• гражданско право
  • Бизнес право
  • финансово право
  • административно право
  • трудовото законодателство
  • наказателно право
  • Европейско право
  • други правни отдели

Една от значителните промени, които трябва да бъдат влезли в сила от 1 март 2021 г. с предстоящото изменение на Закон №. 311/2001 Coll. Кодексът на труда (наричан по-долу и „Кодексът на труда“) е също въвеждането на опцията за избор между ваучер за хранене (т.нар. Гастро билет) и финансова вноска за хранене, като права на служителите.

възможност

Министерството на труда, социалните въпроси и семейството на Словашката република внесе законопроект до Законодателния съвет на правителството на Словашката република миналата седмица, който трябва да удовлетвори едно от намеренията на правителството, посочено в програмната декларация на правителството на Словашката република Република за 2020-2024 г. служители, за да могат сами да избират как работодателят им ще изпълни законовото си задължение спрямо служителите си да осигуряват храна за своите служители.

Внесеното изменение на Кодекса на труда предвижда, че в случаите, когато работодателят не осигурява на служителите си храна в собственото си заведение за хранене или в заведението за хранене на друг работодател, представителите на служителите ще могат да сключат споразумение с работодателя за определяне на алтернатива за 24 месеца работодателят ще изпълнява законовото си задължение към служителите да осигуряват храна за своите служители. Следователно те ще могат да се договорят дали работодателят им трябва да им осигури храна под формата на ваучер за храна или да им осигури финансова вноска за храна вместо ваучер за храна.

В случаите, когато не се постигне споразумение между представителите на работниците и работодателя или когато няма представители на служителите с работодателя, служителите ще могат да избират директно между предоставянето на ваучери за храна или финансова помощ за храна.

Действащо законодателство в сила

Съгласно разпоредбите на § 152 ал. 2 от Кодекса на труда понастоящем се прилага, че работодателят може да изпълни законовото си задължение да осигурява храна на служители, които са работили повече от четири часа като част от работна смяна, в три (3) различни форми:

  • първата форма е осигуряването на едно топло основно хранене, включително подходяща напитка на служителя по време на работна смяна в собственото му заведение за хранене,
  • вторият начин е осигуряването на храна за служителите в заведението за хранене на друг работодател, разположено в близост до работното място на тези служители (такъв метод се прилага въз основа на договор, сключен между двама работодатели) и
  • Третият вариант, чрез който работодателят може да изпълни законовото си задължение за осигуряване на храна за служителите, е закупуването на ваучери за храна от юридическо или физическо лице, упълномощено да предоставя кетъринг услуги и последващото им предоставяне на служителите.

По гореспоменатите начини работодателят не трябва да по смисъла на разпоредбата на § 152 ал. 6 и 7 от Кодекса на труда да осигурява храна за своите служители само ако:

  • условията на работа на работното място изключват осигуряването на храна за служителите,
  • работодателят не може да осигури изхранването на своите служители под която и да е от (трите) форми, споменати по други причини,
  • служителят, въз основа на медицинско свидетелство, издадено от специализиран лекар, не може да използва нито един от диетичните методи, предоставени от работодателя по здравословни причини,
  • това е служител, който изпълнява домашна работа или работа от разстояние и осигуряването на храна по който и да е от горепосочените начини би било в противоречие с естеството на домашна работа или работа от разстояние или ако храненето по някой от начините, посочени в разпоредбите на § 152, ал. 2 от Кодекса на труда не може да бъде предоставен на такъв служител по други причини.

В такива случаи (т.е. когато не е възможно да се осигури храна за служителите въпреки факта, че служителят има право на храна), работодателят вече е в съответствие с действащото законодателство в съответствие с разпоредбите на § 152, ал. 3 от Кодекса на труда е длъжен да осигури на служителя финансова вноска в размер най-малко 55% от цената на храната, но не повече от за всяко хранене до 55% от храната, осигурена по време на командировка с продължителност 5 до 12 часа съгласно специален регламент [1] финансова вноска от 3 805 EUR на работен ден). [2]

Въпреки че действащата понастоящем правна уредба позволява да се осигури храна и под формата на осигуряване на финансова вноска, предоставянето на вноската е, съгласно разпоредбите на § 152, ал. 6 и 7 от Кодекса на труда, при спазване на предвидените в закона предпоставки, когато такова финансово участие може да бъде предоставено на служител. По този начин предоставянето на финансова вноска понастоящем не е оставено на решението на служителя, работодателя или тяхното взаимно съгласие.

Предложено законодателство

Предложението на министерството за изменение на Кодекса на труда има за цел да промени съществуващата правна уредба на храненето на служителите и да предостави на служителите възможност да решат дали работодателят им ще им осигури храна под формата на ваучер за храна или финансова вноска . [3]

Изменението на Кодекса на труда обаче гарантира такава възможност на служителите само ако работодателят не осигурява кетъринг за своите служители в собственото си заведение за хранене или в заведението за хранене на друг работодател. Следователно е вярно, че новата (предложена) концепция за хранене на служителите се основава на принципа, зачитан от първата формулировка на Кодекса на труда №. 65/1965 Coll., Според която най-подходящият начин за осигуряване на храна за служителите е просто храненето в столовите на работодателя.

Фактът, че дори след евентуалното одобрение на проекта за изменение на Кодекса на труда няма да бъде възможно да се вземе решение между ваучерите за хранене и финансовото участие за хранене в ръцете на всеки отделен служител (но особено в ръцете на неговите представители, ако те работят за работодателя) е резултат от компромис и усилия за изпълнение на изискванията на работодателите за премахване на допълнителна административна тежест. По същата причина изменението на Кодекса на труда също предвижда възможност за договаряне на периода на валидност на споразумението за начина на осигуряване на храна, сключено между работодателя и представителите на работниците, но за максимален период от 24 месеца . В зададените условия там беше взета предвид загрижеността на по-големите работодатели, по-специално поради голямата административна тежест, ако служителите могат да променят решенията си за начина на осигуряване на хранене индивидуално всеки месец.

Следователно, дори след изменението на Кодекса на труда, на самия служител ще бъде позволено да избере метода за осигуряване на храна само ако:

  • представителите на служителите не успяват да се споразумеят с работодателя как да осигурят храна; или
  • ако няма представители на служителите при работодателя.

В горния случай работодателят ще трябва да даде на служителя разумен период от време, за да избере как да осигури храна, както и минималния период, през който служителят ще бъде обвързан от решението си.

Предвижда се подробностите за подбора и изпълнението на задължението на работодателя да осигури храна или да предостави финансова вноска за храна въз основа на подбора също да бъдат определени от работодателя в неговите вътрешни правила.

Докато подборът не бъде направен от служителя, работодателят ще има възможност сам да реши дали изхранването на неговите служители ще се предоставя под формата на ваучер за хранене или под формата на финансова вноска.

Размерът (или изчислението) на финансовата вноска за хранене по принцип не се променя. Наскоро размерът на финансовата помощ е "сумата, с която работодателят допринася за храненето на други служители съгласно първото изречение на параграф 3, но не по-малко от 55% от минималната стойност на ваучера за хранене по параграф 4. Ако работодателят не допринася за храненето на други служители по параграф 3. надбавката за храна трябва да бъде най-малко 55% от минималната стойност на ваучера за хранене съгласно параграф 4, но не повече от 55% от надбавката за храна, предоставена по време на командировка с продължителност от 5 до 12 часа съгласно специален регламент. В допълнение към сумата, посочена в първото изречение или второто изречение, работодателят предоставя на служителя вноска в съответствие със специален регламент. "[4]

Обобщение

Предложеното изменение на Кодекса на труда представлява вид компромис, оформен от решението на министерството да не предлага приемането на пълното премахване на способността на работодателите да осигуряват храна на служителите под формата на ваучери за храна и същевременно да се избягва административна тежест върху работодателите. Дали този (предложен) компромис представлява наистина добро и практично решение ще бъде проверено не само чрез гласуване в Националния съвет на Словашката република (или преди това гласуване на заседание на правителството на Словашката република), но особено от практиката на кандидатстване.

JUDr. Д-р Юрай Мартаус.