Одобрен текст за решение за промяна, ev. №: 2019/02311-ZME
Приложение № 1 към уведомлението за промяна №: 2019/05933-ZIB
Приложение № 1 към уведомлението за промяна №: 2019/06358-ZIB
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Norditropin SimpleXx 5 mg/1,5 ml инжекционен разтвор в пълнител
Norditropin SimpleXx 10 mg/1,5 ml инжекционен разтвор в пълнител
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Norditropin SimpleXx 5 mg/1,5 ml
Един ml разтвор съдържа 3,3 mg соматропин
Norditropin SimpleXx 10 mg/1,5 ml
Един ml разтвор съдържа 6,7 mg соматропин
Соматропин (произведен чрез рекомбинантна ДНК технология в E-coli)
1 mg соматропин съответства на 3 IU (международна единица) соматропин
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Инжекционен разтвор в пълнител
Бистър, безцветен разтвор
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Нарушения на растежа поради дефицит на растежен хормон (GHD)
Неуспех в растежа при момичета поради дисгенезия на половите жлези (синдром на Търнър)
Забавяне на растежа при деца преди пубертета, причинено от хронично бъбречно заболяване
Неуспех в растежа (настоящият SDS 14 години (момичета) или> 16 години (момчета), съответстващ на затваряне на епифизарни растежни пукнатини.
Препоръчителната доза е 0,066 mg/kg/ден, но в някои случаи може да е достатъчна доза от 0,033 mg/kg/ден (вж. Точка 5.1).
Лечението трябва да бъде спряно, когато епифизната жлеза е затворена (вж. Точка 4.4).
Заместително лечение на възрастни
Дозировката трябва да се коригира според нуждите на отделния пациент.
При деца с детски GHD препоръчителната доза за възобновяване на лечението е 0,2 - 0,5 mg/ден, последвана от корекция на дозата въз основа на IGF-1.
При пациенти с GHD за възрастни се препоръчва лечението да започне с ниска доза: 0,1 - 0,3 mg/ден. Препоръчва се тази доза постепенно да се увеличава на месечни интервали в зависимост от клиничния отговор и честотата на нежеланите реакции при пациента. Серумната стойност на IGF-1 може да се използва за титриране на правилната доза. Жените може да изискват по-високи дози от мъжете, като мъжете показват повишена чувствителност към IGF-1 по време на лечението. Съществува риск от недостиг на дози при пациенти, особено тези, които приемат перорално заместителна терапия с естроген, докато при мъжете може да се появи предозиране. Изискванията за дозата намаляват с възрастта. Поддържащата доза варира значително при пациент, но рядко надвишава 1,0 mg/ден.
Обикновено се препоръчва ежедневно подкожно приложение вечер. Местата на инжектиране трябва да се въртят, за да се избегне липоатрофия.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Соматропин не трябва да се използва, ако има данни за туморна активност. Интракраниалните тумори трябва да са неактивни и противораковата терапия трябва да бъде спряна преди започване на терапия с растежен хормон (GH). Лечението трябва да бъде спряно, ако се демонстрира растеж на тумора.
Соматропин не трябва да се използва за подпомагане на надлъжния растеж на деца със затворени епифизни жлези.
Пациенти с остро тежко заболяване с усложнения след операция на открито сърце, коремна хирургия, политравма, остра дихателна недостатъчност или подобни състояния не трябва да се лекуват със соматропин (вж. Точка 4.4).
При деца с хронично бъбречно заболяване Norditropin SimpleXx трябва да бъде спрян при бъбречна трансплантация.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
За да се подобри (проследимостта) на биологичния лекарствен продукт, името и партидният номер на прилагания лекарствен продукт трябва да бъдат ясно записани.
Децата, лекувани със соматропин, трябва редовно да се преглеждат от специалист по детски растеж. Лечението със соматропин винаги трябва да започва само по препоръка на лекар специалист, който има познания за лечение на дефицит на растежен хормон. Това се отнася и за лечението на синдром на Търнър, хронично бъбречно заболяване, SGA и синдром на Noonan. Окончателните данни за височина за възрастни са ограничени за деца със синдром на Noonan и не са налични за деца с хронично бъбречно заболяване.
Максималната препоръчителна дневна доза не трябва да се надвишава (вж. Точка 4.2).
Стимулиране на надлъжния растеж при деца може да се очаква само до затваряне на епифизната жлеза.
Лечение на дефицит на растежен хормон при пациенти със синдром на Prader-Willi
Съобщава се за внезапни смъртни случаи след започване на терапия със соматропин при пациенти със синдром на Prader-Willi, които са имали един или повече от следните рискови фактори: тежко затлъстяване, анамнеза за запушване на горните дихателни пътища или сънна апнея или неидентифицирана респираторна инфекция.
Малка височина поради гестационна възраст
При малки деца, родени със СГА, преди започване на лечението трябва да се изключат други диагнози или лечения, които биха могли да обяснят неуспеха в растежа.
Опитът с започване на лечение при пациенти със СГА непосредствено преди пубертета е ограничен. Поради това не се препоръчва започване на лечение непосредствено преди пубертета.
Опитът при пациенти със синдром на Silver-Russell е ограничен.
При пациенти със синдром на Търнър, лекувани със соматропин, се препоръчва проследяване на растежа на ръцете и краката и ако се наблюдава повишен растеж, трябва да се обмисли намаляване на дозата до по-нисък обхват на дозата.
Момичетата със синдром на Търнър обикновено имат повишен риск от отит на средното ухо и затова се препоръчва отологичен преглед поне веднъж годишно.
Хронично бъбречно заболяване
Дозировката при деца с хронично бъбречно заболяване е индивидуална и трябва да се коригира в зависимост от индивидуалния отговор на пациента към лечението (вж. Точка 4.2). Нарушенията в растежа трябва да бъдат ясно идентифицирани преди лечението със соматропин, с проследяване на растежа в продължение на поне една година, в допълнение към оптималното лечение на бъбречно заболяване. По време на лечението със соматропин трябва да продължи консервативното лечение на уремия със стандартни лекарства и, ако е необходимо, диализа.
При пациенти с хронично бъбречно заболяване обикновено се наблюдава намаляване на бъбречната функция като проява на естествения ход на заболяването. Като предпазна мярка, бъбречната функция трябва да се проследява по време на лечението със соматропин за прекомерно намаляване или увеличаване на скоростта на гломерулна филтрация (свързано с хиперфилтрация).
Известно е, че сколиозата е по-честа при някои групи пациенти, лекувани със соматропин, като синдром на Търнър и синдром на Нунан. В допълнение, бързият растеж при всяко дете може да причини развитието на сколиоза. Не е доказано, че соматропин увеличава честотата или тежестта на сколиозата. По време на лечението трябва да се наблюдава сколиоза.
Кръвна глюкоза и инсулин
При синдром на Търнър и при деца със СГА се препоръчва измерването на инсулина на гладно и кръвната глюкоза преди започване на лечението и веднъж годишно. Пациентите с повишен риск от диабет (напр. Фамилна анамнеза за диабет, затлъстяване, тежка инсулинова резистентност, груба кожна хиперпигментация) трябва да се подложат на орален тест за глюкозен толеранс (OGTT). Ако се открие диабет, соматропин не трябва да се използва.
Тъй като соматропин влияе върху метаболизма на захарта, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци на непоносимост към глюкоза.
При синдром на Търнър и при деца със SGA се препоръчва нивата на IGF-1 да се измерват преди започване на лечението и след това два пъти годишно. Ако многократните измервания на нивата на IGF-1 надвишават +2 SD в сравнение с референтните стойности за възраст и пубертет, дозата трябва да се намали, за да се приведе нивото на IGF-1 в нормалните граници.
Общата височина, получена при лечение на бебета, родени със SGA соматропин, може да бъде по-малка, ако лечението бъде спряно преди достигане на крайната височина.
Дефицит на растежен хормон при възрастни
Дефицитът на растежен хормон при възрастни е заболяване през целия живот и трябва да се лекува, въпреки че опитът при пациенти над 60-годишна възраст и при пациенти с дефицит на растежен хормон при възрастни, лекувани повече от пет години, все още е ограничен.
Няма данни за повишен риск от нови първични ракови заболявания при деца или възрастни, лекувани със соматропин.
При пациенти с пълна ремисия на тумори или злокачествени заболявания лечението със соматропин не е свързано с увеличен брой рецидиви.
Като цяло се наблюдава леко увеличение на вторите новообразувания при пациенти, преодолели детския рак и лекувани с растежен хормон, като най-често се срещат вътречерепни тумори. Предишното облъчване изглежда е доминиращият рисков фактор за вторите новообразувания.
Пациентите, които са постигнали пълна ремисия на злокачествено заболяване, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за възможни рецидиви след започване на терапията със соматропин.
Левкемия се съобщава при малък брой пациенти с дефицит на растежен хормон, някои от които са лекувани със соматропин. Не е доказано, че левкемията е по-честа при пациенти, лекувани с растежен хормон без предразполагащи фактори.
Доброкачествена вътречерепна хипертония
В случай на тежко или повтарящо се главоболие, зрителни нарушения, гадене и/или повръщане, се препоръчва офталмоскопско изследване за възможен папиларен оток. Ако се потвърди папиларен оток, трябва да се обмисли доброкачествена вътречерепна хипертония и лечението със соматропин да се прекрати, ако е необходимо.
Понастоящем няма ясна позиция относно клиничната позиция за продължаване на лечението при пациенти след лечение на вътречерепна хипертония. Ако лечението със соматропин бъде подновено, симптомите на вътречерепна хипертония трябва да бъдат внимателно наблюдавани.
Пациентите с вторичен дефицит на растежен хормон при вътречерепни лезии трябва редовно да се изследват за прогресия или рецидив на основния процес на заболяването.
Функция на щитовидната жлеза
Соматропин увеличава превръщането на Т4 в Т3 в щитовидната жлеза и като такъв може да разкрие начален хипотиреоидизъм. Мониторинг на функцията на щитовидната жлеза трябва да се извършва при всички пациенти. При пациенти с хипопитуитаризъм трябва да се следи внимателно стандартната заместителна терапия, когато се прилага соматропин.
Пациентите с прогресиращо заболяване на хипофизата могат да развият хипотиреоидизъм.
Пациентите със синдром на Търнър имат повишен риск от развитие на първичен хипотиреоидизъм, свързан с производството на антитела към хормона на щитовидната жлеза. Тъй като хипотиреоидизмът може да се припокрива с отговор на лечението със соматропин, пациентите трябва редовно да се наблюдават за функция на щитовидната жлеза и да се лекуват с тироксин, когато е показано.
Инсулинова чувствителност
Тъй като соматропин може да намали инсулиновата чувствителност, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за доказателства за непоносимост към глюкоза (вж. Точка 4.5). При пациенти с диабет може да се наложи коригиране на дозата инсулин след започване на лечение със лекарства, съдържащи соматропин. Пациентите с диабет или непоносимост към глюкоза трябва да бъдат внимателно наблюдавани по време на лечението със соматропин.
Както при всички лекарства, съдържащи соматропин, малък процент от пациентите могат да развият антитела към соматропин. Капацитетът на свързване на тези антитела е нисък и няма ефект върху скоростта на растеж. Тестване за антитела срещу соматропин трябва да се извършва при пациенти с неадекватен отговор на лечението.
Остра надбъбречна недостатъчност
Започването на терапия със соматропин може да доведе до инхибиране на 11βHSD-1 и намаляване на серумните концентрации на козизол. При пациенти, лекувани със соматропин, може да се открие недиагностициран преди това централен (вторичен) хипоадренализъм и да се наложи заместване на глюкокортикоиди. При пациенти, лекувани с глюкокортикоидна заместителна терапия поради по-ранна диагноза хипоадренализъм, може да се наложи увеличаване на поддържащите дози или дозите на стрес след започване на терапия със соматропин (вж. Точка 4.5).
Използвайте с орална естрогенна терапия
Ако една жена, приемаща соматропин, започне перорална естрогенна терапия, може да се наложи да се увеличи дозата на соматропин, за да се поддържат серумни нива на IGF-1 в границите на възрастта. И обратно, ако една жена, приемаща соматропин, прекрати оралната терапия с естроген, дозата на соматропин може да бъде намалена, за да се предотврати излишъкът от растежен хормон и/или страничните ефекти (вж. Точка 4.5).
Приплъзване на епифизата на главата на бедрената кост
Приплъзване на тазобедрените епифизни жлези при пациенти с ендокринни нарушения, включително дефицит на растежен хормон, може да се появи по-често, отколкото при общата популация. Пациент, лекуван със соматропин, който развива кривина или се оплаква от болки в тазобедрената става или коляното, трябва да бъде прегледан от лекар.
Опит от клинични изпитвания
Две плацебо-контролирани клинични проучвания на пациенти в интензивното отделение показват повишена смъртност при пациенти с остра тежка болест поради усложнения след операция на открито сърце или корем, политравма или остра дихателна недостатъчност, лекувани с високи дози соматропин (5,3-8 mg/ден).). Не е установена безопасността на по-нататъшното лечение със соматропин при пациенти, получаващи заместителни дози за одобрени показания, които са разработили тези състояния. Следователно, потенциалната полза от продължаването на лечението със соматропин трябва да се има предвид при пациенти с остро тежко заболяване в сравнение с потенциалния риск.
Едно отворено, рандомизирано клинично изпитване (диапазон на дозата 0,045 - 0,090 mg/kg/ден) при пациенти със синдром на Търнър показва дозозависим риск от слухов проход и отит на средното ухо. Увеличението на ушните инфекции не доведе до повече хирургични операции на ухото/ендоскопски изследвания в сравнение с групата с по-ниски дози в това клинично проучване.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Едновременното лечение с глюкокортикоиди инхибира ефекта на Norditropin, стимулиращ растежа. Пациентите с дефицит на ACTH трябва да имат внимателно коригирана глюкокортикоидна заместителна терапия, за да се избегне ефект на инхибиране на растежа.
Растежният хормон намалява превръщането на кортизон в кортизол и може да разкрие неоткрит досега централен хипоадренализъм или да намали ефикасността на заместващите глюкокортикоидите заместващи лекарства (вж. Точка 4.4).
При жени по време на перорална естроген-заместителна терапия може да се наложи по-висока доза растежен хормон за постигане на целта на лечението (вж. Точка 4.4).
Данни от проучване на взаимодействията, проведено при възрастни с дефицит на растежен хормон, потвърждават, че приложението на соматропин може да увеличи клирънса на съединенията, за които е известно, че се метаболизират от изоензимите на цитохром Р450. Клирънсът на съединенията, метаболизирани от цитохром P450 3A4 (напр. Полови стероиди, кортикостероиди, антиконвулсанти и циклоспорин) може да бъде значително увеличен, което води до намалени плазмени нива на тези съединения. Клиничното значение не е известно.
Ефектът на соматропин върху крайната височина може да бъде повлиян и от лечение с други хормони, напр. гонадотропин, анаболни стероиди, естроген и хормони на щитовидната жлеза.
Може да се наложи коригиране на дозата на инсулина при пациенти, лекувани с инсулин след започване на терапия със соматропин (вж. Точка 4.4).
Проучвания за взаимодействие са провеждани само при възрастни.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Проучванията при животни са недостатъчни по отношение на ефектите върху бременността, ембрионалното развитие, раждането или постнаталното развитие. Няма данни за употребата на лекарството по време на бременност.
Поради това не се препоръчва употребата на лекарства, съдържащи соматропин по време на бременност и потенциално фертилни жени, които не използват контрацепция.
Не са провеждани клинични проучвания със лекарства, съдържащи соматропин при кърмещи жени. Не е известно дали соматропин се екскретира в кърмата. Поради това трябва да се внимава, когато се прилагат лекарства, съдържащи соматропин, на кърмещи жени.
Не са провеждани проучвания за фертилитет с Norditropin.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Norditropin SimpleXx не повлиява или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Пациентите с дефицит на растежен хормон се характеризират със загуба на извънклетъчен обем. Тази загуба се коригира след започване на лечението със соматропин. Задържането на течности може да се прояви в периферни отоци, особено при възрастни. Синдромът на карпалния тунел е необичаен, но може да се появи при възрастни. Тези симптоми обикновено имат преходен характер, зависят от дозата и може да изискват временно намаляване на дозата. Могат да се появят леки болки в ставите, мускулни болки и парестезии, които обикновено са преходни.
Нежеланите реакции при деца са редки или редки.