Сексуалността от векове играе важна роля в живота на човешкото общество. Това се доказва от множество исторически факти, изразени под формата на рисунки, картини, статуи и писмени паметници. Вниманието, обърнато на сексуалността, от една страна, стимулира развитието на знания в медицината и, от друга страна, разкрива и някои социални проблеми, свързани със сексуалността - хомосексуалност, проституция, болести, предавани по полов път.

разстройства

Древните култури, египетска, вавилонска, гръцка, римска, но също така китайска и индийска, придават голямо значение на сексуалната страна на живота на хората. Средновековието означава фундаментална промяна по отношение на сексуалността, която става обект на инквизицията и репресиите. Половата патология през първата половина на 20 век е повлияна значително от психоаналитичните теории на Зигмунд Фройд, който обяснява повечето сексуални разстройства с психиатрични причини.

Едва през 70-те и 80-те години интензивните експериментални и клинични изследвания водят до разбиране на физиологичните механизми на половата функция и патофизиологията на сексуалните разстройства. Историческият крайъгълен камък през този период е работата на пражкия хирург Вацлав Михал, който първи призна, че причината за еректилните нарушения може да е недостатъчното кръвоснабдяване на еректилните тела и тяхната хирургична реваскуларизация може да коригира това състояние.

Американски уролози Емил Танага и Том Луе, въз основа на експериментална работа, дойдоха да изяснят хемодинамиката на еректилната функция на пениса и етиопатогенезата на еректилните нарушения. Третият исторически етап е въвеждането на локално приложение на вазоактивни вещества в диагностиката и лечението на еректилните разстройства.

Физиология на еректилната функция на пениса

Сексуалната функция е сложен феномен, който при мъжете се състои от либидо, еректилна функция на пениса, емисия, еякулация и оргазъм, като всеки от компонентите на сексуалната функция е нарушен отделно. Либидото е желание, медиирано от централната нервна система, желание за сексуален живот. Ерекцията се характеризира със способността на пениса да достигне и поддържа достатъчна твърдост, необходима за проникване на пениса във влагалището на партньора. По време на излъчването, спермата и семенната течност се изхвърлят от ампулите на семепровода, семенните везикули и простатните жлези в простатната част на уретрата.

Разтягането на простатната уретра е непосредствен физиологичен стимул за еякулация, при който спермата се изхвърля от уретрата чрез ритмични контракции на мускула на пикочно-половата система (мускул на булбоспонгиозуса) и перинеалния мускул. Терминът оргазъм не е синоним на еякулация. Оргазмът е чувство на блаженство и релаксация, медиирано от мозъчната кора, придружаващо еякулацията. Следователно еректилната функция на пениса е само един от компонентите на мъжката сексуална експресия. Нормалната еректилна функция на пениса е не само необходимо изискване за задоволителен сексуален живот на мъжа, но и косвено влияе върху личния му живот, укрепва самочувствието му, семейството и личното благосъстояние.

Нормалната еректилна функция на пениса е резултат от координирано взаимодействие на съдовата и нервната система на пениса, повлияна от ендокринни и психологични фактори. Ерекцията, която е хидравлично явление, води до значително увеличаване на притока на кръв към еректилните тела, запълване на гъбестата тъкан на пениса с кръв и в същото време ограничаване на изтичането на кръв от кавернозните тела чрез венозен механизъм за запушване . Основният функционален елемент, който контролира и регулира хемодинамичните аспекти на ерекцията, е гладкият мускул в стените на кавернозните и спираловидните артериоли и в трабекулите на гъбестия (кавернозен) паренхим, инервиран от влакната на вегетативните нерви.

По време на еротична и рефлекторна стимулация азотният оксид се освобождава в краищата на парасимпатиковите нерви върху сноповете на гладките мускули и от ендотелните клетки, облицоващи синусите на гъбестата тъкан. След това дифузира азотен оксид в гладкомускулни клетки, където активира ензима гуанил циклаза, който разцепва гуанозин трифосфат до активния цикличен гуанозин монофосфат. Цикличният гуанозин монофосфат води до деполяризация на клетъчните мембрани и последващо отпускане на гладката мускулатура на кавернозните и спирални артериоли и кавернозния паренхим.

При физиологични обстоятелства цикличният гуанозин монофосфат се разгражда от ензима фосфодиестераза тип 5 до неефективен алифатен гуанозин монофосфат. По този начин тялото предотвратява постоянна ерекция. След еякулация или след спиране на еротичната стимулация преобладава тонизиращата активност на симпатиковата система, свива се гладката мускулатура на пениса, което намалява притока на кръв към кавернозните тела, изхвърля кръвта от кавернозната тъкан и възстановява свободния венозен кръвен поток.

Етиопатогенеза на еректилната дисфункция

Еректилната дисфункция е най-честата форма на сексуална дисфункция при мъжете. Определя се като временна или постоянна невъзможност за постигане и поддържане на ерекция на пениса, необходима за задоволителен полов акт достатъчно дълго. Разпространението на еректилната дисфункция не е точно известно, особено поради различни предразсъдъци, които пречат на хората с увреждания да признаят своето увреждане.

Според епидемиологични проучвания в групи мъже на възраст 40-70 години, еректилната дисфункция засяга до 50-60 процента от мъжете, като разпространението и тежестта на еректилната дисфункция се увеличават с възрастта. На 70-годишна възраст еректилната дисфункция засяга до три четвърти от мъжете. Въпреки това, само около 10-20 процента от засегнатите мъже се нуждаят от лечение за еректилна дисфункция. Етиопатогенезата на еректилната дисфункция е многофакторна. В повечето случаи еректилната дисфункция се дължи на комбинация от психогенни и органични фактори.

Тютюнопушенето, затлъстяването, стресът, алкохолът, лекарствата и лекарствата (антихипертензивни средства, трициклични антидепресанти, антихолинергици, циметидин) се считат за рискови фактори, отрицателно свързани с етиопатогенезата на еректилната дисфункция. Най-честите причини за еректилна дисфункция са съдови причини (особено атеросклеротични стенози и оклузии на аорто-хипогастралното легло), водещи до недостатъчно артериално снабдяване респ. до нарушения на венозния дренаж на кавернозни тела. Органичните причини за еректилна дисфункция включват също лезии на ЦНС и гръбначния мозък, наранявания на кавернозните нерви по време на радикални операции в малкия таз, захарен диабет.

Еректилната дисфункция може да е първият признак на сериозно, макар и безсимптомно системно заболяване, което може да бъде открито навреме и да се лекува ефективно поради еректилна дисфункция. До 40 процента от мъжете с еректилна дисфункция страдат и от оклузивна болест на коронарните артерии, а еректилната дисфункция често диагностицира периферни съдови оклузии или захарен диабет. Цели 68 процента от мъжете с хипертония страдат и от еректилна дисфункция.

Диагностика на сексуални разстройства

Диагностиката на сексуалните разстройства е съвсем проста. Прегледът винаги започва с задълбочена анамнеза, включваща точно описание на собствените сексуални проблеми, психосоциални данни за връзки със сексуален партньор, данни за минали заболявания и настоящи здравословни проблеми и тяхното лечение, информация за тютюнопушенето и консумацията на алкохол. Естеството и тежестта на еректилната дисфункция могат да бъдат изгодно и относително точно определени с помощта на различни видове въпросници.

Физикалният преглед открива признаци на съдови, неврологични и хормонални нарушения и регистрира всички генитални аномалии. Основните лабораторни тестове включват кръвни тестове, глюкоза, холестерол и серумни липиди, хормонални тестове за определяне на концентрацията на тестостерон, гонадотропини (LH, FSH) и серумен пролактин. По-нататъшни изследвания (интракавернозно приложение на вазоактивни вещества, дуплексна доплерова флоуметрия на кавернозните артерии, каверносография, кавернозометрия, фалоангиография) са посочени рядко и при избрани пациенти.

Лечение на еректилна дисфункция

Методите за лечение на еректилна дисфункция могат да бъдат разделени на три категории. Методът за първи избор е перорални лекарства, действащи периферно чрез инхибиране на ензима фосфодиестераза тип 5, който разцепва цикличния гуанозин монофосфат в кавернозните гладкомускулни клетки (силденафил, тадалафил, варденафил) или централно чрез стимулиране на допаминергичните рецептори на хормона меолафин (апоптин). Те са показани при пациенти с психогенна и органична еректилна дисфункция. Единственото абсолютно противопоказание за лечение с PDE-5 инхибитори е едновременната им употреба при пациенти, лекувани с нитрати или донори на азотен оксид.

Те не са афродизиаци, които директно биха довели до ерекция, за постигане на лечебния им ефект е необходима естествена еротична стимулация. Sildenafi l (Виагра), tadalafi l (Cialis) и варденафил (Levitra) позволяват да се постигне нормална ерекция при до 80 процента от пациентите. Силденафил и варденафил са ефективни 4-6 часа, Cialis до 36 часа. Страничните ефекти на PDE 5 инхибиторите (главоболие, назална конгестия, горещи вълни, диспепсия) обикновено са леки и изчезват спонтанно без лечение. Вторият метод са вазоактивни вещества (алпростадил, папаверин, фентоламин), които се инжектират директно в кавернозните тела или интрауретрално. Алпростадил е активатор на ензима аденил циклаза, интракавернозното му приложение предизвиква ерекция при 90% от лекуваните мъже.

Методът на третия избор при лечението на еректилна дисфункция е имплантирането на пенисни протези. Протезната хирургия е най-простият метод за лечение, особено подходящ за пациенти в напреднала възраст с еректилна дисфункция с различна етиология и в случай на неуспех на друго първично лечение. Чрез имплантиране на полутвърди или надуваеми протези на пениса могат да се постигнат отлични функционални и козметични резултати от лечението. За пациенти в напреднала възраст неинвазивният метод, използващ вакуумна стесняваща помпа, е предпочитана алтернатива на постигането на ерекция.

Хирургичната реконструкция на артериалната и венозната система на пениса е показана много рядко при строго подбрани млади мъже с еректилна дисфункция на съдовата етиология. Някои специфични проблеми (приапизъм, фрактура на пениса), свързани с еректилната функция на пениса, се решават хирургично.

Сексуални разстройства при жените

Традиционно на сексуалната дисфункция при мъжете се обръща повече внимание, отколкото при жените. Доказано е обаче, че сексуалните разстройства са често срещан проблем при жените, засягащи до 43-55 процента от жените. Сексуалната дисфункция при жените не се счита за болест, а по-скоро името на синдрома, който може да включва четири категории разстройства:

  1. нарушения на желанието и желанието след сексуален живот (разстройства на либидото)
  2. нарушения на сексуалната раздразнителност, включително напр. невъзможност за постигане на адекватно омокряне и задръстване на гениталиите по време на полов акт
  3. оргазмични нарушения
  4. болка по време на полов акт

Проблемите, свързани с женската сексуалност, отдавна се считат за разстройства от психологически произход, главно поради проблеми с партньора. Доказано е обаче, че сексуалните разстройства при жените могат да бъдат причинени и от множество органични фактори - преумора, менопауза, заболявания на вътрешните и/или външни гениталии, хормонални промени, състояния след трудни раждания или след операции. Сексуалните разстройства при жените могат да бъдат предизвикани и от наркотици, напр. антидепресанти.