Обобщение Синдромът на сънната апнея е нарушение на дихателната регулация, характеризиращо се с паузи в дишането с продължителност поне 10 секунди и поява на повече от 10 паузи на час сън. Мъжете са засегнати два пъти по-често от

синдром

24 септември 2004 г. в 22:48 ч. Primar.sme.sk

Обобщение

Синдромът на сънната апнея е нарушение на дихателната регулация, характеризиращо се с паузи в дишането с продължителност поне 10 секунди и поява на повече от 10 паузи на час сън. Мъжете са засегнати два пъти по-често от жените, 80% от пациентите също са с наднормено тегло. Причината за синдрома е запушване (стесняване/запушване/запушване на горните дихателни пътища) или дисфункция на дихателните мускули.

Симптомите включват силно хъркане с паузи в дишането, умора през деня, лоша концентрация и работоспособност, високо кръвно налягане, проблеми със сърдечния ритъм, депресия и проблеми с потентността. Диагнозата се поставя въз основа на симптомите на пациента, анализ на кръвни газове с измерване на съдържанието на кислород и въглероден диоксид, функционална диагностика на белите дробове и изследване в специална лаборатория за сън. При синдром на нелекувана сънна апнея може да възникне Cor pulmonale (т.е. удебеляване на стените и/или разширяване на дясната камера в резултат на белодробно заболяване, отслабване/отказ на дясната камера).

Няма причинно-следствена терапия (лечение). Симптоматичната терапия се състои в намаляване на теглото на мастните (мазнини) пациенти, коригиране на препятствията в носоглътката (носни полипи, сливици), както и носене на дихателна маска, която осигурява отворени дихателни пътища по време на сън, като по този начин се елиминират дихателните паузи и липсата на кислород.

Честота

Честотата на синдрома се оценява на 4% при мъжете и 2% при жените на възраст над 40 години. Повече от 80% от засегнатите са с наднормено тегло. Интензивността на увеличаването нараства с възрастта.

Трудности и симптоми

Пациентите често се оплакват от умора през деня с кратки позиви за сън, особено по време на монотонна работа (например шофиране по магистрала), сутрешно главоболие, проблеми с концентрацията, паметта, депресия и проблеми с потентността.

Засегнатите партньори говорят за нощни паузи за дишане, силно хъркане и фази на хипервентилация, т.е. учестено дишане със силно хъркане, без жертвата да се събуди за това проявление. Тези фази на хипервентилация водят до периодичен и смущаващ ритъм на съня, водещ до хроничен дефицит на сън и умора през деня.

Клиничните изследвания на синдрома показват наличие на хиперглобулия, т.е. свръхрастеж на червени кръвни клетки, който се причинява от недостиг на кислород през нощта.

Освен това съдържанието на кислород в кръвта се намалява, като същевременно се увеличава CO 2 - или въглеродният диоксид. Липсата на кислород през нощта води до стесняване на кръвоносните съдове в белите дробове, вследствие на което се увеличава белодробното съпротивление и не на последно място до увеличаване на дясната камера и отслабване/отказ на дясната камера (Cor pulmonale) . Клинично Cor pulmonale се проявява с ускорен сърдечен ритъм, първоначално поради липса на въздух по време на тренировка, а по-късно и в покой, често с увеличаване на черния дроб и подуване на краката (съхранение на вода в краката). Col pulmonale е очевиден при типични промени в ЕКГ, при рентгенови лъчи на белите дробове и чрез сърдечен ултразвук (ехокардиография).

Диференциални диагнози

От гледна точка на диференциалната диагноза е необходимо да се разграничи обструктивното хъркане без синдром на сънна апнея, което се среща при половината от всички мъже на възраст над 50 години. Разликата от хъркането във връзка със синдрома на сънна апнея е въздържането от умора през деня и поддържането на физическото представяне, фазите на апнеята не продължават по-дълго от десет секунди и не се повтарят по-често от десет пъти на час сън.

Други диференциални диагнози могат да включват дефицит на сън, който трае дълго време, сънна болест и нарколепсия, желание за кратък сън, халюцинации, катаплексия (мускулна слабост) и други подобни. Диференциална диагноза може да бъде предоставена в лабораторията за сън.

Причини

Има две причини за синдрома на сънна апнея. Най-често срещаният е т.нар синдром на обструктивна сънна апнея, възникващ в повече от 90% от случаите, при който се наблюдава отслабване на фарингеалните мускули по време на сън, обструкция на дихателните пътища. Когато дихателните пътища са затворени, има недостиг на кислород, увеличаване на въглеродния диоксид и брадикардия, т.е. до значително забавена импулсна честота. Увеличението на CO 2 води до това, че мозъкът дава импулс за увеличаване на дихателната честота и по този начин до хипервентилация, т.е. учестено дишане и до отваряне на дихателните пътища с едновременно увеличаване на сърдечната честота.

Масивни полипи в носа, увеличени фарингеални сливици, позиция на гърба с наклонена назад долна челюст само подкрепят горните заболявания. Когато се появи затлъстяване (затлъстяване), затлъстяване и Cor pulmonale, ние говорим за т.нар. синдром на Pickwick, кръстен на Малкия Джо от романа на Чарлз Дикенс "Pickwicker".

По-малко от десет процента от засегнатите нямат запушване на дихателните пътища, говорим за синдром на централна сънна апнея, при който понякога се появяват дихателните мускули поради липсата на рецепторна стимулация.

Диагноза

Диагнозата на синдрома на сънна апнея се поставя въз основа на собствената история (пациентът описва симптомите, както ги възприема) и чужда история (роднини), както и клинични прегледи. Недвусмислени резултати ще осигури лабораторията за сън. Освен това пациентът оцелява една нощ в т.нар лаборатория за сън, където по време на сън се наблюдават стойности като честота на дишане, съдържание на кислород в кръвта (без необходимост от събиране на кръв, използваща фотометрична оксиметрия), дихателни звуци, ехокардиограма (ЕКГ) и крива на мозъчния потенциал (ЕЕГ).

Според резултатите е възможно да се изчисли индексът на синдрома на сънна апнея след определяне на броя и продължителността на дихателните паузи. Той има прогностично значение и основната стойност е броят на дихателните паузи по време на един час сън. Индексът на апнея по-голям от двадесет означава 40% смъртност след осем години при нелекуван пациент.

За да се определят други причини за нощен пропуск/дихателна недостатъчност, пациентите се съветват да се подложат на преглед от ухо-гърло.

За диагностика трябва да се използват ЕКГ и ехокардиография, или сърдечен ритъм за елиминиране на Cor pulmonale или за определяне степента на натоварване на дясната камера на сърцето.

Терапия

За лечение на синдрома на сънна апнея има конвенционални методи като лекарства и нощни маски, както и операция. Хирургията включва хирургично отстраняване на запушвания на дихателните пътища (като разширени сливици) чрез тонзилектомия и отстраняване на носни полипи (израстъци).

Тъй като повечето пациенти са с наднормено тегло, подобряването на теглото вече може да бъде постигнато чрез намаляване на теглото. Ако загубата на тегло не помогне и синдромът продължава, използването на т.нар CPAP или BIPAP - маски през нощта. Според резултатите в лабораторията за сън се предписва и настройва респиратор, чиято задача е да премахне колапса на дихателните пътища, причинен от дишането под налягане, и по този начин да възстанови нормалния ритъм на съня. Хроничното безсъние се елиминира, пациентът престава да страда от умора през деня, по-ефективен е и по-концентриран. Повече от 90% от пациентите препоръчват това лечение.

Със съществуващите Cor pulmonale съществува медикаментозна терапия за намаляване на високото кръвно налягане в малкия кръвен поток, последвано от дяснокамерно натоварване. Подходящи са нитратите, нифедипин и теофилин, препарат, който стимулира дишането и намалява налягането в белодробните съдове. Теофилин трябва да се „съчетава“ индивидуално със съответната кръвна картина, тъй като предозирането му води до повишен сърдечен ритъм, студени тръпки, гадене и безпокойство. За успешното лечение е важно въздържанието от алкохол мин. четири часа преди лягане, никотин и успокоителни.