Одобрен текст на решението за удължаване, ev. №: 2014/05616-PRE
Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2013/05743-Z1B, 2014/03058-Z1B, 2016/00996-Z1B, 2018/04669-Z1B, 2019/00200-Z1B, 2019/02369-Z1B
Приложение №. 2 към уведомлението за промяна, ев. №: 2014/02811-Z1A, 2018/04751-Z1A
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 10 mg розувастатин (като розувастатин калций).
Всяка таблетка съдържа 91,44 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Кръгли, двойноизпъкнали таблетки със светлорозов цвят, с вдлъбнато релефно означение „10“ от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Хиперхолестеролемия
Първична хиперхолестеролемия (тип IIa) или смесена дислипидемия (тип IIb) като хранителна добавка в случаите, когато реакцията към диета и други нефармакологични лечения (например физическа активност, загуба на тегло) е недостатъчна.
Хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия като допълнение към диетата и друга липидопонижаваща терапия (напр. LDL афереза) или ако тези процедури не са подходящи.
Профилактика на сърдечно-съдови събития
Профилактика на сериозни сърдечно-съдови събития при пациенти с висок риск от първо сърдечно-съдово събитие (вж. Точка 5.1), в допълнение към коригиране на други рискови фактори.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Преди започване на терапията с ZAHRON, на пациента трябва да се предпише стандартен хранителен режим за понижаване на холестерола, който да се спазва по време на терапията с ZAHRON. Дозировката трябва да бъде индивидуализирана според целта на лечението и отговора на пациента в съответствие с настоящите препоръки.
ZAHRON може да се приема по всяко време на деня със или без храна.
Лечение на хиперхолестеролемия
Препоръчителната начална перорална доза е 5 или 10 mg веднъж дневно при пациенти, които не са приемали статини преди, и при пациенти, които са преминали от друг инхибитор на HMG-CoA редуктазата към розувастатин. При определяне на началната доза трябва да се вземат предвид нивото на холестерол на пациента, сърдечно-съдовият риск, както и възможният риск от нежелани реакции (вж. По-долу). Ако е необходимо, дозата може да бъде коригирана до следващото ниво на дозата след 4 седмици на приложение (вж. Точка 5.1).
Поради повишената честота на нежеланите реакции, съобщени при дозата от 40 mg в сравнение с по-ниските дози (вж. Точка 4.8), окончателното титриране до максималната доза от 40 mg трябва да се има предвид само при пациенти с тежка хиперхолестеролемия и висок сърдечно-съдов риск (особено при пациенти с фамилна хиперхолестеролемия), които не са постигнали терапевтична цел в доза от 20 mg и които ще бъдат под постоянен медицински контрол (вж. точка 4.4).
Препоръчва се пациент, започващ доза от 40 mg, да бъде наблюдаван от лекар.
Профилактика на сърдечно-съдови събития
В проучване, насочено към намаляване на риска от сърдечно-съдови инциденти, е приложена доза от 20 mg дневно (вж. Точка 5.1).
Педиатрична популация
Употребата при педиатричната популация трябва да се определя от лекарите.
Деца под 10 години
Опитът при деца под 10-годишна възраст е ограничен до малък брой деца (на възраст между 8 и 10 години) с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия. Ето защо ZAHRON не се препоръчва за деца под 10-годишна възраст.
Употреба при пациенти в напреднала възраст
Препоръчителната начална доза за пациенти на възраст над 70 години е 5 mg (вж. Точка 4.4).
Пациенти с бъбречно увреждане
Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане. При пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 5x ULN) трябва да се извърши потвърдителен тест в рамките на 5-7 дни. Ако повторният тест потвърди CK> 5x ULN, лечението не трябва да започва.
ZAHRON, подобно на други инхибитори на HMG-CoA редуктазата, трябва да се предписва с повишено внимание на пациенти със следните предразполагащи фактори за миопатия/рабдомиолиза:
- бъбречна недостатъчност
- лична или фамилна анамнеза за наследствени мускулни разстройства
- предишна анамнеза за мускулна токсичност след приложение на други инхибитори или фибрати на HMG-CoA редуктаза
- прекомерна консумация на алкохол
- възраст над 70 години
- Обстоятелства, при които могат да настъпят повишени плазмени нива (вж. Точки 4.2, 4.5 и 5.2)
- едновременна употреба на фибрати.
При тези пациенти рискът от лечение трябва да се прецени спрямо потенциалната полза от лечението и се препоръчва клинично наблюдение. Ако изходните нива на CK са значително повишени (> 5x ULN), лечението не трябва да започва.
Пациентите трябва да бъдат помолени незабавно да съобщят за необяснима мускулна болка, мускулна слабост или мускулни крампи, особено ако са свързани с общо чувство на дискомфорт или треска. При тези пациенти трябва да се наблюдават нивата на креатин киназата. Ако има значително увеличение на нивата на креатин киназа (> 5x ULN), или ако мускулните симптоми са тежки и причиняват затруднения през деня (дори ако стойностите на CK са £ 5x ULN), лечението трябва да бъде спряно. Ако симптомите отшумят и нивата на CK се нормализират, тогава може да се обмисли повторно приложение на ZAHRON или алтернативен инхибитор на HMG-CoA редуктазата в най-ниската доза и пациентът да се следи внимателно. Не се изисква редовно проследяване на нивата на CK при асимптоматични пациенти. Много редки случаи на имунно-медиирана некротизираща миопатия (IMNM) са съобщени по време или след лечение със статини, включително розувастатин. IMNM се характеризира клинично с персистираща проксимална мускулна слабост и повишена серумна креатин киназа, които продължават въпреки прекратяването на терапията със статини.
В клинични проучвания малък брой пациенти, приемащи розувастатин едновременно с други терапии, не показват повишаване на ефекта върху скелетната мускулатура. Въпреки това се наблюдава повишена честота на миозит и миопатия при пациенти, приемащи други инхибитори на HMG-CoA редуктазата в комбинация с производни на фибриновата киселина, включително гемфиброзил, циклоспорин, никотинова киселина, азолови противогъбични средства, протеазни инхибитори и макролидни антибиотици.
Гемфиброзил увеличава риска от миопатия при едновременно приложение с някои инхибитори на HMG-CoA редуктазата. Поради това комбинацията от розувастатин и гемфиброзил не се препоръчва. Ползите от по-нататъшното коригиране на липидите при едновременно приложение на розувастатин с фибрати или ниацин трябва да надвишават потенциалните рискове от такива комбинации. Едновременната употреба на розувастатин 40 mg с фибрати е противопоказана (вж. Точки 4.5 и 4.8).
ZAHRON не трябва да се използва при пациенти с остра тежка болест, предполагаща миопатия или с предразположение към бъбречна недостатъчност поради рабдомиолиза (напр. Сепсис, хипотония, тежка операция, травма, тежки метаболитни, ендокринни и електролитни нарушения; или неконтролирани припадъци).
Както при другите инхибитори на HMG-CoA редуктазата, трябва да се внимава при прилагането на ZAHRON на пациенти, които консумират прекомерно количество алкохол и/или имат анамнеза за чернодробно заболяване. Чернодробните тестове се препоръчват преди и 3 месеца след началото на лечението. Лечението трябва да се прекрати или дозата да се намали, ако серумните трансаминази са 3 пъти горната граница на нормата. Честотата на съобщенията за сериозни чернодробни нежелани събития (особено повишени чернодробни трансаминази) е по-висока при постмаркетинговия период.
При пациенти със вторична хиперхолестеролемия, дължаща се на хипотиреоидизъм или нефротичен синдром, основното заболяване трябва да се лекува преди започване на лечението с ZAHRON.
Фармакокинетичните проучвания показват повишена експозиция при пациенти от азиатски произход в сравнение с кавказки и кавказката раса (вж. точки 4.2, 4.3 и 5.2).
Повишена системна експозиция на розувастатин се наблюдава при пациенти, приемащи розувастатин едновременно с различни протеазни инхибитори в комбинация с ритонавир. Трябва да се има предвид ползата от понижаването на липидите с розувастатин при пациенти с ХИВ, получаващи протеазни инхибитори, и възможността за повишени плазмени концентрации на розувастатин при започване и увеличаване на титрирането на дозата на розувастатин при пациенти, лекувани с протеазни инхибитори.
Едновременната употреба с протеазни инхибитори не се препоръчва, освен ако дозата на розувастатин не се коригира (вж. Точки 4.2 и 4.5).
Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Интерстициална белодробна болест
Съобщавани са изключителни случаи на интерстициална белодробна болест при употребата на някои статини, особено по време на продължително лечение (вж. Точка 4.8). Проявите включват задух, непродуктивна кашлица и влошаване на общото здравословно състояние (умора, загуба на тегло и повишена температура). Ако се подозира, че пациентът развива интерстициална белодробна болест, терапията със статини трябва да се прекрати.
Някои данни предполагат, че статините причиняват повишаване на нивата на кръвната глюкоза и при някои пациенти с висок риск от развитие на диабет може да предизвика хипергликемия, изискваща подходящо лечение. Този риск обаче не трябва да бъде причина за прекратяване на терапията със статини, тъй като ползите от намаляването на риска от съдови заболявания поради употребата на статини са по-големи.
Рисковите пациенти (глюкоза на гладно 5,6 - 6,9 mmol/l, ИТМ> 30 kg/m 2, повишени триглицериди, високо кръвно налягане) трябва да бъдат наблюдавани както клинично, така и биохимично в съответствие с местните препоръки.
Проучването JUPITER установи, че общата честота на диабета при пациенти, приемащи розувастатин, е 2,8%, при пациентите, приемащи плацебо, е 2,3%, най-вече при пациенти с глюкоза на гладно 5,6 - 6,9 mmol/l.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ефект на съпътстващите лекарства върху розувастатин
Инхибитори на транспортния протеин
Розувастатин е субстрат за някои транспортни протеини, включително транспортера за чернодробно поемане на OATP1B1 и BCRP ефлуксния транспортер. Едновременното приложение на розувастатин с лекарствени продукти, които инхибират тези транспортни протеини, може да доведе до повишени плазмени концентрации на розувастатин и повишен риск от миопатия (вж. Точки 4.2, 4.4 и 4.5, таблица 1).
По време на едновременното приложение на розувастатин и циклоспорин, се наблюдава, че стойностите на AUC на розувастатин са средно 7 пъти по-високи в сравнение с нивата, наблюдавани при здрави доброволци (вж. Таблица 1). Розувастатин е противопоказан при пациенти, приемащи едновременно циклоспорин (вж. Точка 4.3).
Едновременното приложение няма ефект върху плазмените концентрации на циклоспорин.
Протеазни инхибитори
Въпреки че точният механизъм на взаимодействие е неизвестен, едновременната употреба на протеазни инхибитори може значително да увеличи експозицията на розувастатин (вж. Таблица 1). Например, във фармакокинетично проучване едновременното приложение на розувастатин 10 mg и комбинирано лекарство, състоящо се от два протеазни инхибитора (300 mg атазанавир/100 mg ритонавир) при здрави доброволци е свързано с приблизително 3-кратно и 7-кратно увеличение на розувастатин AUC и Cmax, съответно. Едновременната употреба на розувастатин и някои комбинации от протеазни инхибитори може да се обмисли след внимателно обмисляне на корекции на дозата на розувастатин въз основа на очакваното увеличаване на експозицията на розувастатин (вж. Точки 4.2, 4.4 и 4.5, таблица 1).
Гемфиброзил и други хиполипидемии
Едновременното приложение на розувастатин и гемфиброзил води до двукратно увеличение на Cmax и AUC на розувастатин (вж. Точка 4.4).
Въз основа на данни от специфични проучвания за взаимодействия, не се очакват фармакокинетично значими взаимодействия с фенофибрат, но може да възникнат фармакодинамични взаимодействия. Гемфиброзил, фенофибрат, други фибрати и ниацин (никотинова киселина) при понижаващи липидите дози (≥ 1 g/ден) увеличават риска от миопатия при едновременно приложение с HMG-CoA редуктазни инхибитори - вероятно защото те могат да причинят миопатия, когато се прилагат самостоятелно. Едновременното приложение на доза от 40 mg с фибрати е противопоказано (вж. Точки 4.3 и 4.4). Тези пациенти също трябва да започнат лечение с 5 mg.
Езетимиб
Едновременното приложение на розувастатин 10 mg и езетимиб 10 mg води до 1,2-кратно увеличение на AUC на розувастатин при пациенти с хиперхолестеролемия (Таблица 1). Въпреки това не могат да бъдат изключени фармакодинамични взаимодействия между розувастатин и езетимиб по отношение на нежелани реакции (вж. Точка 4.4).
Антиациди
Едновременното приложение на розувастатин и антиацидна суспензия, съдържаща алуминиев и магнезиев хидроксид, води до намаляване на плазмените концентрации на розувастатин с приблизително 50%. Този ефект обаче е смекчен, когато антиацидът е прилаган 2 часа след розувастатин. Клиничното значение на това взаимодействие не е изследвано.
Еритромицин
Едновременното приложение на розувастатин и еритромицин води до 20% намаляване на AUC (0-t) и 30% намаляване на Cmax на розувастатин. Това взаимодействие може да се дължи на повишаване на чревната подвижност, индуцирано от еритромицин.
Изоензими на цитохром P450
Резултатите от тестовете in vitro и in vivo показват, че розувастатин не е инхибитор или индуктор на изоензимите на цитохром Р450. Освен това розувастатинът е слаб субстрат за тези изоензими. Поради това не се очакват лекарствени взаимодействия, свързани с метаболизма, медииран от цитохром Р450. Не са наблюдавани клинично значими взаимодействия между розувастатин и флуконазол (инхибитор на CYP2C9 и CYP3A4) или кетоконазол (инхибитор на CYP2A6 и CYP3A4).
Взаимодействия, изискващи корекция на дозата на розувастатин (вж. Също Таблица 1):
Ако е необходимо прием на розувастатин едновременно с други лекарствени продукти, за които е известно, че повишават експозицията на розувастатин, дозата на розувастатин трябва да се коригира. Препоръчва се предписващите да проучат съответната информация за продукта, когато обмислят едновременно приложение на тези лекарства с розувастатин. Ако очакваното увеличение на експозицията (AUC) е 2-кратно или по-голямо, трябва да се започне доза от 5 mg розувастатин дневно. Максималната дневна доза розувастатин трябва да се коригира така, че очакваната експозиция на розувастатин да не надвишава 40 mg розувастатин дневно без лекарствени взаимодействия, като 20 mg розувастатин с гемфиброзил (1,9-кратно увеличение) и 10 mg розувастатин с атазанавир/ритон. (3.1 -кратно увеличение).
Таблица 1. Ефект на едновременно прилаганите лекарствени продукти върху експозицията на розувастатин (AUC; в низходящ ред по размер) от публикувани клинични проучвания
Режим на дозиране на взаимодействащи лекарства
Режим на дозиране на розувастатин
Промени в AUC на розувастатин *
циклоспорин 75 mg два пъти дневно до 200 mg два пъти дневно, 6 месеца