Дял
Рис Боуен е наистина страхотен разказвач на истории, който ни предлага история на фона на войната за увлекателното търсене на истината, когато тайните от миналото започват да изплуват на повърхността. Затова седнете, легнете краката си, налейте си чаша кианти и започнете да четете новините тосканско бебе.
Рис Боуен майсторски съчета дълбоко човешка, трогателна любовна история по време на война с вълнуващо търсене на истината, скрита дълбоко в миналото. Така че, ако харесвате истории от Втората световна война и италианската провинция, няма с какво да се занимавате - насладете се на тосканското дете.
Годината е 1944 г. Когато британският пилот Хюго Лангли започва да изгаря ударения самолет в бой, той няма друг избор, освен да скочи с парашут на територията на окупираната от Германия италианска Тоскана. Когато се удари в земята, той сериозно наранява крака си, но за щастие получава помощ от млада италианка София Бартоли, която го крие в разрушен манастир. Неочакваното им сближаване обаче е повлияно от предателството и София мистериозно изчезва.
Почти тридесет години по-късно Юго умира внезапно и отчуждената му дъщеря Йоана пристига в английската провинция, за да организира погребение. Сред вещите на баща му е писмо, адресирано до София, която се е върнала неотворена, а съдържанието му разкрива изненадваща тайна след години.
Самата Джоана с дълбоките емоционални рани от неотдавнашната травма, тя решава да последва стъпките на баща си до тоскански град в планината, за да разбере какво се е случило с него в миналото - и може би това пътуване ще й помогне да разбере собствения си живот. Скоро обаче разбира, че понякога е по-добре да остави миналото само ...
Тосканско дете е история за любов и смелост да се изправиш пред скритото минало. „Отлична комбинация от история, мистерия и романтика на фона на очарователната тосканска провинция“, пише Библиотечното списание.
Историята на Боуен е вълнуваща, не липсват екшън, романтика и пред очите ви буквално оживява вълшебната Тоскана. Там можете да помиришете провинцията, да видите маслинови горички, да усетите мирис на печен хляб и италиански думи идват отзад ... Отлична среда.
Прочетете новината тосканско бебе:
ХУГО
Декември 1944г
Хюго Лангли знаеше, че ще умре и се опита да го успокои. Лявото крило на бомбардировача „Бленхайм“ изгоря и пламъците облизаха пилотската кабина. Зад него лежеше навигаторът и командирът на ескадрилата Фипс, срутен върху инструменти. След като заспа, струйка кръв се стича по шлема му. Стрелецът Блекбърн вече беше мъртъв, прострелян в гърба при атака на първата вълна на Месершмит. Хюго не беше сигурен дали са го ударили. Адреналинът все още течеше по тялото му толкова силно, че не можеше да се справи.
Той сведе поглед към пръснатите му с кръв гащи. Не знаеше дали кръвта принадлежи на него или на Фипс.
- По дяволите - измърмори той. Той не искаше да умре по този начин и то толкова скоро. Веднъж му беше приятно да наследи титлата от Хора Лангли един ден и да се радва на позицията си на благородник, сър Хюго Лангли. За кратко си спомни жена си и сина си, но техните образи не предизвикаха у него големи чувства. Съпругата ще се оправи и без него. Той може да продължи да живее в Хале с баща си, докато намери друг мъж, което със сигурност ще направи. Синът му, странно тихо момче, все още е твърде малък, за да го помни. Те ще говорят за него като за герой и в същото време той е просто прокълнат глупак, който прави германците лесна мишена.
Те никога не трябваше да летят с тази бомбардироваща мисия. В края на краищата всички знаеха, че бленхаймите са остарели, по-бавни от вражеските самолети. Ако летяха на север от базата си близо до Рим, за да уцелят целите, поставени на железопътните възли в Милано, ще трябва да летят над сто и шестдесет километра територия, окупирана от германците.
Опита се рационално да оцени ситуацията. Неговият бленхайм няма да отлети обратно до базата, дори ако някак си е успял да обърне стария боклук, което вероятно няма да работи, тъй като един от двигателите е изгорял и едното крило е безполезно. Той обаче със сигурност не възнамеряваше да остане закован в кабината като пиле на скара и да се блъсне в горящ самолет на земята. Погледна през предното стъкло и се опита да различи пейзажа отдолу, но нищо не се виждаше. Нощта беше черна като лош късмет. Той имаше одеяло от облаци над главата си, не виждаше луна или звезди и не виждаше светлини под себе си.
Никъде няма и следа от вражески самолети, освен ако не са летели с прашка. Очевидно те смятаха, че е екипиран и вече не си струваше да се занимава с него. Въз основа на последния доклад за позицията си той изчисли, че вече трябва да е доста над Тоскана. Може би дори на север от Пиза, в територия, все още контролирана от германците, в хълмиста дива страна.
Имаше шанс, че ако успее да скочи с парашут и веществото не се запали, той може да се скрие и да стигне до брега в ред.
Във всеки случай си заслужаваше риска. Опита неловко да отвори стъкления люк на пилотската кабина. Резето се освободи, но затворът не помръдна. За миг той беше обхванат от чист ужас - щеше да бъде хванат тук и бавно щеше да се пече или да се срине на земята в огнена топка, в зависимост от това, което се случи първо. Той се блъсна в чашата с всички сили и накрая усети как тя се отпусна и се плъзна назад. Пламъците веднага го облизаха.