КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Victoza 6 mg/ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Един ml разтвор съдържа 6 mg лираглутид *. Всяка предварително напълнена писалка съдържа 18 mg лираглутид в 3 ml.
* аналог на човешки глюкагон-подобен пептид 1- (GLP-1), получен чрез рекомбинантна ДНК технология в Saccharomyces cerevisiae.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бистър, безцветен или почти безцветен, изотоничен разтвор; рН = 8,15.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Victoza е показан за лечение на възрастни пациенти със захарен диабет тип 2 за постигане на гликемичен контрол в комбинация с перорални лекарства за понижаване на глюкозата и/или базален инсулин, когато те, заедно с диета и упражнения, не осигуряват адекватен гликемичен контрол (вж. Точки 4.4 и 5.1 за налични данни за различни комбинации).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Началната доза е 0,6 mg лираглутид дневно за подобряване на стомашно-чревния толеранс. След поне една седмица дозата трябва да се увеличи до 1,2 mg. Според клиничния отговор, някои пациенти се очаква да се възползват от увеличаване на дозата от 1,2 mg на 1,8 mg, след поне една седмица дозата може да бъде увеличена до 1,8 mg, като по този начин се насърчава подобрен гликемичен контрол. Не се препоръчват дози по-високи от 1,8 mg дневно.
Victoza може да се добави към съществуващо лечение с метформин или към комбинация от метформин и тиазолидиндион. Метформин и тиазолидиндион могат да продължат да се прилагат в непроменени дози.
Victoza може да се добави към съществуващо лечение със сулфанилурейно производно, или към комбинация от метформин и сулфанилурейно производно, или към базален инсулин. Когато Victoza се добавя към сулфанилурейна или базална инсулинова терапия, трябва да се обмисли намаляване на дозата на сулфанилурейната или основния инсулин, за да се намали рискът от хипогликемия (вж. Точка 4.4).
За коригиране на дозата на Victoza не е необходима самопроверка на кръвната захар. Ако обаче лечението с Victoza започне в комбинация със сулфанилурейно производно или базален инсулин, може да се наложи самоконтрол на кръвната захар за коригиране на дозата на сулфанилурейния продукт или базалния инсулин.
Пациенти в напреднала възраст (> 65 години)
Не се изисква корекция на дозата въз основа на възрастта. Терапевтичният опит при пациенти на възраст ≥75 години е ограничен (вж. Точка 5.2).
Пациенти с бъбречно увреждане
Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане (креатинов клирънс 60-90 ml/min и 30-59 ml/min). Няма терапевтичен опит при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатинов клирънс под 30 ml/min). Понастоящем Victoza не се препоръчва при пациенти с тежко бъбречно увреждане, включително пациенти с краен стадий на бъбречно заболяване (вж. Точка 5.2).
Пациенти с чернодробно увреждане
Понастоящем терапевтичният опит при пациенти с всички степени на чернодробно увреждане е твърде ограничен, за да се препоръчва употреба при пациенти с леко, умерено или тежко чернодробно увреждане (вж. Точка 5.2).
Безопасността и ефикасността на Victoza при деца и юноши под 18 години не са установени (вж. Точка 5.1). Няма данни.
Victoza не трябва да се прилага интравенозно или интрамускулно.
Victoza се прилага веднъж дневно по всяко време, независимо от храната, и може да се прилага подкожно в корема, бедрото или горната част на ръката. Мястото на инжектиране и времето на приложение могат да се променят без корекция на дозата. Независимо от това, за предпочитане е да изберете най-подходящото време на деня и да прилагате Victoza приблизително по това време всеки ден. За допълнителни инструкции относно приложението вижте точка 6.6.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Лираглутид не трябва да се използва при пациенти със захарен диабет тип 1 или за лечение на диабетна кетоацидоза.
Лираглутид не е заместител на инсулина.
Опитът при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност от клас I-II на Нюйоркската сърдечна асоциация (NYHA) е ограничен и поради това трябва да се внимава при употребата на лираглутид.
Няма опит при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност клас III-IV по NYHA и поради това лираглутид не се препоръчва при тези пациенти.
Опитът при пациенти с възпалителни заболявания на червата и диабетна гастропареза е ограничен. Употребата на лираглутид при тези пациенти не се препоръчва, тъй като е свързана с преходни стомашно-чревни нежелани реакции като гадене, повръщане и диария.
Използването на GLP-1 рецепторни агонисти е свързано с риска от остър панкреатит. Съобщени са няколко случая на остър панкреатит. Пациентите трябва да бъдат информирани за типичните симптоми на остър панкреатит. При съмнение за панкреатит, лечението с Victoza трябва да се прекрати; ако панкреатитът е потвърден, Victoza не трябва да се използва отново. Трябва да се внимава при пациенти с анамнеза за панкреатит.
Болест на щитовидната жлеза
Свързани с щитовидната жлеза странични ефекти, включително повишаване на калцитонин в кръвта, гуша и новообразувания на щитовидната жлеза, са докладвани в клинични проучвания, особено при пациенти с предшестващо заболяване на щитовидната жлеза, и трябва да се внимава при приема на лираглутид.
Пациентите, приемащи лираглутид в комбинация със сулфанилурея или с базален инсулин, могат да бъдат изложени на повишен риск от хипогликемия (вж. Точка 4.8). Рискът от хипогликемия може да бъде по-нисък, когато дозата на сулфанилурейния или базалния инсулин е намалена.
При пациенти, лекувани с лираглутид, са съобщени признаци и симптоми на дехидратация, включително нарушена функция и остра бъбречна недостатъчност. Пациентите, лекувани с лираглутид, трябва да бъдат уведомени за потенциалния риск от дехидратация поради стомашно-чревни странични ефекти и да вземат предпазни мерки за предотвратяване на загуба на течности.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Тестовете in vitro показват много нисък потенциал за лираглутид да влезе във фармакокинетични взаимодействия с други цитохром Р450 и плазмени свързващи лекарства.
Малкото забавяне на изпразването на стомаха, причинено от лираглутид, може да повлияе на абсорбцията на едновременно прилагани перорални лекарствени продукти. Изследванията на взаимодействията не показват клинично значимо забавяне на абсорбцията и поради това не се налага корекция на дозата. Няколко пациенти, лекувани с лираглутид, съобщават за поне един епизод на тежка диария. Диарията може да повлияе абсорбцията на едновременно прилагани перорални лекарствени продукти.
Варфарин и други производни на кумарина
Не са провеждани проучвания за взаимодействие. Не могат да бъдат изключени клинично значими взаимодействия с лекарства с лоша разтворимост или с тесен терапевтичен индекс като варфарин. След започване на терапия с Victoza се препоръчва по-често проследяване на международното нормализирано съотношение (INR) при пациенти, лекувани с варфарин или други кумаринови производни.
Лираглутид не променя общата експозиция на парацетамол след еднократна доза от 1000 mg. Cmax на парацетамол намалява с 31% и средният tmax се забавя до 15 минути. Не се налага коригиране на дозата, когато парацетамол се прилага едновременно.
Лираглутид не променя общата експозиция на аторвастатин до клинично значими нива след единична доза от 40 mg аторвастатин. Следователно не е необходимо коригиране на дозата на аторвастатин при едновременно приложение с лираглутид. Когато се прилага с лираглутид, Cmax на аторвастатин е намален с 38% и средният tmax е забавен с 1 до 3 часа.
Лираглутид не променя общата експозиция на гризеофулвин след еднократна доза от 500 mg гризеофулвин. Cmax на гризеофулвин се е увеличил с 37%, докато средният tmax не се е променил. Не се изискват корекции на дозата за гризеофулвин и други компоненти с ниска разтворимост и висока пропускливост.
Едновременното приложение на единична доза от 1 mg дигоксин с лираглутид води до 16% намаление на AUC на дигоксин; стойността на Cmax намалява с 31%. Средният tmax на дигоксин се забави от 1 час до 1,5 часа. Въз основа на тези резултати не е необходимо коригиране на дозата на дигоксин.
Едновременното приложение на единична доза от 20 mg лизиноприл с лираглутид води до 15% намаление на AUC на лизиноприл; стойността на Cmax намалява с 27%. Средният tmax на лизиноприл с лираглутид се забави от 6 часа на 8 часа. Въз основа на тези резултати не е необходимо коригиране на дозата на лизиноприл.
След еднократна доза перорален контрацептив, лираглутид намалява Cmax на етинил естрадиол с 12% и левоноргестрел с 13%. Лираглутид забавя tmax с 1,5 часа и за двата компонента. Няма клинично значим ефект върху общата експозиция нито на етинил естрадиол, нито на левоноргестрел. Поради това не се очаква контрацептивният ефект да бъде повлиян от едновременното приложение с лираглутид.
Не са наблюдавани фармакокинетични или фармакодинамични взаимодействия между лираглутид и инсулин детемир, когато е прилагана единична доза инсулин детемир 0,5 U/kg и 1,8 mg лираглутид в същото съотношение при пациенти с диабет тип 2.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Няма достатъчно данни за употребата на лираглутид при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. Точка 5.3). Потенциалният риск за хората е неизвестен.
Лираглутид не трябва да се използва по време на бременност и вместо това се препоръчва инсулин. Ако пациентът желае да забременее или забременее, лечението с Victoza трябва да бъде прекратено.
Не е известно дали лираглутид се екскретира в кърмата. Проучванията при животни показват ниска екскреция на лираглутид и структурно свързани метаболити в кърмата. Предклиничните проучвания показват свързано с лечението забавяне на растежа на новороденото при кърмещи малки плъхове (вж. Точка 5.3). Поради липса на опит, Victoza не трябва да се използва по време на кърмене.
Освен лекото намаляване на броя на живите импланти, проучванията върху животни не са показали вредни ефекти върху плодовитостта.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Victoza няма или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да вземат предпазни мерки, за да избегнат хипогликемия по време на шофиране или работа с машини, особено когато Victoza се използва в комбинация със сулфанилурейно производно или с базален инсулин.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
В пет големи дългосрочни клинични проучвания повече от 2500 пациенти са получавали Victoza самостоятелно или в комбинация с метформин, сулфанилурея (със или без метформин) или с метформин и розиглитазон.
Най-често съобщаваните нежелани реакции по време на клинични изпитвания са стомашно-чревни разстройства: гадене и диария са много чести, повръщане, запек, коремна болка и диспепсия са чести. В началото на това лечение тези гастроинтестинални нежелани реакции могат да се появят по-често. Тези симптоми обикновено отшумяват след няколко дни или седмици, докато лечението продължава. Главоболието и назофарингитът също бяха чести. В допълнение, хипогликемията е често срещана, а хипогликемията е много честа, когато лираглутид се използва в комбинация със сулфонилурейно производно. Тежка хипогликемия се наблюдава главно в комбинация със сулфанилурейно производно.
Табличен списък на нежеланите реакции
Таблица 1 изброява нежелани реакции, съобщени по време на дългосрочно контролирани клинични изпитвания фаза 3. и спонтанни (постмаркетингови) доклади. Честотите на свързаните спонтанни (постмаркетингови) доклади са изчислени въз основа на тяхната честота във фаза 3 клинични изпитвания. Честотите се определят както следва: Много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до 5,5 и 100 и 98%).
В рамките на 24 часа след получаване на единична доза радиомаркиран [3Н] -лираглутид при здрави пациенти, основният компонент в плазмата е непроменен лираглутид. В плазмата са открити два незначителни метаболита (≤9% и ≤5% от общата плазмена радиоактивност). Лираглутид се метаболизира по начин, подобен на големите протеини, без нито един орган да бъде идентифициран като основен път на елиминиране.
След прилагане на доза [3Н] -лираглутид не е открит непроменен лираглутид в урината или фекалиите. Само малка част от приложената радиоактивност се екскретира като метаболити, свързани с лираглутид, в урината или фекалиите (съответно 6% и 5%). Радиоактивността се отделя с урината и фекалиите главно през първите 6-8 дни, и в двата случая с три незначителни метаболита.
Средният клирънс след подкожно приложение на единична доза лираглутид е приблизително 1,2 l/h с елиминационен полуживот от около 13 часа.
Според резултатите от фармакокинетично проучване при здрави пациенти и популационен фармакокинетичен анализ на данни при пациенти на възраст (от 18 до 80 години), възрастта няма клинично значим ефект върху фармакокинетиката на лираглутид.
Според резултатите от популационен фармакокинетичен анализ на данни от двата пола и фармакокинетично проучване при здрави пациенти, полът няма клинично значим ефект върху фармакокинетиката на лираглутид.
Според резултатите от популационен фармакокинетичен анализ, включващ кавказки, чернокожи, азиатски и латиноамерикански групи пациенти, етническата принадлежност няма клинично значим ефект върху фармакокинетиката на лираглутид.
Популационният фармакокинетичен анализ предполага, че индексът на телесна маса (ИТМ) няма значителен ефект върху фармакокинетиката на лираглутид.
Чернодробно увреждане:
Проучване с една доза оценява фармакокинетиката на лираглутид при пациенти с различна степен на чернодробно увреждане. Дозата на лираглутид е намалена с 13-23% при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане в сравнение със здрави пациенти.
Дозата е значително по-ниска (44%) при пациенти с тежко чернодробно увреждане (оценка по Child-Pugh> 9).
Бъбречна недостатъчност:
Експозицията на лираглутид е намалена при пациенти с бъбречно увреждане в сравнение с пациенти с нормална бъбречна функция. Излагането на лираглутид е намалено съответно с 33%, 14%, 27%. 28% при пациенти с лек (креатинов клирънс CrCl 50-80 ml/min), умерен (CrCl 30-50 ml/min) и тежък (CrCl Контакт Общи условия Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки