аргументи

Разумни аргументи срещу защита на глупости: Така че дискусиите да не са кабаре или минно поле

Може би сте си мислили, че в дебат за шарлатанство, езотерика или други теми, които се състоят от идеи, несвързани или пряко противоречащи на реалността, ще спечелите с разумни аргументи.

Какво мислите, че е по-лесно да спечелите с разумен аргумент над прост човек с пропуски в общото образование или над човек, да речем, образован, наркоман, който може да комбинира знанията си?

Ние мислим така не е по-лесно и в двата случая.

В случай на слабо образовани хора, които наивно са скочили на бъркотия, няма как да не разберете какво е валиден аргумент. Въпреки че не могат да направят разумен аргумент в своя защита, те не са креативни в аргументите си, но могат да си помогнат в противен случай: ще се затворят, няма да се бият дълго с вас. Те или изваждат кутия и преминават към емоционално изнудване, или започват да реагират агресивно/вулгарно.

Общото оборудване на такива хора са най-основните аргументационни грешки, като аргументиране чрез опит, атака от ad hominem, апел към властта или някакъв заговор. Предимно научени отговори.

Колкото и да сте подготвени за лавина от клишета, невъзможно е да ги убедите. Можете обаче да приведете аргументи към дискусията, които ще впечатлят наблюдателите на дискусията, които могат да променят възгледите си въз основа на вашите аргументи - или поне да мислят за тях.

Друго нещо е дискусия с "добавен" (1) индивид, който е креативен. Образованите хора са по-способни да защитават своите аргументи. Те са по-способни да изтеглят и погребват противника с различни глупости, с които по-малко опитният дискутант ще започне да се справя и ще се загуби.
По този начин креативните поддръжници на глупости могат да пропуснат аргументи ad hominem (понякога), ad populum, могат да избегнат лесно разпознаваеми грешки в аргументацията и те могат да действат разумно.

Тези хора са създателите на аргументите, които след това се папагалират от гореспоменатите пешки.

Някой може да си помисли, че ако някой е умен, той може да види разликата между факти и глупости. Привържениците на глупостта обаче често са обратното: те могат много добре да използват други грешки в аргументацията. Ако вземете целия списък с аргументационни грешки, можете основно да разчитате на това колкото по-умен е противникът, толкова повече комбинации от различни такива погрешни аргументи той ви изплюва.(2)

Какъв е проблема? В дискусията ще има бъркотия. Не можете да се справите, защото нарастват много предварително комбинирани безсмислени твърдения. За наблюдателите съществува хаос относно това кой аргумент да счита за разумен и кой е източник на глупост.

Което всъщност следва?

Смятаме, че ако подобна дискусия има смисъл, в нея трябва да има друг член: член, който не спори за никоя партия, но може да се „учи“ от казаното от тази партия. Такъв член трябва да може да идентифицира в редица привличащи вниманието изявления (червени херинга, (3)) от умния шарлатанин тези, които определят начина, по който мисли. И това е трудна задача.

Да приемем, че в дискусията има някой, който пропагандира някакви глупости. Да приемем, че той защитава лечебната сила на кристалите. Разбира се, не можем да очакваме той да даде релевантни факти. Той опитва аргументи като: науката все още не знае всичко (сякаш всичко в Педад по този начин се е изплатило и е работило), науката често е била погрешна (но грешките на Паведич, които всеки такъв разумен човек може да извади от клопките, сякаш не е знаел съществуват и не са били по-сериозни и освен това засега непризнати от самите шарлатани), не знаем как работи, но работи (ако нещо работи, можем да докажем, че работи и следователно да проучим как и защо работи ).

Доста често се оказва, че дискусиите, дори тези, които могат да бъдат конструктивни, попадат върху неразбирането на възможностите на спорещите: защитникът на науката смята, че ще убеди разумен човек, който вярва в глупости - грешка, той може енергично да защитава глупости.

Или смята, че ще убеди наивен необразован човек с обяснение - грешка, там ще трябва да преодолее огромни пропуски в образованието и човекът ще трябва да го позволи - което няма да му позволи.

И така, какво е заключението? Добре модерираните дискусии имат смисъл: добре означава, че модераторът няма да позволи на дискутиращите да конструират безсмислени комплекси от аргументационни грешки, да отклоняват вниманието от темата или да пакетират несвързана информация по темата.

Можем да разглеждаме дискусиите в интернет като минно поле, по които може би вече не си струва да се опитваме да дискутираме. Тролиран, забулен в хаос и осеян с конспирации.

Може би оживените дискусии биха имали смисъл. Жалко е, че ако разгледаме такива, при които малцина модераторът е в състояние да потисне умни защитници на глупости. Цялата подобна дискусия всъщност е просто кабаре.