През 1941 г. те са застреляни от режисьор-аматьор, съобщи във вторник агенция AFP. В продължение на десетилетия бяха достъпни само кадри от варшавското гето в нацистки пропагандни филми. Сега, благодарение на намирането на аматьорски филм, публиката може да стигне до напълно различни сцени. Рядък черно-бял запис от изолиран еврейски квартал във Варшава е включен в новия, един час филм, озаглавен "Варшава: Разделен град" Полско-канадският режисьор Ерик Беднарски.

режисьорът

Необработен десетминутен запис, заснет от полския режисьор Алфонс Жиолковски, е в семейството на мъжа от десетилетия, тогава Беднарски успял да го получи от роднините си. Той бе прожектиран за първи път този месец на фестивала на документалния филм "Документи на хилядолетието срещу гравитацията" в полската столица. Филмът улавя ежедневието в гетото. "Виждаме тълпи от хора на улицата. Виждаме частично разрушени сгради", каза Беднарски, който започна работа по филма преди 15 години, след като завърши филмово училище.

През 1941 г. Зиолковски е на 30 години. Този аматьорски режисьор, довоенен мотоциклетист и бизнесмен, успя да получи разрешение да се присъедини към гетото. Той рискува живота си и записва видяното там. Но това беше все още преди най-страшните сцени в гетото в последната му фаза на съществуване, когато улиците вече бяха осеяни с тела. Гетото е ликвидирано през 1943 година. Гледката обаче на безжизнено тяло на тротоара, пълно с елегантно облечени минувачи, показва трагедията, дошла тогава.

Някои снимки бяха тайно направени от колата. Но други сцени трябваше да бъдат заснети открито, докато хората гледаха камерата. "Мисля, че ако го хванат тогава, поне ще го арестуват. Може би ще го застрелят." добави Беднарски. Хората, които са оцелели във варшавското гето и са видели този запис, казват, че разпознават някои сцени, но не могат да идентифицират никой човек.

„Какъв късмет, че филмът е оцелял, че семейство Зиолковски го е запазило и не е попаднало в боклука“, каза учителката от Варшава Кая Рупочинска, която участва в прожекцията. "Искал ли е Зиолковски да документира войната? Отиде ли там от любопитство? Предсказваше ли каква неизразима трагедия ще последва? Ние не знаем и никога няма да разберем. Едно е сигурно: това, което е направил, е безценно," добави тя.