Камилка започна по носталгична тема днес и когато гледах видеото, което тя свърза, бях залят от спомени.
Като ученичка ходих на пионерски лагер всяко лято. Винаги беше страхотно, марширувах като парче от бившата Чехословакия. Когато бях на по-малко от 13 години, отидох до последния - в чужбина, но си заслужава.
До Москва.
Отидохме за две седмици в началото на юли и август, точно преди началото на летните олимпийски игри в Москва. Пътуването започна вечерта на централната гара в Братислава, където родителите ми ме доведоха с огромен куфар. Натовариха ме във влака с куп други малки пътешественици и занаяти! Отиде! Предстоеха ни около 2000 км и 50 часа във влака. Първата вечер не спехме много на разклащащите се легла, чакахме Черна над Тисо и театъра със смяната на талигите на вагоните. Не останахме разочаровани, струваше си!
Когато най-накрая преминахме през паспортния контрол (какво невиждано нещо за социалистическите деца!), Спахме като котки.
На следващия ден полетяхме на фургона, обиколихме дъжда, който ни свари черен руски чай на самовара, а край прозорците тичаха безкрайни брезови украински гори. Спахме честно през нощта, на следващия ден започнахме да имаме достатъчно от трептенето на влака.
Най-накрая пристигнахме в Москва късно вечерта!
Други двама руснаци се присъединиха към нашите двама словашки лидери. С тяхно съдействие се качихме на автобус до малък хотел, където ни чакаше суха вечеря. Буквално сух, защото се състоеше от филийки тъмен хляб, парче твърдо масло, две варени яйца и няколко странно изглеждащи пръстена салам. От вратата, водеща към кухнята, персоналът ни надничаше любопитно.
Повечето деца отдавна са яли хранителни запаси от къщата, но дори гладът някак не ни е принуждавал да ядем всичко. Особено саламът остава непокътнат на почти всички плочи.
Руските лидери нашепваха нещо на нашето и след това отидоха да ни убедят незабележимо поне да хапнем нещо. Казаха, че ни търсят салам насред града.
На следващия ден нашата програма започна. И имахме наистина богата. Предполагам, че сме марширували по всички известни московски паметници. Огромният Червен площад и красивият Кремъл. Църквата на Василий Благословен беше току-що реконструирана по време на нашия престой, така че я видяхме само отвън. Посетихме и, разбира се, мавзолея. Стояхме на опашка около три часа - въртейки се като змия по целия площад. Бях изненадан колко малка и жълта е мумията на Ленин.
На Червения площад един от нашите словашки лидери натрупа неприятен опит. Около нас имаше много местни жители, които искаха да купят всичко, което бяхме готови да предложим. Нашият водач знаеше за този местен обичай, затова имаше чанти в чантата си. Той ги продаде много бързо, но във вестника с пакет от рубли, увити, накрая се оказаха само нарязани хартии. Сметката за рубла беше само на върха. В милицията, където той отиде да докладва за измамата, нещастният лидер бързо изби вратата: "Не трябва да продавате!"
Третяковската галерия, Коломенское, Архангелск и музеят на Александър Сергеевич Пушкин са запомнени от мен като места, пълни с красиви картини и други художествени скъпоценни камъни. Наблюдавахме и Триумфалната арка и Кара камбаните.
В църквата „Успение на Пресвета Богородица“ (Успенски собор), една от най-известните и важни православни църкви в Москва и в света, регистрирах странен черен камък на пода с периферна визия на красивия интериор. Чудех се малко какво прави там, но не му обърнах повече внимание. Погледнах навсякъде по украсените със злато стени и стълбове, и горе, за да видя красивия таван, докато все още се разхождах сред останалите туристи. И някак стигнах до този камък, докоснах крака му. Бърз поглед надолу - и как се уплаших, когато камъкът изведнъж оживя и се превърна в стара баба с черна рокля и с черен шал на главата, която се молеше там на топка! Прошепнах: "Излезте!" и аз се промъкнах засрамен.
Отидохме да разгледаме Останкинската телевизионна кула, Изложбата за постижения на националната икономика (ВДНЧ), Музея на космонавтиката и Лужники като съвременни удобства от живота на съветската нация.
Според нашите руски лидери Поклонната гора, паметник от Втората световна война, също е била много важна точка в нашите разходки.
Взехме предимно метрото из Москва. По това време московското метро беше полирано, чисто и красиво място, една от най-големите гордости на мегаполиса - и с право. На повечето станции погледите на посетителите се отклониха от декорацията.
Друга дневна част от разходките ни бяха торти с мая за хляб и невероятно добър и евтин руски сладолед. И двете се продаваха на всеки ъгъл и рядко се разхождахме незабелязано.
И Мишите от всякакви размери и начини за изпълнение. Талисманът на Олимпийските игри в Москва би могъл смело да изравни повсеместните портрети и статуи на Маркс, Енгелс и особено Ленин по брой копия.
Gosudarstvennyj Universal Magazine (съкратено GUM) е най-големият универсален магазин в Русия и един от най-големите в света. Намира се в сърцето на Москва на Червения площад, срещу Кремъл и Мавзолея на Ленин и имахме цял половин ден да го посетим. Дори и така, това беше едва достатъчно, само гледането на всичко отне два или три часа усилено ходене.
В допълнение към джобните пари в размер на 100 рубли (обменният курс за чехословашката корона по това време беше 1:10, така че бях поверил хиляда крони, нереални пари по това време), те ми предоставиха и списък от неща за купуване. По това време купих в ГУМ много килограми много популярни и абсолютно недостатъчни свещи, малки многоцветни коледни лампички от пластмаса и особено неразрушими съветски ютии. Като бонбони от всякакъв вид и красиви играчки от изобретението на света (най-вече цената им беше около рублата).
С количеството стоки, които се намираха в този универсален магазин, беше много трудно да не забележите празните интерпретации в месарите, месарите и хранителните стоки. Освен първата вечеря, която получихме в Москва, обаче, храната не ни липсваше. Те се погрижиха много добре за нас, макар че нямам представа какво струва на нашите домакини да приготвят например страхотен истински руски борш с месо и купчина заквасена сметана.
Блясъкът и мизерията на мегаполиса на тогавашната съветска империя е това, което отнех като едно от основните впечатления. От една страна, монументални статуи на Вожда, от друга страна, много мили и сърдечни хора с тъжни очи.
Е, така беше и тогава.