ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 КЪМ РЕШЕНИЕТО ЗА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА УПОТРЕБА, EV. № 2166/2002
Обобщение на характеристиките на продукта
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
PritorPlus 80/12,5 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Телмисартан 80 mg и хидрохлоротиазид 12,5 mg на таблетка.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Червени и бели двуслойни таблетки, маркирани с фирменото лого и кода GXES2.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на есенциална хипертония.
PritorPlus комбинация с фиксирана доза (80 mg телмисартан/12,5 mg хидрохлоротиазид) е показана при пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно само на телмисартан.
4.2 Дозировка и начин на приложение
PritorPlus трябва да се приема веднъж дневно с течност, със или без храна, при пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно само на телмисартан. Титриране на единична доза от всеки от двата компонента се препоръчва преди преминаване към комбинация с фиксирана доза. Ако е клинично подходящо, може да се обмисли директна промяна от монотерапия към фиксирана комбинация.
• PritorPlus 40/12,5 mg може да се прилага при пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно на PritorPlus 40 mg
• PritorPlus 80/12,5 mg може да се прилага при пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно от Pritor 80 mg
Бъбречна недостатъчност
Препоръчва се редовно проследяване на бъбречната функция (вж. 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
Чернодробно увреждане
При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане дозата не трябва да надвишава PritorPlus 80/12,5 mg веднъж дневно. PritorPlus не е показан при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Трябва да се внимава, когато се прилагат тиазиди на пациенти с чернодробно увреждане (вж. 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
Не се изисква корекция на дозата.
Деца и юноши
Безопасността и ефикасността на PritorPlus при деца и юноши под 18 години не са установени.
4.3 Противопоказания
• Свръхчувствителност към някое от активните вещества или към някое от помощните вещества (вж. 6.1. Списък на помощните вещества).
• Свръхчувствителност към други производни на сулфонамидите (тъй като хидрохлоротиазидът е производно на сулфонамид)
• Втори и трети триместър на бременността и кърменето (вж. Точка 4.6 Употреба по време на бременност и кърмене).
• Холестаза и жлъчна обструкция
• Тежко чернодробно увреждане
• Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 1/10), често (> 1/100, 1/100, 1/10 000, 99,5%), главно за албумин и алфа-1 киселинен гликопротеин. Очакваният обем на разпределение на телмисартан е приблизително 500 l, което показва допълнително тъканно свързване.
Свързването на хидрохлоротиазид с плазмените протеини е 68%, а очакваният му обем на разпределение е 0,83 - 1,14 l/kg.
Биотрансформация и елиминиране:
Телмисартан: След интравенозно или перорално приложение на маркиран с 14С телмисартан, по-голямата част от приложената доза (9797%) се елиминира чрез екскреция с жлъчката с фекалиите. В урината е открито само малко количество. Телмисартан се метаболизира чрез конюгация до фармакологично неактивен глюкуронид. Основният компонент глюкуронид е единственият метаболит, идентифициран при хората. След еднократна доза етикетиран телмисартан
С представлява глюкуронид, приблизително 11% от радиоактивността, измерена в плазмата. Изоензимите на цитохром Р450 не участват в метаболизма на телмисартан. Общият плазмен клирънс на телмисартан след перорално приложение е> 1500 ml/min. Крайният полуживот на елиминиране е> 20 часа.
Хидрохлоротиазид: Хидрохлоротиазид не се метаболизира при хора и се екскретира почти напълно непроменен с урината. Около 60% от перорално приложената доза се екскретира непроменена в рамките на 48 часа. Бъбречният клирънс е приблизително 250-300 ml/min. Крайният елиминационен полуживот на хидрохлоротиазид е 10-15 часа.
Специални групи пациенти
Пациенти в напреднала възраст: Фармакокинетиката на телмисартан не се различава при възрастните хора и тези под 65 години.
Пол: Плазмените концентрации на телмисартан обикновено са 2-3 пъти по-високи при жените, отколкото при мъжете. При клинични изпитвания обаче не се наблюдава значително повишаване на кръвното налягане или ортостатична хипотония при жени. Не се изисква корекция на дозата. Жените са склонни да имат по-високи плазмени концентрации на хидрохлоротиазид, отколкото мъжете. Този факт обаче не е клинично значим.
Пациенти с бъбречно увреждане:
Бъбречната екскреция не допринася за клирънса на телмисартан. Въз основа на ограничен опит при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-60 ml/min, средно около 50 ml/min), не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане. Телмисартан не се отстранява от кръвта чрез хемодиализа. При пациенти с бъбречно увреждане скоростта на елиминиране на хидрохлоротиазид е намалена. В типично проучване при пациенти със среден креатининов клирънс от 90 ml/min. елиминационният полуживот на хидрохлоротиазид е увеличен. При пациенти с бъбречно увреждане на Fazka елиминационният полуживот е около 34 часа.
Пациенти с чернодробно увреждане:
Фармакокинетичните проучвания при пациенти с чернодробно увреждане показват увеличение на абсолютната бионаличност до почти 100%. Елиминационният полуживот при пациенти с чернодробно увреждане е непроменен.
5.3 Предклинични данни за безопасност
В предклинични проучвания, при които едновременното приложение на телмисартан и хидрохлоротиазид е проведено при нормотензивни плъхове и кучета, дозите, предизвикващи експозиция, сравнима с клиничния терапевтичен диапазон, не водят до други резултати, освен тези, наблюдавани вече при всяко отделно лекарство. Записаните токсикологични резултати не са клинично значими за терапевтична употреба при хора.
Токсикологичните резултати, известни също от предклинични проучвания с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и антагонисти на рецептора на ангиотензин II, са както следва: намаляване на параметрите на червените кръвни клетки (еритроцити, хемоглобин, хематокрит), промени в бъбречната хемодинамика (повишаване на азота и креатина в уреята в кръвта), активност на ренина в плазмата, хипертрофия/хиперплазия на юкстагломерулни клетки и увреждане на лигавицата на стомаха. Стомашните лезии могат да бъдат предотвратени или подобрени чрез орално заместване на физиологичен разтвор и групово поставяне на животни. Бъбречна тубуларна дилатация и атрофия са наблюдавани при кучета. Тези резултати се считат за резултат от активността на телмисартан.
При in vitro проучвания телмисартан не показва мутагенност и значителна кластогенна активност, нито карциногенност при мишки и плъхове. Изследванията с хидрохлоротиазид показват неясни доказателства за генотоксични или канцерогенни ефекти при някои експериментални модели. Широкият човешки опит с хидрохлоротиазид обаче не показва връзка между употребата му и увеличените неоплазми.
За токсотоксичния потенциал на комбинацията телмисартан/хидрохлоротиазид вижте точка 4.6. Употреба по време на бременност и кърмене.