бременността

Като родители влизаме в специфични отношения с учителя на нашето дете. Дали той ни харесва повече или по-малко, не променя факта, че сме на една лодка с него. Общата ни цел е образовано и възпитано дете.

Испанците отново коментираха тази тема на страниците на ежедневника за формиране на мнение ABC. Въпреки че възприемаме страната им като среда, пълна с южен оптимизъм и благополучие, ситуацията в тях стигна дотам, че учителите често търсят помощта на психолози на кризисната линия. Експертите насърчават родителите да не обиждат училището или самите учители, а по-скоро да работят върху комуникацията, спазването на границите и правилата, знаейки, че правят това в полза на детето.

Правилата са правила

Семейството и училището са ключови институции в образованието. Не трябва да се забравя, че в училище децата трябва да се придържат към стандартите, определени от учителя, а у дома тези, определени от родителите. Те са две различни среди с обща цел. И така, къде е проблемът? Един от най-често срещаните проблеми с учителите по испански е, че родителите обичат да се намесват в техните компетенции, да намаляват авторитета на училището или да изказват забележки, че детето им учи и се опитва, но въпреки това носи лоши оценки. В същото време те забравят, че семейството трябва да помага на училището и учителите, а не да поставя пречки. Взаимната комуникация е важна. Учителите знаят, че родителите искат да играят активна роля в образованието на децата си, но те се намесват неподходящо в моменти, когато трябва да държат учителя и да не го вземат безразсъдно на бой.

„Това е сложен въпрос и трудностите произтичат от обществените промени. Днес е важно връзката между родител и учител да е по-близка, отколкото в миналото. Работим по по-задълбочена дефиниция на компетенциите на двете страни, които трябва да се научат да работят заедно с ясно дефинирани правила “, заяви Соня Гарсия от Испанската национална асоциация на учителите за испанския ежедневник.

На един кораб

Като родители понякога избягваме предразсъдъци към цялата училищна система. Може би с право, защото имаме опит с учители като бивши ученици и може би сме преживявали повече ситуации, в които те не са действали честно или просто са се провалили. Оттогава минаха години, а ние сме толкова обзети от собствените си спомени и болки, че сме предпазливи от училището. Очакваме момента, ако ситуацията не се повтори с нашето дете, искаме да го защитим от собствените му преживявания и негативни преживявания, които изобщо не трябва да се повтарят, а ако се случат, детето ни може да ги възприеме съвсем различно и ги преодолявайте гъвкаво. Не можем да възприемем учителя като някой, който застава срещу нас чрез нашето дете. В много страни сме скачали от крайност в крайност. Днес ние приписваме абсолютната истина, на която е имал право само учителят, на ученика, чиито интереси като родители ние представляваме с цялата сериозност и изисквания. И все пак толкова малко е достатъчно. Например, да се пропуснат ироничните коментари, да не се критикува учителят пред детето, да се подкрепи позицията на учителя, като се зачита неговата власт, да се представят спокойно съответните коментари в родителската асоциация в опит да се реши проблемът и да не се задълбочи се.

Дана Любимовова Михаликова
Снимка 123rf.com

ИНТЕРЕСУВАТЕ СЕ ОТ НАШИТЕ СТАТИИ?
Можете да ни подкрепите, като се абонирате за детското списание тук или като закупите детското списание в безплатна продажба.