„Разпределението е информационна и консултативна дейност относно лекарствени продукти и медицински изделия, извършвана от лицата, отговорни за разходите им.“ (Указ на Министерството на здравеопазването на Словашката република № 198/2001 Coll.)

Щитовидната жлеза е една от жлезите с вътрешна секреция. Състои се от два дяла, съседни на ларинкса и началото на трахеята. Той произвежда хормоните тироксин и калцитонин.

лекарствата

Калцитонинът участва в метаболизма на калция в организма и поддържането на постоянни нива на калций в кръвта и в извънклетъчните течности (функционален антагонист на паращитовидния хормон). Калцитонинът стимулира образуването на кости (повишава остеобластната активност) и също така потиска активността на остеокластите, като по този начин намалява отделянето на калций от костите в кръвта. В същото време калцитонинът насърчава екскрецията на калций, фосфор и натрий през бъбреците (блокира тяхната ре-тубулна резорбция). Калцитонинът не се използва за причинно-следствена терапия на нарушения на щитовидната жлеза. Поради своите ефекти, той се използва за лечение на заболявания, придружени от загуба на калций от костната маса (напр. Остеопороза) или състояния на хиперкалциемия.

Тироксинът участва в контрола на метаболитните процеси: стимулира цялостната конверсия на хранителните вещества, увеличава консумацията на кислород и генерирането на топлина в тъканите. Също така има ефект на растеж в ранните етапи на развитие. Едно от условията за правилната функция на щитовидната жлеза е оптималното ниво на йод в организма.

Прекомерната секреторна активност на щитовидната жлеза води до противоположни прояви: раздразнителност, безпокойство, ускорен пулс, загуба на тегло и др. Излишъкът от тироксин причинява хипертиреоидизъм, основан на заболяване - проявява се външно от увеличена щитовидна жлеза и изпъкнали очни ябълки. Недостатъчната активност на щитовидната жлеза при новородени и малки деца причинява забавяне във физическото и психическото развитие, дори кретинизъм. При възрастен хипотиреоидизмът се проявява чрез метаболитни нарушения.

Основният консервативен подход за лечение на хипотиреоидизъм е заместителната терапия, при която хормоните на щитовидната жлеза (левотироксин) се доставят директно в тялото. И обратно, при лечението на хипертиреоидизъм се използват тиреостатици, които потискат свръхпроизводството на тироксин (метимазол, карбимазол, пропилтиоурацил).


Тиреоидни хормони, левотироксин (Euthyrox, L-тироксин)

Минимална доза (информация, давана на всеки пациент без опит в лечението):

Таблетките се приемат като единична дневна доза, обикновено сутрин (особено вечер), винаги на гладно. Таблетката трябва да се поглъща с вода. Те се приемат редовно, като размерът на всяка доза се определя от Вашия лекар. Възможно е да се яде около 30 минути след прилагане на лекарството. Първите ефекти от лечението стават очевидни около 5 дни след началото на терапията. Лечението е дългосрочно и прекъсването на лечението трябва предварително да бъде обсъдено с лекар.

Дозиране оптимално (т.е. информация, която предоставяме на пациента само в случай на индивидуална нужда):

  • Заместващата терапия с левотироксин обикновено не се прекратява по време на бременност и кърмене
  • Лечението с левотироксин обикновено започва с по-ниски дози и оптималната доза постепенно се титрира (обикновено по-ниска при пациенти в напреднала възраст).
  • салицилати и фуроземид (над 250 mg) могат да увеличат ефекта на левотироксин, като го изместват от свързването с плазмените протеини
  • левотироксин увеличава ефекта на антикоагулантите, комбинацията изисква по-строг контрол на параметрите на коагулацията
  • левотироксин намалява ефекта на антидиабетните средства
  • настинката може да увеличи екскрецията на тироксин в щитовидната жлеза, което може да усили ефекта на заместения левотироксин
  • лекарства с адсорбционни ефекти (напр. активен въглен) намаляват ефекта на левотироксин.


В случай на свръхактивна щитовидна жлеза (хипертиреоидизъм) се използват лекарства за потискане на хиперактивността на тази ендокринна жлеза. Показания за тиреостатици могат също да бъдат болестта на Базеу, доброкачествени тумори с повишено производство на тиреоидни хормони (т.нар. Автономна щитовидна жлеза) или подготовка за операция.


Тиростатици (карбимазол, пропицил)

По време на поддържащо лечение се дават 1-3 таблетки дневно (първоначално може да е повече). Таблетките трябва да се приемат със или без храна (препоръчва се с храна) и трябва да се приемат с много течности. Продължителността на лечението се определя от лекаря. В случай на повишаване на телесната температура, особено в комбинация с възпалено гърло, възпаление на сливиците или венците, е необходима незабавна консултация с лекар (риск от агранулоцитоза).

  • по време на бременност дозите тиреостатици се намаляват до максимално възможното ниво
  • употребата на тиреостатици по време на кърмене е противопоказана
  • приложение на тиреостатици при деца под 6-годишна възраст се препоръчва само в строго посочени случаи
  • тиреостатиците могат да повлияят ефекта на кумариновите антикоагуланти
  • лекарства с адсорбционни ефекти (напр. активен въглен) намаляват ефекта на тиреостатиците.

Внимание

По закон част от информацията е достъпна само за професионалисти.