Имам две раждания зад себе си. Всяка бременност е различна, но и в двата случая те са ни родени
недоносени бебета.
Бременността протече доста добре, до 14 февруари 2014 г. започнах да кървя от нищото. Съпругът идва от
работа и вместо да празнуваме Свети Валентин, хукнахме към болницата. Не знаехме какво ни очаква. Останах с болница и си помислих, че ще полегна малко и всичко ще се оправи. Е, не беше. През нощта кървях силно и на сутринта лекарят, който дойде в службата, направи допълнителни прегледи и веднага ме отведоха в операционната - остра отделяне на плацентата.
Не го разбрах. Страхът в мен, кръвта, няма да ме порежете. Веднага ме отведоха на операция и Самко трябваше да излезе с цезарово сечение през 27-та седмица на 15 февруари 2014 г. Вдигнаха Сам, но той дори не заплака. Сълзи се търкаляха по бузите ми. В съзнанието си се молех тя да се оправи. Дойде медицинската сестра и ми каза, че трябва да го реанимират и той беше откаран в отделението по неонатология.В този момент бях щастлив, че тя е жива и вярвах, че всичко ще се оправи. Е, дори и насън, ще има мини-идея за това какво означава недоносеното бебе за нас. Съпругът отиде точно зад него и след това ми показа поне снимката си на мобилния си телефон. Плаках от щастие, но и от тъга, когато видях навсякъде да текат тръби от него.
На третия ден състоянието ми някак ми позволи да отида да го видя. Когато го видях, така
мъничък и беззащитен, сълзите не можеха да бъдат избегнати. Позволиха ми да го докосна поне за малко. Кенгурувах го за първи път от месец. Неописуемо чувство. Молех се да го бие и той беше силен. Бях с него в цялата болница. Тъй като имах достатъчно мляко, Самко нямаше проблеми със съня.
Самко беше интубиран почти месец, получи пневмоторакс и се бори за втория си живот. Е, бавно
израснахме, наддадохме и ни зарадвахме. Трябваше да отидем в Крамар, за да оперираме очите си поради ретинопатия
преждевременно. Той също се справяше със сепсис. След 2,5 месеца най-накрая го прибрахме у дома.
Днес Самко е на 3,5 години и за съжаление DMO и аутизъм.Е, не бихме го заместили по света. Това е нашето усмихнато слънце, което сега навлиза в детската стая за деца с аутизъм.
След две години на 6 април 2016 г. нашата Sašenka се роди в 31-та седмица на бременността (1840g и 41cm). Причината за преждевременно раждане беше също отделянето на плацентата.Саска беше по-щастлива и по-подготвена преди раждането. Отново започнах да кървя и вече знаех, че е лошо. За щастие лекарите успяха да спрат всяко кървене. Ето как се бихме от 26-а до 31-ва седмица.Разбира се, бях хоспитализиран през цялото време. Моите момчета бяха сами вкъщи и бабите и дядовците ни помогнаха много.
Раждането беше същото като при Самко. Но този път чух как Сашка плаче силно. Удивително
усещане и плач от щастие. Чантата беше здрава и интубирана само за един ден. Ръководителят на клиниката по неонатология в Кошице д-р Крчо ни каза в началото, че Сашка ще бъде съвсем различно дете. И беше прав. Направи добър напредък, напълня и след 1,5 месеца също се прибра вкъщи.