Темата за гладуването е актуална особено преди великденските празници, но все повече гладуването се възприема само като форма на определено ограничение в храненето. В много древни култури обаче постенето се използва и за постигане на състояние на духа, което дава възможност на човек да приема мечти, видения или гадаене. Според някои християнски мислители „постът ни дава възможност да вникнем в тайните на Бог“ е вид просветление. И така, какво е значението на поста, какво може да се постигне с него? Той отговаряше на въпроси Робърт Харноч, който от малък се занимава с основните въпроси на човешкото съществуване, като напр какъв е смисълът на живота, откъде сме и накъде отиваме. Това търсене на отговори го доведе до знанието, което той споделя със своите слушатели по време на лекциите си, организирани от Фондация „Граал Послание“ в Словакия.

пост

Постенето вероятно не е само временно ограничение на храненето, а по-скоро откъсване от „земното“ като такова. Каква според вас е целта на гладуването?

Днес, както всяко понятие и пост, ние сме го стеснили само по отношение на нашето земно тяло. Като такъв той е важен и има своето оправдание, тъй като тялото ни днес е изложено на различни клопки и вещества, които се съдържат в храната, и те нямат идеален ефект върху здравето ни. Разбира се, това се отразява и на цялостното психическо състояние на индивида. И тук важат старите познати: „В здраво тяло, здрав дух.“ В същото време обаче как се чувстваме не зависи само от това дали тялото ни ни служи без ограничения или функционираме без много болка. Нашето емоционално и психическо ниво също влияе на цялостното здраве и щастие. Основата на здравето е свободата. Затова Джордж Витулкас определя здравето на телесно ниво като: „свобода от болка“, на емоционално ниво като „свобода от страсти“, а на психическо ниво като „свобода от егоизъм“.
Но както при всичко и тук трябва да има хармония. Постът като ограничение на храненето не би имал такъв ефект върху цялостното състояние на човека, ако пречистването на душата не се извършваше едновременно.

В Библията книгата Деяния споменава хора, които са постили, преди да вземат важно решение (Деяния 13: 2,3; 14:23). Също в Лука 5:33 постът и молитвата са свързани. Не трябва ли постът да се възприема като нещо по-очевидно, по-често срещано от днешното? Често вземаме важни решения ...

В днешните технически напреднали времена, когато носим цялата информация в джобовете си и сме затрупани с новини от всички страни, трябва да практикуваме редовно постене. Бих илюстрирал това с история от много отдавна, когато равин укорил Исус, че учениците Му не спазват заповедите, защото не спазват съботата. Исус му отговори:
„Човек може да изживее съботата всеки ден, за себе си, но по различен начин, отколкото сте измислили! Човек, който се озове в безмълвния си час, се освобождава от всички ниски, ежедневни мисли, не избягва своите похоти и се приближава към своя Бог в молитва, пази съботата. Свети му! Той се очисти от всякаква мръсотия и пости, като прие само това, от което се нуждаеше тялото му. “(2008, Stiftung Gralsbotschaft Stuttgart, From the Millennium, p. 275)

Мнозина виждат молитвата като молба. Какво е молба става ясно от самата дума, но какво е молитва, как да се молим правилно?

Всеки ден, поне моментна тишина в тишината на вашата стая може да ни укрепи, освежи и насърчи вътрешно. Как е възможно през целия ден, когато често сме изложени на напр. стрес, поддържате това състояние на интернализация?

Всеки ден в компанията сме изложени на различни ситуации, с които можем да се изправим само с нашите вътрешни настройки. Цялата Вселена се тресе в равномерен ритъм. Когато можем да настроим интериора си (което със сигурност ще бъде от полза за молитвата, както и за „мълчанието“) към тази дължина на вълната, ще бъдем по-способни да издържим и да се справим с клопките на стреса. Това, разбира се, е лесно да се каже, но по-трудно е да се практикува, защото ние самите сме част от тези ситуации и в същото време техни съ-създатели. Тъй като тези ситуации (предимно други хора също са участници) предизвикват напрежение в нас и „разпръскват“ вътрешната ни обстановка, така че огледалото е настроено за нас. Защото това, което може да промени вътрешното ни състояние и настройка, е някаква слабост или черта, че ситуацията ни е „раздразнила“. Не самото събитие, а как го възприемаме и приемаме.