аскорбинова киселина

Одобрен текст за решение за промяна, ev. №: 2017/06764-ZME

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

20 mg/100 mg филмирани таблетки

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Всяка филмирана таблетка съдържа 20 mg рутозид трихидрат и 100 mg аскорбинова киселина.

Помощно вещество с известен ефект: Всяка филмирана таблетка съдържа 0,025 g лактоза монохидрат.

За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Филмирана таблетка.

Почти бели до кремави, лещовидни таблетки.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Това лекарство е показано при възрастни и деца на възраст от 3 години за лечение на повишена крехкост и пропускливост на капилярите при витамин С хиповитаминоза.

4.2 Дозировка и начин на приложение

Възрастните обикновено приемат 1-2 таблетки три пъти на ден. Продължителността на лечението зависи от естеството на заболяването. При тежки случаи дозата може да бъде увеличена до 5-8 таблетки дневно.

Като предпазна мярка се препоръчва да се прилага лекарството за около 1 седмица.

Ако се понася добре, ASCORUTIN може да се използва дълго време.

При деца от 3-годишна възраст се дават 1-2 таблетки дневно в зависимост от теглото или възрастта.

При тежки случаи дозата може да бъде увеличена до максимум:

Възраст

Максимална дневна доза

3-4 таблетки на ден

3 - 6 таблетки на ден

3 - 8 таблетки на ден

Като предпазна мярка се препоръчва да се прилага лекарството за около 1 седмица.

Ако се понася добре, ASCORUTIN може да се използва дълго време.

Таблетките трябва да се поглъщат цели, без да се дъвчат, с много течност. Те могат да се приемат с храна, след хранене и на гладно.

4.3 Противопоказания

Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Пациентите с тенденция към образуване на камъни в бъбреците са изложени на риск от оксалатни камъни, когато приемат високи дози аскорбинова киселина.

При пациенти с тежко бъбречно увреждане (включително пациенти на редовна програма за хемодиализа), редовното използване на аскорбинова киселина може да доведе до хипероксалемия и възможно утаяване на оксалати в бъбреците.

При пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа, в редки случаи може да се появи хемолиза, понякога много тежка.

Таблетките съдържат лактоза монохидрат. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Аскорбиновата киселина увеличава абсорбцията на желязо, V-пеницилин и етинил естрадиол при едновременно приложение.

Ацетилсалициловата киселина може да понижи нивото на витамин С в кръвта, а витамин С може да увеличи бъбречната реабсорбция на салицилати. При високи дози може да повлияе на ефективността на антикоагулантната терапия, влияе върху резорбцията на витамин В12.

Аскорбиновата киселина при по-високи дози може теоретично да увеличи риска от кристалурия при едновременна употреба на сулфонамиди или котримоксазол (комбинация от сулфаметоксазол с триметоприм).

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Аскорбиновата киселина се транспортира активно до плода. По време на бременността серумната концентрация на аскорбинова киселина намалява прогресивно. В резултат на този процес серумните концентрации на аскорбинова киселина в новороденото (9-22/g/ml) са приблизително 2- до 4 пъти по-високи от тези при майката (4-10/g/ml). Препоръчителният прием на аскорбинова киселина по време на бременност е 105 mg дневно. Съобщава се, че продължителното приложение на високи дози аскорбинова киселина по време на бременност може да доведе до прояви на дефицит на витамин С при детето след раждането.

Редица флавоноиди, включително рутозид и кверцетин, индуцират специфично за мястото разцепване на гена MLL в областта на клъстерната точка на прекъсване (BCR) in vivo; в допълнение, някои от тези флавоноиди (включително кверцетин) са показали, че са инхибитори на топоизомераза II in vitro. Подозира се, че повишената експозиция на естествени или синтетични флавоноиди по време на бременността може да увеличи риска от вътреутробна левкемия. Клиничното значение на този теоретично формулиран риск е неизвестно.

Малките данни при бременни жени (300 до 1000 прекъснати бременности) не показват малформации или фетална/неонатална токсичност на ASCORUTIN.

Проучванията при животни не показват репродуктивна токсичност (вж. Точка 5.3).

ASCORUTIN може да се използва по време на бременност, ако клиничното състояние го изисква.

Аскорбиновата киселина се екскретира в кърмата. Съобщава се за концентрации в майчиното мляко, вариращи от 24 до 158/g/ml. Допълването с дневни дози от 4 - 200 mg аскорбинова киселина води до концентрации на мляко в диапазона от 24 до 61/g/ml при недохранени жени. Не се наблюдава значително увеличение на млечната аскорбинова киселина при добре хранени жени дори след дневни дози от 1000 mg аскорбинова киселина. По този начин е вероятно отделянето на аскорбинова киселина в кърмата да се регулира, така че да не надвишава определено ниво на насищане. Препоръчителният прием на аскорбинова киселина по време на кърмене е 155 mg дневно.

Няма налична информация за проникването на рутозид или неговите метаболити в кърмата и възможните ефекти върху кърмачето.

Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/въздържи терапията с ASCORUTIN, като се вземе предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

ASCORUTIN не повлиява или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Нежеланите реакции са изброени по-долу по системо-органна класа MedDRA с честота на поява: много чести (≥ 1/10); чести (≥ 1/100 до 1

Нарушения на имунната система

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

астматичен пристъп (при алергични пациенти)

Стомашно-чревни разстройства

дразнене на лигавицата на хранопровода и стомаха 2

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

алергични реакции, обрив

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

камъни в бъбреците 3

1 при пациенти с дефицит на глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа, в редки случаи може да се появи хемолиза, понякога много тежка.

2 при високи дози.

3 при хора със склонност към образуване на камъни в бъбреците, съществува риск от оксалатни камъни при прием на високи дози аскорбинова киселина. При пациенти с тежко бъбречно увреждане (включително пациенти на редовна програма за хемодиализа), редовното използване на аскорбинова киселина може да доведе до хипероксалемия и възможно утаяване на оксалати в бъбреците.

Малко вероятно е да се появят други нежелани реакции при препоръчаната доза.

Докладване на предполагаеми нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.

4.9 Предозиране

Не е докладван случай на предозиране с ASCORUTIN.

В случай на масивно предозиране (няколко грама) с аскорбинова киселина може да възникне преходна осмотична диария, придружена от подходящи коремни симптоми. Високите дози аскорбинова киселина водят до подкисляване на урината, така че на теория е възможно утаяване на цистин в бъбреците. Перорална доза от 4 g аскорбинова киселина има подчертан урикозуричен ефект, който в крайна сметка може да доведе до уратно утаяване в бъбреците.

Риск от хемолиза и образуване на оксалатни камъни в бъбреците - вижте точка 4.4.

Симптомите на остра интоксикация с рутозид са неизвестни.

Нито аскорбиновата киселина, нито рутозидът имат специфичен антидот. Лечението на възможна интоксикация трябва да бъде симптоматично. Високите дози аскорбинова киселина могат да бъдат отстранени чрез хемодиализа.

5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

5.1 Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: вазопротектори, капилярно стабилизиращи лекарства

ATC код: C05CA51

Аскорбиновата киселина е част от окислително-редукционните процеси в организма, има антиоксидантни ефекти, поглъща реактивни кислородни видове, инхибира липидната пероксидация. Антиоксидантните свойства на аскорбиновата киселина също участват в зарастването на рани. Значително пречи на метаболизма на съединителната тъкан, особено при синтеза на колаген. Играе много важна роля в реакцията на организма на стрес и в предотвратяването на инфекция (важно е за нормалната функция на Т-лимфоцитите, за фагоцитната активност на левкоцитите, предпазва ендотелните клетки срещу апоптоза, индуцирана от цитокини и медиатори на възпалението) ). Необходимо е за превръщането на допамин в норепинефрин, триптофан в серотонин, регенерира а-токоферол. Той е кофактор на ензима холестерол-7-алфа хидроксилаза (необходим за превръщането на холестерола в жлъчни киселини), увеличава резорбцията на желязо от стомашно-чревния тракт, участва в синтеза на карнитин и невроендокринни пептиди.

Рутозидът (рутин) е един от биофлавоноидите, естествени растителни полифеноли, които са обща част от човешката диета. Има антиоксидантно действие, подобрява елиминирането на холестерола от тялото, намалява пропускливостта и чупливостта на капилярите, повишава тяхната еластичност и по този начин подобрява микроциркулацията на кръвта. Има вазодилататорни ефекти, подобрява венозния тонус и оксигенацията на тъканите и има противовъзпалителен ефект. Когато се прилага едновременно с аскорбинова киселина, тя стабилизира и усилва ефекта си в организма.

5.2 Фармакокинетични свойства

Абсорбция и разпределение

Аскорбиновата киселина се абсорбира добре от стомашно-чревния тракт след перорално приложение и прониква във всички тъкани. Стомашно-чревната резорбция се осъществява чрез улеснена дифузия и активен транспорт, като абсорбираното количество зависи от дозата. Максималната серумна концентрация се достига в рамките на 2-3 часа. Аскорбиновата киселина не се свързва с плазмените протеини в клинично значима степен, преминава през плацентарната мембрана и се разпределя в кърмата.

Биотрансформация и елиминиране

Аскорбиновата киселина е обратимо окислена в организма до дехидроаскорбинова киселина, която има пълна биологична активност. Основните метаболити са оксалова киселина (етандиоена киселина) и 2-сулфуриласкорбинова киселина. Екскрецията на метаболитите на аскорбинова киселина се осъществява предимно чрез бъбреците. При високи дози само определено количество аскорбинова киселина се абсорбира от стомашно-чревния тракт, а останалата част се екскретира неметаболизирано с фекалиите. Абсорбираната аскорбинова киселина претърпява гломерулна филтрация в бъбреците и последваща реабсорбция. При насищане на транспортния протеин, останалата част от аскорбиновата киселина се екскретира с урината.

Абсорбция и разпределение

След перорално приложение рутозидът се хидролизира в червата до кверцетин, който след това се конюгира. Рутин и кверцетин са структурно сходни. Среща се в плазмата под формата на глюкуроноиди и/или сулфати.

Биотрансформация и елиминиране

Рутозидът се превръща в повече от 60 метаболита в червата и по време на първия чернодробен пасаж. Някои метаболити са активни. Рутозид и неговите метаболити се екскретират с урината или фекалиите. Неабсорбираният рутозид се разгражда от чревната микрофлора и се екскретира с фекалиите.

5.3 Предклинични данни за безопасност

Както аскорбиновата киселина, така и рутозидът са незначителни при остра орална токсичност при животните. Средните летални дози (LD50) на аскорбинова киселина след перорално приложение са по-високи от 3 g/kg телесно тегло при мишки и над 11 g/kg телесно тегло при плъхове. LD50s на рутозид след перорално приложение на плъхове са повече от 14 g/kg, LD50s след интравенозно приложение при мишки са 950 mg/kg. Нито аскорбиновата киселина, нито рутозидът имат канцерогенни ефекти. Изследвания върху мишки показват, че рутинът няма мутагенен ефект, когато се прилага перорално във високи дози (2 × 625 - 2 500 mg/kg телесно тегло).

Проучванията при животни не показват репродуктивна токсичност.