Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2014/02447-ZIB
Одобрен текст към решението за прехвърляне, ev. №: 2018/05548-TR
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Aurorix 150 mg: Всяка филмирана таблетка съдържа 150 mg моклобемид.
Aurorix 300 mg: Всяка филмирана таблетка съдържа 300 mg моклобемид.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Aurorix 150 mg: Светложълти, овални, двойноизпъкнали филмирани таблетки, с делителна черта от едната страна и с вдлъбнато релефно изображение от 150 от другата страна.
Aurorix 300 mg: Бели, овални, двойноизпъкнали филмирани таблетки, с делителна черта от едната страна и с вдлъбнато релефно означение с 300 от другата страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на депресивни синдроми.
Лечение на социална фобия.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Препоръчителната дневна доза Aurorix е от порядъка на 300-600 mg, която обикновено се дава на 2-3 разделени дози. Началната дневна доза е 300 mg, която може да бъде увеличена до 600 mg/ден при тежка депресия.
Дозата не трябва да се увеличава преди първата седмица, тъй като бионаличността се увеличава през този период.
Лечението трябва да продължи поне 4-6 седмици, за да се оцени ефективността на лекарството.
Препоръчителната дневна доза моклобемид е 600 mg/дневно, разделена на 2 приема. Дозировката на моклобемид трябва да започне от 300 mg/ден и може да бъде увеличена до 600 mg/ден на ден 4 от лечението. Тъй като ефективната доза е 600 mg/ден, не се препоръчва да продължите да приемате 300 mg/ден повече от 3 дни. Лечението с 600 mg/ден трябва да продължи 8-12 седмици, за да се оцени ефикасността. Социалната фобия може да е хронична, затова е препоръчително да се обмисли продължаване на лечението при пациенти, които реагират на него. Пациентите трябва редовно да се преглеждат, за да се определи необходимостта от по-нататъшно лечение.
Специални групи пациенти
Не е необходима специална корекция на дозата на Aurorix при пациенти в напреднала възраст.
Поради липсата на клинични данни, Aurorix не се препоръчва за употреба при деца.
Бъбречна недостатъчност
Не се изисква специална корекция на дозата на Aurorix при пациенти с бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
Ако чернодробният метаболизъм е сериозно нарушен от чернодробно заболяване или лекарство, което инхибира микрозомалните ензими със смесена оксидазна активност (напр. Циметидин), дневната доза Aurorix трябва да бъде намалена наполовина или една трета (вж. Точки 4.5 и 5.2).
Филмираните таблетки Aurorix са за перорално приложение. Дозата трябва да се приема след хранене.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към моклобемид или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Състояния на остро объркване.
Едновременното приложение на Aurorix със следните лекарства е противопоказано (вж. Също точка 4.5).
- селегилин
- бупропион
- триптани
- петидин
- трамадол
- декстрометорфан
- линезолид
Понастоящем Aurorix не трябва да се използва в педиатричната практика поради липса на клиничен опит с ефекта на лекарството при деца.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Известия
Както при другите антидепресанти, лечението може да изостри симптомите на шизофрения при пациенти с депресия с шизофренични или шизоафективни психози. Ако е възможно, дългодействащите невролептици трябва да продължат при тези пациенти.
По принцип лечението с моклобемид не изисква специални диетични ограничения. Тъй като при някои пациенти може да има свръхчувствителност към тирамин, всички пациенти трябва да бъдат посъветвани да избягват да консумират големи количества храни, богати на тирамин.
При чувствителни индивиди може да се появи свръхчувствителност. Симптомите могат да включват обрив и оток.
Теоретичните фармакологични съображения предполагат, че МАО инхибиторите могат да предизвикат реакция на свръхчувствителност при пациенти с тиреотоксикоза или феохромоцитом. Поради липсата на опит с лечението с моклобемид при тази популация пациенти, трябва да се внимава при предписване на моклобемид.
Трябва да се внимава при пациенти, приемащи моклобемид с други лекарства, които повишават нивата на серотонин, като много други антидепресанти, особено когато се комбинират с няколко лекарства. Това се отнася по-специално за кломипрамин (вж. Точка 4.5).
Не се препоръчва едновременното приложение на моклобемид и декстрометорфан, които могат да бъдат включени в лекарствата за кашлица (вж. Точка 4.5).
Билковите лекарства, съдържащи жълт кантарион (Hypericum), трябва да се използват с повишено внимание в комбинация с моклобемид, тъй като това може да повиши нивата на серотонин.
Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Мерки
Самоубийство/суицидни мисли или клинично влошаване
Депресията е свързана с повишен риск от мисли за самоубийство, самонараняване и самоубийство (събития, свързани със самоубийството). Този риск продължава до появата на очевидна ремисия.
Тъй като през първите няколко седмици или седмици от лечението може да не се наблюдава подобрение, пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани, докато настъпи подобрение. Като цяло клиничният опит показва, че рискът от самоубийство може да се увеличи в ранните етапи на възстановяване.
Други психиатрични състояния, за които е предписан Aurorix, също могат да бъдат свързани с повишен риск от суицидно поведение. В допълнение, тези състояния могат да бъдат свързани с голямо депресивно разстройство. Същите предпазни мерки, взети при лечение на пациенти с тежко депресивно разстройство, трябва да се спазват при лечение на пациенти с други психични разстройства.
Пациентите с анамнеза за суицидни мисли или значителни мисли за самоубийство преди започване на лечението са изложени на повишен риск от суицидни мисли или опити за самоубийство и трябва да бъдат внимателно наблюдавани по време на лечението.
Мета-анализ на плацебо-контролирани клинични изпитвания на антидепресанти при възрастни пациенти с психични разстройства показва повишен риск от суицидно поведение с антидепресанти в сравнение с плацебо при пациенти на възраст под 25 години.
Пациентите, особено тези с висок риск от суицидни мисли, трябва да бъдат внимателно наблюдавани в началото на лечението и след корекция на дозата. Пациентите (и болногледачите на пациентите) трябва да бъдат предупредени за необходимостта от наблюдение за клинично влошаване, суицидни мисли или мисли и необичайни промени в поведението и да потърсят медицинска помощ веднага след появата на тези симптоми.
Безсънието или нервността или нервността в началото на лечението с моклобемид могат да бъдат елиминирани чрез намаляване на дозата или временно лечение на симптомите. В случай на мания или хипомания или появата на ранни симптоми на тези реакции (грандиозност, хиперактивност (включително ускоряване на говора), опасна експлозивност), лечението с моклобемид трябва да бъде прекратено и да се започне алтернативна терапия.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Едновременното приложение на Aurorix със селегилин или линезолид е противопоказано.
Едновременното приложение на Aurorix с триптани е противопоказано, тъй като те са потенциални агонисти на серотониновите рецептори и се метаболизират от моноаминооксидаза (МАО) и различни цитохром Р450 ензими, а плазмените концентрации на триптани се повишават, напр. суматриптан, ризатриптан, золмитриптан, алмотриптан, наратриптан, фроватриптан и елетриптан.
Едновременното приложение на Aurorix с трамадол е противопоказано.
При животните моклобемидът усилва ефектите на опиатите. Следователно може да се наложи да се коригира дозата на следните опиати, напр. морфин, фентанил и кодеин.
Комбинацията с петидин е противопоказана поради повишен риск от серотонинов синдром (объркване, треска, конвулсии, атаксия, хиперрефлексия, миоклонус, диария).
Тъй като ефектът на Aurorix е селективен и обратим, неговият потенциал за взаимодействие с тирамин е незначителен и краткотраен, както е потвърдено в фармакологични проучвания при животни и хора (вж. Точка 4.4).
Когато моклобемид се прилага след хранене, усилването на пресорния ефект е още по-ниско или изобщо не се наблюдава.
Дневната доза моклобемид трябва да бъде намалена наполовина или една трета при пациенти, чийто чернодробен метаболизъм е значително инхибиран от лекарства, които блокират микрозомни ензими със смесена оксидазна активност, като циметидин (вж. Точка 4.2).
Трябва да се внимава при едновременно приложение с лекарствени продукти, които се метаболизират от CYP2C19, тъй като моклобемидът е инхибитор на този ензим. Плазмените концентрации на тези лекарства (като инхибитори на протонната помпа (напр. Омепразол), флуоксетин и флувоксамин) могат да се увеличат при едновременно приложение с моклобемид. Моклобемид също инхибира метаболизма на омепразол в обширни метаболизатори на CYP2C19, което води до удвояване на експозицията на омепразол.
Трябва да се внимава, когато се прилага едновременно с тримипрамин и мапротилин, тъй като плазмените концентрации на тези инхибитори на обратното поемане на моноамини се увеличават след едновременно приложение с моклобемид.
Едновременното лечение с моклобемид и системно прилагани симпатомиметици може да усили и удължи фармакологичното им действие (напр. Адренергици).
Трябва да се внимава при пациенти, получаващи Aurorix с други лекарства, които повишават нивата на серотонин, като много други антидепресанти, и особено при комбиниране на множество лекарства. Това се отнася по-специално за антидепресанти като венлафаксин, флувоксамин, кломипрамин, циталопрам, есциталопрам, пароксетин, сертралин, бупропион. Това е така, защото в редки случаи са настъпили комбинации от тежки симптоми и признаци, включително повишена температура, объркване, хиперрефлексия и мускулен клонинг, които показват прекомерна серотонергична активност. Ако се появят тези комбинации от симптоми, пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани от лекар (хоспитализирани, ако е необходимо) и да им се осигури подходящо лечение. Лечението с трициклични или други антидепресанти трябва да започне в деня след прекратяване на приема на моклобемид. Елиминационният полуживот на предишното лекарство трябва да се има предвид при преминаване към инхибитор на обратното поемане на серотонин Aururix (вж. Точка 4.4). По принцип се препоръчва интервал от 14 дни за превръщане от необратим MAOI в моклобемид (напр. Фенелзин, траннилципромин).
Едновременната употреба с жълт кантарион (Hypericum) не се препоръчва, тъй като може да повиши нивата на серотонин в централната нервна система.
Съобщени са единични случаи на тежки нежелани реакции на централната нервна система при едновременната употреба на Aurorix с декстрометорфан. Тъй като лекарствата за кашлица и настинка могат да съдържат декстрометорфан, те не трябва да се дават без предварителна консултация с лекар и, ако е възможно, трябва да се дават алтернативни лекарства, които не съдържат декстрометорфан (вж. Точка 4.4).
Данните от клинични проучвания показват, че няма взаимодействия между моклобемид и хидрохлоротиазид (HCT) при пациенти с хипертония, орални контрацептиви, дигоксин, фенпрокумон и алкохол.
Тъй като сибутраминът е инхибитор на обратното захващане на норепинефрин-серотонин, който може да увеличи ефекта на МАО инхибиторите, едновременната употреба с моклобемид не се препоръчва.
Едновременната употреба с декстропропоксифен не се препоръчва, тъй като моклобемид може да усили ефектите на декстропропоксифен.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Проучванията за репродукция на животни не разкриват никакъв риск за плода, но безопасността на Aurorix при бременни жени не е установена. Следователно трябва да се има предвид ползата между лечението с Aurorix по време на бременност и потенциалните рискове за плода.
Въпреки че само малко количество моклобемид преминава в кърмата (приблизително 1/30 от дозата на майката), трябва да се има предвид ползата от продължаване на лечението за кърмещата майка, предвид потенциалните рискове за бебето.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Като цяло, по време на лечението с Aurorix не се очаква да повлияе на ефективността по време на дейности, изискващи пълна умствена бдителност (напр. Шофиране). Въпреки това, индивидуалните реакции трябва да се наблюдават в началото на лечението.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Нежеланите реакции са изброени по системо-органни класове и честота (брой пациенти, които се очаква да отговорят), като се използват следните категории:
Много чести (≥ 1/10)
Чести (≥1/100 до антидепресант, който действа върху моноаминергичната невротрансмитерна система на мозъка чрез обратимо инхибиране на ензима моноаминооксидаза, главно тип А (RMAO-A)) В резултат метаболизмът на норепинефрин, допамин и серотонин е намалена, което води до повишени извънклетъчни концентрации. невротрансмитери.
Резултатът е стимулиращ ефект върху настроението и психомоторната активност. Aurorix облекчава симптоми като дисфория, изтощение, липса на мотивация и неспособност за концентрация. Тези ефекти се проявяват главно през първата седмица от терапията. Aurorix също облекчава симптомите, подобни на социалната фобия.
Въпреки че Aurorix няма седативен ефект, той подобрява качеството на съня при повечето пациенти с депресия през деня. Aurorix не влияе върху вниманието.
Краткосрочните и дългосрочните проучвания при животни показват ниска токсичност на лекарството. Не се наблюдава кардиотоксичност.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбция
Моклобемид се абсорбира напълно от стомашно-чревния тракт в порталната циркулация след перорално приложение. Максималните плазмени концентрации на лекарството обикновено се достигат в рамките на един час след приложението. Метаболизмът при първо преминаване намалява системната наличност на част от дозата (бионаличност). Въпреки това, насищането на този метаболитен път през първата седмица на дозиране (300-600 mg/ден) по същество води до по-късна пълна орална бионаличност. Плазмените концентрации се повишават след многократно приложение на моклобемид през първата седмица и след това се стабилизират. Ако дневната доза се увеличи, ще има прекомерно повишаване на стабилните концентрации.
Разпределение
Поради липофилната си природа, моклобемидът е широко разпространен в тялото. Обемът на разпределение (Vss) е приблизително 1,0 l/kg.
Свързването с плазмените протеини, особено албумин, е ниско (50%).
Биотрансформация
Почти напълно се метаболизира, преди лекарството да се екскретира от тялото. Метаболизмът се осъществява главно чрез окислителни реакции в морфолиновия остатък на молекулата. Продуктите от разграждането с фармакологично действие присъстват в системната циркулация при хората само в много ниски концентрации. Основните метаболити присъстват в плазмата като лактамни производни и N-оксидни производни. Установено е, че моклобемидът се метаболизира частично от полиморфните изоензими CYP2C19 и CYP2D6. Следователно, лекарственият метаболизъм може да бъде повлиян при лица с лош метаболизъм, независимо дали генетично или индуциран от лекарството (чрез метаболитни инхибитори). Две проучвания, разглеждащи степента на тези ефекти, показват, че те обикновено не са терапевтично сериозни и не изискват корекция на дозата поради съществуването на множество алтернативни метаболитни пътища (вж. Точка 4.2).
Елиминиране
Моклобемид се елиминира бързо чрез метаболитни процеси. Общият клирънс е приблизително 20 - 50 l/час. Средният полуживот на елиминиране по време на многократно дозиране (300 mg два пъти дневно) е приблизително 3 часа и обикновено е 2 до 4 часа при повечето пациенти. По-малко от 1% от дозата се екскретира непроменена чрез бъбреците. Метаболитите също се отделят с урината. Незначителни количества се екскретират в кърмата.
Фармакокинетика при специални групи пациенти:
Пациенти в напреднала възраст
При пациенти в напреднала възраст параметрите на абсорбция и разположение не се променят.
Пациенти с бъбречно увреждане
Бъбречното заболяване не променя характеристиките на елиминиране на моклобемид.
Пациенти с чернодробно увреждане
Напреднала чернодробна недостатъчност забавя метаболизма на моклобемид (вж. Точка 4.2).
5.3 Предклинични данни за безопасност
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Помощни вещества: лактоза, монохидрат; царевично нишесте; повидон; карбоксиметил нишесте, натриева сол; магнезиев стеарат.
Филмообразуващ слой: хидроксипропилметилцелулоза; етилцелулоза; макрогол 6000; талк; титанов диоксид (E171), жълт железен оксид (E172).
Помощни вещества: лактоза, монохидрат; царевично нишесте; повидон; карбоксиметил нишесте, натриева сол; магнезиев стеарат.
Филмообразуващ слой: хидроксипропилметилцелулоза; етилцелулоза; макрогол 6000; талк; титанов диоксид (E171).
6.2 Несъвместимости
6.3 Срок на годност
Aurorix 150 mg: 5 години
Aurorix 300 mg: 5 години
6.4 Специални условия на съхранение
Съхранявайте при 15 - 25 ° C.
6.5 Данни за опаковката
PVC блистери с алуминиево фолио от 30 таблетки.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Няма специални изисквания.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Mylan IRE Healthcare Limited
Unit 35/36 Grange Parade
Baldoyle Industrial Estate
8. РЕГИСТРАЦИОННИ НОМЕРА
Aurorix 150 mg: 30/0159/91-C/S
Aurorix 300 mg: 30/0384/18-S
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО
Дата на първа регистрация: 22 май 1991 г.
Дата на последно подновяване: 30 май 2007 г.