тъй като обаче правителството на жените в Египет не беше особено популярно, той организира брака и го ожени за собствения й брат Птолемей XIV. По това време момчето е само на 11 години и въпреки че е изобразено като монарх и Клеопатра в тогавашните стели само като съуправител, ролята му е само формална, той осигурява прикритие на Цезар и Клеопатра, а те в най-малко се радваха на съвместния живот.
По това време Цезар не е бил в Рим повече от година и е бил администриран от Марк Антоний. Римляните се оплакаха, че римският диктатор остава в Александрия и в противен случай би се втурнал в столицата, но той остава в Египет още три месеца и предприема впечатляващо инспекционно пътуване по Нил с Клеопатра. Все още се обсъжда дали пътуването е извършено. Не се споменава в периодични източници и Лукан е първият, който пише за него век по-късно. Така че това може да бъде само един вид популярна история, заложена в исторически събития, но във всеки случай това е един от най-романтичните пасажи от съжителството на Цезар и Клеопатра. Пътуването не е трябвало да бъде просто по-късна романтична измислица, знаем, че римляните са харесали пътуването по Нил, например, пътуването на Страбон заедно с Aelia Gall е известно. В Египет също се говореше много за Египет, беше известно, че страната крие огромни художествени и исторически съкровища, мнозина искаха да ги видят и Цезар можеше да им е любопитно. В крайна сметка именно той не се поколеба и предприе взискателни експедиции до Великобритания и Рейн.
Много се говореше за Египет в Рим, беше известно, че страната крие огромни художествени и исторически съкровища, мнозина искаха да ги видят и Цезар можеше да им е любопитно.
Пътуването се проведе с цялата пищност, Цезар и Клеопатра бяха придружени от над 400 кораба, влюбените плаваха на огромен 90-метров кораб с две палуби. Това беше един от най-големите кораби по онова време и гледката на целия флот надолу по течението трябваше да изглежда впечатляваща. Очевидно експедицията стигна до първата катаракта при Сиена. Въз основа на данни, измерени в Сиена, Ератостен е първият географ, който изчислява почти точен периметър на земята. Цезар знаеше това и със сигурност се интересуваше от мястото. Един от географските пъзели в древността е търсенето на изворите на Нил и с амбициите на Цезар няма да е изненадващо, ако той се надява, че ще разреши тази мистерия и на юг.
Очевидно след завръщането си в Александрия, Цезар отделя време за изграждането на града, той иска да построи Кайсарион, култово светилище в чест на собственото си семейство, особено на себе си. С изграждането на храма на Цезар той въвежда нов тип сграда, заобиколена от пристанище, в римската архитектура и имперски култ в римската идеология. Строителството не е завършено. Три месеца живот в Александрия не са достатъчни, но не са достатъчни за по-големи строежи, Кайсарион е завършен до Клеопатра или Антоний. Цезар трябваше да напусне Александрия заради борбите в Мала Азия. В Рим се разпространи слух, че без тези борби Цезар щеше да остане в Египет още по-дълго. От самия период научаваме малко за самата Клеопатра, Цезар е този, който се интересува най-много от древните източници. Малко след заминаването му обаче тя ражда син. Цезар остави три легиона на Клеопатра, а скоро и четвърти се присъедини към тях, така че дори след напускането той остана в сянката на Цезар, но и в безопасност.