Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 2018/06945-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Кардилопин 5 mg
Кардилопин 10 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 5 mg или 10 mg амлодипин (като амлодипин безилат 6,95 mg или 13,9 mg).
Помощно вещество с известен ефект
Кардилопин 5 mg таблетки съдържат максимум 0,168 mg натрий, а Cardilopine 10 mg таблетки съдържат максимум 0,336 mg натрий.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бели, кръгли, плоски таблетки за перорално приложение с остър ръб, без делителна черта. Таблетките са маркирани с "E" от едната страна и "252" (5 mg), "253" (10 mg) от другата.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Хронична стабилна ангина пекторис
Вазоспастична/вазоконстриктивна (Prinzmetal's) ангина пекторис
4.2 Дозировка и начин на приложение
Препоръчителната начална доза за лечение както на хипертония, така и на ангина пекторис е 5 mg кардилопин веднъж дневно, която може да бъде увеличена до максимална доза от 10 mg в зависимост от индивидуалния отговор на пациента на лечението.
При пациенти с хипертония кардилопин е използван в комбинация с тиазиден диуретик, алфа-блокер, бета-блокер или инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим. При ангина пекторис Кардилопин може да се използва самостоятелно или в комбинация с други антиангинални лекарства при пациенти с резистентна към нитрати ангина пекторис и/или адекватни дози бета-блокери.
Не се налага коригиране на дозата на кардилопин, когато се прилага едновременно с тиазидни диуретици, бета-блокери, както и инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим.
Специални групи пациенти
Кардилопин, използван в подобни дози при възрастни и по-млади пациенти, се понася еднакво добре. Обичайното дозиране се препоръчва при пациенти в напреднала възраст, но повишаването на дозата трябва да се извършва с повишено внимание (вж. Точки 4.4 и 5.2).
Чернодробно увреждане
Препоръчителната доза не е установена при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане; поради това, подборът на дозата трябва да се прави с повишено внимание и да започва от долния край на дозовия диапазон (вж. точки 4.4 и 5.2). Фармакокинетиката на амлодипин не е проучена при тежко чернодробно увреждане. При пациенти с тежко чернодробно увреждане амлодипин трябва да се започва с най-ниската доза и да се увеличава бавно.
Бъбречна недостатъчност
Промените в плазмените концентрации на амлодипин не съответстват на степента на бъбречно увреждане, поради което се препоръчва нормално дозиране. Амлодипин не може да се диализира.
Деца и юноши с хипертония на възраст от 6 до 17 години
Препоръчителната перорална антихипертензивна доза при педиатрични пациенти на възраст 6 до 17 години е 2,5 mg веднъж дневно като начална доза, която се увеличава до 5 mg веднъж дневно, ако целевото кръвно налягане не бъде достигнато след 4 седмици. Дози по-високи от 5 mg дневно не са проучвани при педиатрични пациенти (вж. Точки 5.1 и 5.2).
За дозата от 2,5 mg трябва да се използва друго лекарство, съдържащо амлодипин, което е подходящо за вземане на правилната доза.
Деца под 6 години
Няма данни.
Таблетка за перорално приложение.
Таблетките трябва да се приемат по едно и също време всеки ден с чаша течност (например чаша вода) със или без храна. Кардилопин не трябва да се приема със сок от грейпфрут.
4.3 Противопоказания
Амлодипин е противопоказан при пациенти:
• свръхчувствителност към активното вещество, към производни на дихидропиридин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
• с тежка хипотония.
• в шок (включително кардиогенен шок).
• с обструкция на изхода на лявата камера (напр. При напреднала аортна стеноза).
• с хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър миокарден инфаркт.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Безопасността и ефикасността на амлодипин при хипертонична криза не са установени.
Пациенти със сърдечна недостатъчност
Пациентите със сърдечна недостатъчност трябва да се лекуват внимателно. В дългосрочно плацебо-контролирано проучване при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност (NYHA степен III и IV) се съобщава за по-висока честота на белодробен оток в групата на амлодипин, отколкото в групата на плацебо (вж. Точка 5.1). Блокерите на калциевите канали, включително амлодипин, трябва да се използват с повишено внимание при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност, тъй като те могат да увеличат риска от сърдечно-съдови събития и смъртност в бъдеще.
Чернодробно увреждане
Полуживотът на амлодипин се удължава при пациенти с чернодробно увреждане и стойностите на AUC са по-високи; не са установени препоръки за дозиране. Следователно, амлодипин трябва да се започне в долния край на дозовия диапазон и трябва да се внимава при започване на лечение или увеличаване на дозата. При пациенти с тежко чернодробно увреждане е необходимо бавно повишаване на дозата и внимателно проследяване.
За дозата от 2,5 mg трябва да се използва друго лекарство, съдържащо амлодипин, което е подходящо за вземане на правилната доза.
Повишаването на дозата трябва да се извършва с повишено внимание при възрастни хора (вж. Точки 4.2 и 5.2).
Бъбречна недостатъчност
При такива пациенти могат да се използват конвенционални дози амлодипин. Промените в плазмените концентрации на амлодипин не съответстват на степента на бъбречно увреждане. Амлодипин не може да се диализира.
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. по същество незначителни количества натрий.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ефекти на други лекарства върху амлодипин
Едновременната употреба на амлодипин с мощни или умерени инхибитори на CYP3A4 (протеазни инхибитори, азолови противогъбични средства, макролиди като еритромицин или кларитромицин, верапамил или дилтиазем) може да доведе до значително увеличаване на риска от хипотония поради хипотония. Клиничното значение на тези промени във фармакокинетиката (ПК) може да се наблюдава при пациенти в напреднала възраст. Поради това може да се наложи клинично наблюдение и корекция на дозата.
Кларитромицин е инхибитор на CYP3A4. Пациентите, приемащи кларитромицин с амлодипин, са изложени на повишен риск от развитие на хипотония. Препоръчва се внимателно наблюдение на пациентите, когато амлодипин се прилага едновременно с кларитромицин.
Едновременното приложение на известни индуктори на CYP3A4 може да варира в плазмените концентрации на амлодипин. Следователно, когато се прилага едновременно, особено със силни индуктори на CYP3A4 (напр. Рифампицин, хиперикум перфоратум), трябва да се следи кръвното налягане и да се обмисли контрол на дозата по време и след такава съпътстваща терапия.
Не се препоръчва прилагането на амлодипин с грейпфрут или сок от грейпфрут, тъй като някои пациенти могат да получат повишаване на бионаличността на амлодипин с последващо усилване на неговите ефекти върху понижаването на кръвното налягане.
При животни се наблюдава летално камерно мъждене и сърдечен колапс, свързани с хиперкалиемия, след приложение на верапамил и интравенозно дантролен. Поради риска от хиперкалиемия се препоръчва пациентите, склонни към злокачествена хипертермия, и да избягват едновременното приложение на блокери на калциевите канали като амлодипин, когато регулират злокачествената хипертермия.
Ефекти на амлодипин върху други лекарства
Ефектите на амлодипин за понижаване на кръвното налягане добавят към понижаващите кръвното налягане ефекти на други антихипертензивни средства.
Съществува риск от повишени нива на такролимус в кръвта при едновременно приложение с амлодипин и фармакокинетиката на това взаимодействие не е напълно изяснена. За да се избегне токсичност на такролимус, е необходимо проследяване на нивата на такролимус в кръвта и корекция на дозата на такролимус, когато се прилага амлодипин на пациенти, лекувани с такролимус.
mTOR инхибитори (Механична цел на рапамицин)
mTOR инхибиторите като сиролимус, темсиролимус и еверолимус са субстрати на CYP3A. Амлодипин е слаб инхибитор на CYP3A. Когато се използва едновременно с mTOR инхибитори, амлодипин може да увеличи експозицията на mTOR инхибитори.
Не са провеждани проучвания за лекарствени взаимодействия с циклоспорин и амплодипин при здрави доброволци или при други популации, с изключение на пациенти с бъбречна трансплантация, където са наблюдавани променливи повишения на най-ниските концентрации на циклоспорин (средно 0% - 40%). Трябва да се обмисли мониторинг на циклоспорин при пациенти с бъбречна трансплантация, приемащи амлодипин и дозите циклоспорин трябва да се намалят, ако е необходимо.
Едновременното приложение на многократни дози от 10 mg амлодипин с 80 mg симвастатин води до 77% увеличение на експозицията на симвастатин в сравнение със самостоятелния симвастатин. Граничната доза на симвастатин е 20 mg дневно при пациенти, приемащи амлодипин.
При клинични проучвания за взаимодействия амлодипин не повлиява фармакокинетиката на аторвастатин, дигоксин или варфарин.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Безопасността на амлодипин при жени по време на бременност не е установена.
Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност при високи дози (вж. Точка 5.3). Употребата по време на бременност се препоръчва само ако няма по-безопасна алтернатива и ако самото заболяване представлява повишен риск за майката и плода.
Амлодипин се екскретира в кърмата при хора. Делът на дозата, дадена на майката, която детето получава, се изчислява в интерквартилен диапазон от 3 до 7%, с максимум 15%. Ефектът на амлодипин при деца е неизвестен. Трябва да се вземе решение дали да се продължи/прекрати кърменето или да се продължи/прекрати терапията с амлодипин, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с амлодипин за майката.
Съобщава се за обратими биохимични промени в главата на спермата при някои пациенти, лекувани с блокери на калциевите канали. Няма достатъчно клинични данни за потенциалния ефект на амлодипин върху фертилитета. В едно проучване при плъхове са докладвани нежелани ефекти върху фертилитета при мъжете (вж. Точка 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Амлодипин може да има незначително или умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Ако пациентите, приемащи амлодипин, страдат от замаяност, главоболие, умора или гадене, способността им да реагират може да бъде нарушена. Препоръчва се повишено внимание, особено в началото на лечението.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
Най-често съобщаваните нежелани реакции по време на лечението са сънливост, замаяност, главоболие, сърцебиене, зачервяване, коремна болка, гадене, подуване на глезена, подуване и умора.
Списък на нежеланите реакции в таблицата
Следните нежелани реакции са наблюдавани и докладвани по време на лечението с амлодипин със следните честоти: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до 6 месеца преди влизане в проучването) или документирани други атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания (общо 51,5%), диабет тип 2 (36,1%), повърхностен HDL холестерол 2). В друго проучване при плъхове, при което мъжки плъхове са лекувани в продължение на 30 дни с амлодипин безилат в доза, сравнима с тази при хора, изразена в mg/kg, в плазмата се наблюдава намаляване на фоликулостимулиращия хормон и тестостерон, както и намаляване на сперматозоидите плътност и зрели сперматобласти и поддържащи клетки на Sertoliho.
При плъхове и мишки погълнати амлодипин в продължение на две години при концентрации, изчислени да осигурят дневни дози от 0,5; 1,25 и 2,5 mg/kg/ден, не са доказани доказателства за канцерогенност. Най-високата доза в mg (приблизително еднаква за мишки и равна на два пъти * максималната препоръчителна клинична доза от 10 mg за mg/m 2 повърхност за плъхове) е близка до максимално поносимата доза за мишки, но не и за плъхове.
Проучванията за мутагенност не разкриват никакви ефекти, свързани с лекарството, нито на генно, нито на хромозомно ниво.