Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 2019/03233-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Трандолаприл-ratiopharm 2 mg
Трандолаприл-ratiopharm 4 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка капсула съдържа 2 mg трандолаприл.
Всяка капсула съдържа 4 mg трандолаприл.
Помощни вещества с известен ефект:
Трандолаприл-ratiopharm 2 mg:
Всяка таблетка съдържа 24 mg лактоза монохидрат и 1,26 mg оранжево-жълто (E110).
Трандолаприл-ratiopharm 4 mg:
Всяка таблетка съдържа 24 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
2 mg: Светлочервена капсула размер 2, съдържаща бял прах
4 mg: оранжева капсула размер 2, съдържаща бял прах
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
- Лека до умерена хипертония.
- Дисфункция на лявата камера след инфаркт на миокарда.
Доказано е, че трандолаприл подобрява преживяемостта след миокарден инфаркт при пациенти с левокамерна дисфункция (фракция на изтласкване ≤ 35%) със или без признаци на сърдечна недостатъчност и/или остатъчна исхемия.
Дългосрочното лечение с трандолаприл значително намалява общата смъртност, особено сърдечно-съдовата.
Налице е значително намаляване на риска от внезапна смърт и появата на тежка или рефрактерна сърдечна недостатъчност.
- Симптоматично лечение на застойна сърдечна недостатъчност.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Капсулите Trandolapril-ratiopharm не са предназначени за началната фаза или фазата на титриране на лечението, нито за пациенти с тежки бъбречни или чернодробни проблеми. Капсулите Trandolapril-ratiopharm трябва да се използват само след фазата на титриране при пациенти с добре установена поддържаща доза от 2 mg или 4 mg trandolapril.
Възрастни с нормална бъбречна и чернодробна функция, без застойна сърдечна недостатъчност
Препоръчителна начална дневна доза в случай на хипертония:
0,5 mg трандолаприл веднъж дневно. Тази доза може да се удвои след 2 до 4 седмици в зависимост от отговора на пациента, но максималната доза може да бъде 4 mg веднъж дневно. Обичайната поддържаща доза е 1-2 mg веднъж дневно. Ако отговорът на пациента на дозата от 4 mg е недостатъчен, трябва да се обмисли комбинирана терапия.
Пациенти с левокамерна дисфункция след миокарден инфаркт
При пациенти след миокарден инфаркт лечението може да започне до третия ден с дневна доза от 0,5 mg трандолаприл.
Дозата постепенно се увеличава до максимална дневна доза от 4 mg веднъж дневно.
Ако се появят признаци на непоносимост, като симптоматична хипотония, повишаването на дозата може временно да се спре.
В случай на хипотония, всички терапии, които причиняват хипотония (напр. Вазодилататори, включително нитрати и диуретици), трябва да бъдат внимателно наблюдавани и дозата на тези лекарства трябва да бъде намалена при необходимост.
Дозата на трандолаприл трябва да бъде намалена само ако предходните мерки не са достатъчно ефективни или не могат да бъдат предприети.
Застойна сърдечна недостатъчност
В началната фаза се дава ниска доза, особено на пациенти с нормално или ниско кръвно налягане.
Лечението започва с капсула от 0,5 mg, докато се следи кръвното налягане. Дозата постепенно се увеличава до 1-2 mg, до максимум 4 mg веднъж дневно.
Дългосрочното лечение има за цел да постигне доза от 4 mg веднъж дневно само за няколко седмици.
В случай на хипотония, поддържащата антихипертензивна терапия трябва да бъде преразгледана и, ако е възможно, дозата на тези лекарства трябва да бъде намалена.
Възрастни с предшестваща диуретична терапия
- Препоръчва се диуретичната терапия да бъде прекратена поне 3 дни преди започване на трандолаприл.
- Лечението започва в доза от 0,5 mg трандолаприл веднъж дневно, която може да се увеличи по-късно в зависимост от клиничния отговор на пациента.
Ако е необходимо, диуретичната терапия може да продължи по-късно. Пациентът трябва да бъде наблюдаван.
Възрастни с бъбречно увреждане
- При пациенти с креатининов клирънс между 10 - 30 ml/min е подходяща начална доза от 0,5 mg трандолаприл веднъж дневно. Ако е необходимо, дозата може да бъде увеличена до 1 mg веднъж дневно.
- Пациенти с креатининов клирънс ≤ 10 ml/min и пациенти на диализа получават доза от 0,5 mg трандолаприл веднъж дневно. При тези пациенти трябва редовно да се проследяват серумните нива на калий и креатинин.
Възрастни с чернодробно увреждане
Лечението започва в доза от 0,5 mg трандолаприл и се увеличава в зависимост от индивидуалния отговор на пациента.
Максималната дневна доза от 2 mg не трябва да се надвишава.
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст с нормална чернодробна и бъбречна функция.
Ако някои пациенти са чувствителни към АСЕ инхибитори, се препоръчва да се започне с ниска доза и да се проследява кръвното налягане и бъбречната функция в началото на лечението.
Особено внимание трябва да се обърне на пациенти в напреднала възраст, които приемат диуретици като поддържащо лечение, които имат сърдечна или чернодробна или бъбречна недостатъчност. Дозата се увеличава в зависимост от отговора на кръвното налягане.
Тъй като не са съобщени взаимодействия между трандолаприл и храна, той може да се дава преди, по време или след хранене.
4.3 Противопоказания
- Свръхчувствителност към активното вещество, към други АСЕ инхибитори или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- Анамнеза за свръхчувствителност, включително ангиоедем, свързан с приложението на АСЕ инхибитор.
- Наследствен/идиопатичен ангиоедем.
- Втори и трети триместър на бременността (вж. Точки 4.4 и 4.6).
- Поради липсата на опит с лечението, Trandolapril-ratiopharm не трябва да се дава на деца.
- Едновременната употреба на Trandolapril-ratiopharm с лекарствени продукти, съдържащи алискирен, е противопоказана при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR 1/100 до 1/1000 до ≤1/100); редки (> 1/10 000 до/1/1 000); и неизвестни (нежелани реакции от постмаркетинговия опит; не могат да бъдат оценени от наличните данни). В рамките на всяко групиране по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред, за да се оцени тяхното значение.
* Според клиничното проучване TRACE хипотонията е често срещана при пациенти с левокамерна дисфункция след миокарден инфаркт (n = 876). Въпреки това, според клинични проучвания при лечението на хипертония, това е необичайно при тези пациенти (n = 2,520).
Следните нежелани реакции са съобщени при ACE инхибитори като група с неизвестна честота.
Групи от органи Неблагоприятно събитие Нарушения на кръвта и лимфната система Хемолитична анемия, еозинофилия и/или повишени нива на ANA (анти-ядрени антитела) Нарушения на нервната система Състояние на объркване Нарушения на очите Замъглено зрение Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения Синузит, ринит, глосит Стомашно-чревни разстройства Чревен ангиоедем Нарушения на кожата и подкожната тъкан Мултиформен еритем, псориатичен дерматит Докладване на предполагаеми нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.
4.9 Предозиране
Симптомите на предозиране включват тежка хипотония, шок, скованост, брадикардия, електролитни нарушения и бъбречна недостатъчност. След предозиране пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван, за предпочитане в интензивно отделение. Серумните електролити и серумните нива на креатинин трябва да се наблюдават често. Процедурите за лечение зависят от тежестта на симптомите. Ако се използва наскоро, трябва да се вземат мерки за отстраняване на трандолаприл (напр. Чрез повръщане, стомашна промивка, прилагане на абсорбенти и натриев сулфат).
В случай на симптоматична хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в антишокова позиция и лечението трябва да започне възможно най-скоро с физиологичен разтвор или други форми на плазмено разреждане.
Трябва да се обмисли лечение с ангиотензин II. Брадикардия или тежка вазо-вагусна реакция трябва да се лекуват с атропин. Трябва да се обмисли използването на пейсмейкър. Отстраняване на трандолаприл чрез хемодиализа от тялото на пациента не е доказано.
Няма специфичен антидот за предозиране на трандолаприл.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
ATC код: C09AA10
Капсулите Trandolapril-ratiopharm съдържат предшественик, trandolapril, непептиден ACE инхибитор с карбоксилна група, но без сулфхидрилна група. Трандолаприл се абсорбира бързо и след това неспецифично се хидролизира до активния, дългодействащ активен метаболит, трандолаприлат.
Трандолаприлат се свързва здраво и насища с АСЕ.
Прилагането на трандолаприл причинява намаляване на концентрациите на ангиотензин II, алдостерон и предсърден натриуретичен фактор и повишаване както на рениновата активност, така и на плазмените концентрации на ангиотензин I. По този начин трандолаприл модулира системата ренин-ангиотензин-алдостерон, която играе важна роля в регулирането на обема на кръвта и кръвното налягане и по този начин има добър антихипертензивен ефект.
Прилагането на обичайните терапевтични дози трандолаприл при пациенти с хипертония води до значително намаляване на кръвното налягане, както в легнало, така и в изправено положение. Антихипертензивният ефект е очевиден в рамките на един час с максимум между 8 - 12 часа и продължава най-малко 24 часа. Свойствата на трандолаприл могат да се обяснят с резултатите, получени при регресия на сърдечната хипертрофия с подобрена диастолна функция и подобрена артериална скованост при хората. Освен това при лабораторни животни е демонстрирано намаляване на съдовата хипертрофия.
Две големи рандомизирани, контролирани клинични проучвания (ONTARGET (Продължаващо телмисартан самостоятелно и в комбинация с Ramipril Global Endpoint Trial) и VA NEPHRON-D (The Veterans Affairs Nephropathy in Diabetes)) изследват използването на комбинация от ACE инхибитор и ангиотензин II рецепторен блокер.
Тестването ONTARGET е проведено при пациенти с анамнеза за сърдечно-съдови или мозъчно-съдови заболявания или при пациенти със захарен диабет тип 2, които са показали данни за увреждане на целевите органи. Проучването VA NEPHRON-D е проведено при пациенти със захарен диабет тип 2 и диабетна нефропатия.
Тези проучвания не показват значим благоприятен ефект върху бъбречните и/или сърдечно-съдови параметри и смъртност, докато се наблюдава повишен риск от хиперкалиемия, остро бъбречно увреждане и/или хипотония в сравнение с монотерапията. Поради подобни фармакодинамични свойства, тези резултати са от значение и за други АСЕ инхибитори и ангиотензин II рецепторни блокери.
Следователно, АСЕ инхибитори и ангиотензин II рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.
Проучването ALTITUDE (проучване на Алискирен при диабет тип 2, използващо сърдечно-съдови и бъбречни точки) е предназначено да тества ползата от добавянето на алискирен към стандартно лечение с АСЕ инхибитори или ангиотензин II рецепторни блокери при пациенти със захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване, сърдечно-съдови заболявания болест, и двете заболявания. Опитът е прекратен преждевременно поради повишен риск от нежелани събития. Имаше числено повече сърдечно-съдови и смъртни случаи в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо, а наблюдаваните нежелани събития и сериозни нежелани събития (хиперкалиемия, хипотония и бъбречна дисфункция) се съобщават по-често в групата на алискирен, отколкото в групата на плацебо.
5.2 Фармакокинетични свойства
Трандолаприл се абсорбира много бързо след перорално приложение. Абсорбираното количество съответства на 40-60% от приложената доза и не се влияе от приема на храна.
Максималните плазмени концентрации се достигат в рамките на 30 минути след приложението. Трандолаприл се елиминира от плазмата много бързо с полуживот по-малък от един час.
Трандолаприл се хидролизира до трандолаприлат, специфичен ACE инхибитор. Количеството образуван трандолаприлат не влияе върху приема на храна. Максималните плазмени концентрации се достигат в рамките на 4-6 часа.
Повече от 80% от трандолаприлат се свързва с плазмените протеини. Той свързва насищането с висок афинитет към ACE. Голяма част от циркулиращия трандолаприл също се свързва ненаситено с албумин.
Стационарно състояние се достига средно в рамките на 4 дни след многократно дозиране на трандолаприл веднъж дневно при здрави доброволци, както и при по-млади и по-възрастни пациенти с хипертония. Ефективният полуживот на трандолаприлат е 16-24 часа. Крайният полуживот на елиминиране е 47-98 часа в зависимост от дозата. Тази терминална фаза вероятно представлява кинетиката на свързване и дисоциация на трандолаприлата и АСЕ комплекса.
Трандолаприлат се екскретира непроменен с урината в количество, което представлява 10-15% от приложената доза трандолаприл. След перорално приложение на радиомаркиран продукт, 33% от радиоактивността се възстановява в урината и 66% във фекалиите при хората.
Бъбречният клирънс на трандолаприлат е достатъчен за бъбречния клирънс. Плазмените концентрации на трандолаприлат са значително по-високи при пациенти с креатининов клирънс ≤ 30 ml/min. Независимо от това, след многократно приложение при пациенти с бъбречна недостатъчност, стационарно състояние се достига в рамките на средно 4 дни, без връзка със степента на бъбречна недостатъчност.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Няма налични подходящи предклинични данни, които не са предоставени в друг раздел на този КХП.