Повече от 200 алпинисти са загинали за близо 100 години, докато се изкачват на връх Еверест. Доскоро се предполагаше, че техният гроб ще бъде вечно лед и сняг. Но глобалното затопляне започна да разкрива тела.

Някои тела винаги са били ясно видими и са служили буквално като точки за живи алпинисти. Доскоро обаче много от тях бяха скрити под сняг във вечната замръзналост, която никога не се размразяваше. Пренасянето на мъртвите в цивилизацията обикновено е твърде опасно, в коварен терен, ниски температури и въздух това намерение може да бъде еквивалентно на самоубийство.

топят

Непалската национална асоциация на планинските водачи (NNMGA) полага най-големите усилия в полагането на тела. От 2008 г. десет от тях са поставени на по-ниски позиции, докато най-старите датират от 70-те години. Членовете на асоциацията обаче са все по-възмутени, тъй като не само непалските власти, но и правителствата на държавите, чиито алпинисти загинаха на връх Еверест, престават да допринасят за техните дейности.

Преместването на тялото по склона до цивилизацията струва около 70 000 евро. Непалското правителство официално се ангажира с финансова помощ, но реалността е по-мрачна. Парите идват, но по-бавно, отколкото ледът се топи.

Труповете също започват да се появяват в някои от по-ниските лагери, които са чести места, където алпинистите набират сила или преодоляват капризите на времето. Ледът се дави и ръцете, краката и главите се появяват в лагерите.

Откакто сър Едмънд Хилари и шерпа Тенцинг Норгей покоряват планината Еверест през 1953 г., повече от четири хиляди души успешно тръгват по стъпките им. Може да се каже, че успехът идва, ако човек не само достигне върха, но и слезе. Не всички алпинисти имаха късмет. Често се случва да надценят силите си и да достигнат дъното в опит да застанат на върха на връх Еверест. Тогава те вече нямат енергия за спускане.

Шерпите от NNMGA твърдят, че най-трудното досега е било носенето на трупа от 8700 метра височина. Тя тежеше 150 килограма и това беше наистина херкулесова задача, която тя успя да изпълни само с голям късмет. Непалските планински водачи обаче смятат за свой морален дълг да гарантират, че мъртвите получават подходяща погребална церемония. И така те не спират да работят, дори ако парите от властите закъснеят.