КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
Това лекарство подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързо да се получи нова информация за безопасност. От здравните специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция. Вижте точка 4.8 за информация как да съобщавате за нежелани реакции.
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Lyxumia 20 микрограма инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една доза (0,2 ml) съдържа 20 микрограма (mcg) ликсисенатид (100 mcg в 1 ml). Помощни вещества с известен ефект:
Всяка доза съдържа 540 микрограма метакрезол. За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Инжекционен разтвор (инжекция). Бистър, безцветен разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Lyxumia е показан за лечение на възрастни със захарен диабет тип 2 за постигане на гликемичен контрол в комбинация с перорални хипогликемични средства и/или базален инсулин, ако те, заедно с диета и упражнения, не са достатъчни за адекватен контрол на гликемията (вж. Точки 4.4 за налични и 5.1).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Начална доза: лечението започва с доза от 10 mcg Lyxumia веднъж дневно в продължение на 14 дни.
Поддържаща доза: фиксираната поддържаща доза е 20 mcg Lyxumia веднъж дневно, започвайки от 15-ия ден. Lyxumia 10 микрограма инжекционен разтвор се предлага за начална доза.
Lyxumia се прилага веднъж дневно в продължение на един час преди всяко ежедневно хранене. За предпочитане е прандиалната инжекция на Lyxumia да се прилага всеки ден преди същата дневна храна, която е избрана като най-подходяща. Ако се пропусне доза Lyxumia, тя трябва да се даде в рамките на един час преди следващото хранене.
Ако Lyxumia се добави към съществуваща терапия с метформин, настоящата доза метформин може да се поддържа без промяна.
Ако Lyxumia се добави към съществуващо лечение със сулфанилурейно производно или базален инсулин, може да се обмисли намаляване на дозата на сулфанилурейния продукт или базалния инсулин за намаляване на риска от хипогликемия. Lyxumia не трябва да се използва в комбинация с базален инсулин и сулфанилурея поради повишен риск от хипогликемия (вж. Точка 4.4).
Употребата на Lyxumia не изисква специфичен гликемичен мониторинг. Когато обаче Lyxumia се използва в комбинация със сулфанилурейно производно или с базален инсулин, може да се наложи проследяване на гликемията от лекар или пациент за коригиране на дозата на сулфанилурейния или базалния инсулин.
Специални групи пациенти
Пациенти в напреднала възраст (≥65 години)
Не се изисква корекция на дозата въз основа на възрастта. Клиничният опит е ограничен при пациенти на възраст ≥75 години (вж. Точки 5.1 и 5.2).
Пациенти с бъбречно увреждане
Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко бъбречно увреждане (креатининов клирънс: 50-80 ml/min).
Има ограничен клиничен опит при пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс: 30-50 ml/min) и поради това Lyxumia трябва да се използва с повишено внимание при тези пациенти. Няма терапевтичен опит при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс по-малко от 30 ml/min) или в краен стадий на бъбречно заболяване и следователно употребата на
Lyxumia не се препоръчва при тези пациенти (вж. Точка 5.2).
Пациенти с чернодробно увреждане
Не се налага корекция на дозата при пациенти с чернодробно увреждане (вж. Точка 5.2).
Безопасността и ефикасността на ликсисенатид при деца и юноши под 18 години не са установени. Няма данни.
Lyxumia трябва да се прилага чрез подкожна инжекция в областта на бедрото, корема или рамото. Lyxumia не трябва да се прилага интравенозно или интрамускулно.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Няма терапевтичен опит с употребата на ликсисенатид при пациенти със захарен диабет тип 1 и ликсисенатид не трябва да се използва при тези пациенти. Ликсисенатид не трябва да се използва за лечение на диабетна кетоацидоза.
Използването на агонисти на рецепторите на подобен на глюкагон пептид-1 (GLP-1) е свързано с риск от развитие на остър панкреатит. Съобщени са няколко случая на остър панкреатит с ликсисенатид, въпреки че не е установена причинно-следствена връзка. Пациентите трябва да бъдат информирани за характерните симптоми на острия панкреатит: постоянна силна болка в корема. При съмнение за панкреатит трябва да се преустанови лечението с ликсисенатид; ако се потвърди остър панкреатит, лечението с ликсисенатид не трябва да се подновява. Трябва да се внимава при пациенти с анамнеза за панкреатит.
Тежки стомашно-чревни заболявания
Използването на GLP-1 рецепторни агонисти може да бъде свързано със стомашно-чревни нежелани реакции. Ликсисенатид не е проучван при пациенти с тежки стомашно-чревни нежелани реакции, включително тежка гастропареза, и поради това употребата на ликсисенатид при тези пациенти не се препоръчва.
Има ограничен терапевтичен опит при пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс: 30-50 ml/min) и при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс по-малко от 30 ml/min) или при пациенти с краен стадий на бъбречно заболяване. терапевтичен опит. Lyxumia трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с умерено бъбречно увреждане. Не се препоръчва употребата на Lyxumia при пациенти с тежко бъбречно увреждане или краен стадий на бъбречно заболяване (вж. Точки 4.2 и 5.2).
Пациентите, приемащи Lyxumia едновременно със сулфанилурейно производно или с базален инсулин, могат да бъдат изложени на повишен риск от хипогликемия. Може да се обмисли намаляване на дозата на сулфанилурейния или базалния инсулин, за да се намали рискът от хипогликемия (вж. Точка 4.2). Lyxumia не трябва да се използва в комбинация с базален инсулин и сулфанилурея поради повишен риск от хипогликемия.
Съпътстващи лекарства
Забавянето в изпразването на стомаха, причинено от ликсисенатид, може да намали скоростта на абсорбция на перорално приложени лекарства. Lyxumia трябва да се използва с повишено внимание при пациенти, приемащи перорални лекарствени продукти, които изискват бързо усвояване в стомашно-чревния тракт, внимателно клинично наблюдение или тесен терапевтичен профил. Конкретни препоръки за употребата на такива лекарства са дадени в точка 4.5.
Ликсисенатид не е проучен в комбинация с инхибитори на дипептидил пептидаза 4 (DPP-4). Опитът при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност е ограничен.
Пациентите, лекувани с Lyxumia, трябва да бъдат информирани за потенциалния риск от дехидратация, свързан със стомашно-чревни нежелани реакции и мерки за избягване на дефицит на течности.
Това лекарство съдържа метакрезол, който може да причини алергични реакции.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ликсисенатидът е пептид и не се метаболизира от цитохром Р450. При in vitro проучвания ликсисенатид не повлиява активността на изоензима на цитохром Р450 или тестваните човешки транспортери. Забавянето в изпразването на стомаха, причинено от ликсисенатид, може да намали скоростта на абсорбция на перорално приложени лекарства. Пациентите, получаващи лекарствени продукти с тесен терапевтичен профил или лекарствени продукти, изискващи внимателно клинично наблюдение, трябва да бъдат внимателно наблюдавани, особено в началото на лечението с ликсисенатид. Тези лекарства трябва да се използват по отношение на ликсисенатид по стандартния начин. Ако такива лекарства се приемат с храна, пациентите трябва да бъдат инструктирани да ги приемат с храна, когато не приемат ликсисенатид.
За лекарства, чийто ефект зависи особено от прага на концентрация, като антибиотици, пациентите трябва да бъдат инструктирани да ги приемат най-малко един час преди или 4 часа след инжектирането на ликсисенатид.
Стомашно-устойчивите лекарствени форми, съдържащи вещества, чувствителни към разграждане в стомаха, трябва да се прилагат един час преди или 4 часа след инжектирането на ликсисенатид.
Парацетамол е използван като модел лекарство за оценка на ефекта на ликсисенатид върху изпразването на стомаха. След еднократна доза от 1000 mg парацетамол, AUC и t1/2 на парацетамол не се променят независимо от времето на приложение (преди или след инжектиране на ликсисенатид). Когато парацетамол се прилага 1 час след инжектиране на 10 mcg ликсисенатид, Cmax на парацетамол намалява с 29%, когато парацетамол се прилага 4 часа след инжектирането на 10 mcg ликсисенатид, Cmax на парацетамол намалява с 31% и 75 часа. При поддържаща доза от 20 mcg може да се очаква по-нататъшно удължаване на tmax и намаляване на Cmax на парацетамол.
Не се наблюдава ефект върху Cmax и tmax на парацетамол, когато парацетамол се прилага 1 час преди ликсисенатид.
Въз основа на тези резултати не е необходимо коригиране на дозата за парацетамол, но в случаите, когато е необходимо бързо начало на действие за постигане на желаната ефикасност, трябва да се обмисли удължаване на tmax, наблюдавано при парацетамол 1-4 часа след ликсисенатид.
След еднократна доза перорални контрацептиви (етинилестрадиол 0,03 mg/левоноргестрел 0,15 mg) 1 час преди или 11 часа след приложение на 10 mcg ликсисенатид, Cmax, AUC, t1/2 и tmax на етинилестрадиол и левоноргестрел не се променят.
Употребата на орални контрацептиви 1 час или 4 часа след приложението на ликсисенатид не повлиява AUC и t1/2 на етинил естрадиол и левоноргестрел, докато Cmax на етинил естрадиол намалява с 52% (когато се прилага 1 час след ликсисенатид) и 39% (когато се прилага 4 часа след ликсисенатид) и Cmax на левоноргестрел намалява с 46% (когато се прилага 1 час след ликсисенатид) и с 20% (когато се прилага 4 часа след ликсисенатид), а медианата tmax се удължава с 1 до 3 часа.
Намалената Cmax е с ограничено клинично значение и не се налага корекция на дозата за орални контрацептиви.
Когато ликсисенатид 20 mcg се прилага едновременно с аторвастатин 40 mg в продължение на 6 дни всяка сутрин, експозицията на аторвастатин не се засяга, но Cmax намалява с 31% и tmax се увеличава с 3,25 часа.
Не се наблюдава подобно увеличение на tmax, когато аторвастатин се прилага вечер и ликсисенатид сутрин, но AUC и Cmax на аторвастатин се увеличават съответно с 27% и 66%.
Тези промени не са клинично значими и поради това не се налага корекция на дозата на аторвастатин при едновременно приложение с ликсисенатид.
Варфарин и други производни на кумарина
След едновременно приложение на 25 mg варфарин и многократни дози ликсисенатид 20 mcg не се наблюдават промени в AUC или INR (International Normalized Ratio), докато Cmax намалява с 19% и tmax се увеличава със 7 часа.
С оглед на тези резултати не е необходимо коригиране на дозата за варфарин, прилаган едновременно с ликсисенатид; въпреки това се препоръчва често наблюдение на INR при пациенти, получаващи варфарин и/или кумаринови производни в началото и в края на лечението с ликсисенатид.
След едновременно приложение на ликсисенатид 20 mcg и дигоксин 0,25 mg в стационарно състояние, AUC на дигоксин не се променя. tmax на дигоксин се удължава с 1,5 часа и стойността на Cmax намалява с 26%. С оглед на тези резултати не е необходимо коригиране на дозата на дигоксин при едновременно приложение с ликсисенатид.
След едновременно приложение на ликсисенатид 20 mcg и рамиприл 5 mg в продължение на 6 дни, AUC на рамиприл се увеличава с 21%, докато Cmax намалява с 63%. AUC и Cmax на активния метаболит (рамиприлат) са непроменени. Tmax на рамиприл и рамиприлат се удължава с приблизително 2,5 часа.
С оглед на тези резултати не е необходимо коригиране на дозата на рамиприл при едновременно приложение с ликсисенатид.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Жени с детероден потенциал
Lyxumia не се препоръчва при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Няма достатъчно данни за употребата на ликсисенатид при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. 5.3). Потенциалният риск за хората е неизвестен. Lyxumia не трябва да се използва по време на бременност. Вместо това се препоръчва инсулин. Ако пациентът желае да забременее или установи, че е бременна, лечението с Lyxumia трябва да бъде спряно.
Не е известно дали Lyxumia се екскретира в кърмата. Lyxumia не трябва да се използва по време на кърмене.
Проучванията при животни не показват директни вредни ефекти по отношение на плодовитостта.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Lyxumia няма или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Когато се използва в комбинация със сулфанилурейно производно или базален инсулин, пациентите трябва да бъдат посъветвани да вземат предпазни мерки, за да избегнат хипогликемия, докато шофират или работят с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Изчерпателен профил на безопасност
Lyxumia е прилаган на повече от 2600 пациенти самостоятелно или в комбинация с метформин, сулфанилурея (със или без метформин) или с базален инсулин (със или без метформин, със или без сулфанилурея) в 8 големи плацебо контролирани проучвания фаза III; или активно лечение.
По време на клиничните изпитвания най-често съобщаваните нежелани реакции са гадене, повръщане и диария. Тези нежелани реакции са били предимно леки и преходни.
В допълнение, хипогликемия (когато Lyxumia е била използвана в комбинация със сулфанилурея и/или базален инсулин) и главоболие.
Алергични реакции са съобщени при 0,4% от пациентите, лекувани с Lyxumia.
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, съобщени от клинични изпитвания фаза III, контролирани с плацебо или активно лечение по време на лечението, са изброени в таблица 1. В таблицата са изброени нежеланите реакции с честота> 5%, ако честотата е била по-висока в групата на Lyxumia, отколкото в групата за сравнение. Таблицата включва също така нежелани реакции с честота ≥1% в групата на Lyxumia, ако честотата е била 2 пъти по-висока, отколкото във всички групи за сравнение.
Честотите на нежеланите реакции се определят като: много чести: ≥1/10; често: ≥1/100 за връзка Условия за ползване Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки