През 9 век. има масивна експанзия на византийската власт и в същото време край на иконоборческите спорове. Михал III. а чичо му Бардас се опитва усилено да покръсти славяните. Кирилицата и Методий донесли на славянското не само Евангелието, но и писмеността, която те съставили по отношение на фонетичната структура на славянските езици.
По-късно Михал се опита да отстрани Бардас заедно с любимия си Василий. В крайна сметка обаче силата на Василий нараства и той отстранява защитника си императора и основава нова македонска династия. Тази династия управлява до средата на 11 век.
През 880 г. Византия възвръща своите държави в Италия. Василий II защити Балканите от българска и руска експанзия и Никефорос II. той изгони арабите от Киликия, Сирия и Армения и си върна Кипър.
С нарастването на политическата власт нараства и влиянието на византийското изкуство. Отправната точка за това ново разширение беше Кариград и особено Света София, която императорът беше преустроил. Василий II той също е построил нова църква, т.нар Неа, която по-късно беше унищожена. Въпреки това е вероятно този храм да се превърне в образец при изграждането на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Никея, която е била разрушена през 1922 г., но вътрешността на която е запазила няколко снимки.
Византийско изкуство в Гърция:
В три гръцки църкви могат да бъдат намерени и великолепни храмови украси от "македонския Ренесанс":
-Хосиос Лукас във Фокис (началото на 11 век)
-Неа Мони на остров Хиос (около 1050 г.)
-Църквата на манастира Дафни, по пътя от Атина към Елевсин
Вероятно украсата на тези монашески църкви е направена от художници, които не са дошли от столицата, и затова е много интересно, че тук намираме елементи, характерни за ранновизантийското изкуство. Хосиос Лукас има централен купол, украсен на върха с медальона на Пантократор, заобиколен от архангели и пророци. Задочно Мадона е на трона. Над нея, вече в купола, седят в кръг просветените от Светия Дух апостоли. В нишите под купола има сцени на Благовещение, Рождество Христово, Жертва в храма и кръщението на Христос в Йордан. Желаното достойнство се вижда в сцените от Евангелията. Отношението на Христос напомня на изображенията на победителя император, стоящ над победения враг, само копието е заменено от кръста. Раждането, от друга страна, е епично и живописно. Мозайките в Неа Мони са много близки до оригиналите в Кариград. Особеността е в червените капаци и зелените сенки по лицето на Мария (в сцената, където тя слага лицето си на ръката на Христос, току-що свален от кръста). Освен това лицето й е умишлено асиметрично, което води до болезнен израз. Особености на лицето на Христос, Св. Йоан Кръстител и ангелите обаче не участват.
През 1204 г. Кариград е завладян от кръстоносците, които спират развитието на византийското изкуство за половин век. Византийското изкуство обаче не изчезна по същия начин, както държавата. Художници, които трябваше да напуснат града, вероятно създадоха работилници другаде. Преди всичко обаче последвали членове на императорското семейство, които успели да избягат и да затвърдят позицията си в по-отдалечена провинция. Така те първо стигнаха до Никея, където Теодор Ласкарис избра нов патриарх, който след това го короняса за император. Въпреки усилията на латинския император Балдуин, Тедор успява да запази позицията си, но не успява да обедини империята.
В Епира е създадено отделно "деспотство", в Трапеза е провъзгласена империя (управлявана от Алексиос и Давид Комненовци).
Тъй като изкуството не може да се развие в окупирания от кръстоносците Константинопол, то се развива само в неокупирани територии. През този период в Македония се развива тясна връзка с живописта. И двете картини (византийска и македонска) се характеризират със свежестта на вдъхновението и стремежа към изразителност.
Византийско изкуство в Италия:
По време на управлението на македонската династия силата на Венеция възниква и се увеличава. Византия първоначално възпрепятства развитието на самата Венеция, както и разширяването на властта на града-държава. Основна пречка за разпространението на венецианската мощ е Далмация, която се управлява от Византия. Каролингите обаче представляват още по-голяма опасност за Венеция, така че дожите обикновено предпочитат съюз с Византия, който отваря търговски пътища на Изток.
Отношенията с Византия обясняват и архитектурата на църквата Св. Марк, който започва строеж около 1100 г. Това е сграда с пет колони с кръстосан етажен план. Основният кръст е заобиколен от страничен кораб, който е отделен от основния със стълбове и колони. В източния край страничният кораб образува странични параклиси, така че църквата всъщност има три апсиди. Този план на етажа се основава на плана на етажа на църквата Св. Апостоли след реконструкцията за Юстиниан. Ефектът на църковната сграда се засилва допълнително от издигнатите оловни куполи и великолепната мозаечна украса в нартекса.
Византийско изкуство в Сицилия:
В Сицилия се ражда много сложно изкуство, което е резултат от бурни събития. През 827 г. африканските араби поели контрола над Сицилия. Въпреки контраатаките, Византия не успява да си върне загубената територия. Норманите първоначално застанаха на страната на Византия, но по-късно завзеха Апулия и цяла Сицилия. През 1073 и 1172 г. Комненови преговарят с тях. Византийските принцеси предлагали на нормандските царе съпруги. От 1130 до 1154 г. Роджър II е крал на двете Сицилия. и той вече беше преговарял със Западните и Източните императори като равни.
Именно от тези контакти се ражда сицилианското изкуство. Тук срещаме западната архитектура (базилики в Чефалу и Монреале). Куполообразната църква на Мартон в Палермо, от друга страна, е византийска отвътре и украсена отвън с ислямски елементи.
Катедралата Чефалу е най-старата. Отсреща доминира миролюбивият Христос Пантократор, който представя Библията с гръцки и латински текстове „Аз съм светлината на света“. По същия начин в катедралата Монреале намираме в предната част на Пантократор и Мария, заобиколени от ангели и светци. Нефът, стените на трансепта над аркадите, междублоковите стълбове, стените на страничните пътеки, както и вътрешната стена на фасадата са покрити с мозайки. Те илюстрират историите на Стария и Новия завет с най-малки подробности. Те се придържат към византийската иконография, запазвайки описателния си характер, без да се стремят към изразителност.
По-ценни са мозайките в Martorana от Палермо. Дворцовият параклис, архитектурен скъпоценен камък на двореца на Роджър II, има мавритански сводове и купол. Той е украсен с мозайки на евангелисти, тълпи от светци, чиито лица наподобяват византийския модел, но също и с цели сцени. В нартекса на Марторана Христос от византийски тип коронира Роджър II. В една от залите на двореца в Палермо също откриваме влиянието на арабите. Ще бъдем изненадани от мозаечни цикли с ловни и животински мотиви на фона на екзотична природа. Те напомнят на тротоарни мозайки в Антиохия, които са създадени по време на влиянието на Юстиниан под влиянието на ислямската версия на сасанидското придворно изкуство.
Византийско влияние при славяните:
И до днес можем да наблюдаваме интересно развитие, което въпреки няколковековна история и значителни промени доведе до наличието на религиозна церемония и художествен израз, произхождащи от Византия между 6 и 12 век. През 1204 г., когато кръстоносците завладяват Кариград, византийското изкуство сякаш изчезва. Появиха се обаче нови центрове, включително в Македония, Сърбия и България.
След като палеолозите възродиха византийската култура, тя започна да се разпространява сред независими нации. След това, през 1453 г., когато турците поемат контрола над Кариград завинаги и градът започва да се украсява с джамии, славяните остават живи в миналото и продължават да развиват византийската традиция. Развитието не е прекъснато, както се вижда от картини на Андрей Рублов и други руски художници от 14-ти и следващите векове.
Византийското изкуство като по чудо се превърна в изкуството на славянските народи. Заслугата за това чудо е на православната църква - гръцката църковна църква - и накрая на самия град Константинопол, който олицетворява цивилизацията през цялото Средновековие на всички варвари - араби и българи, които се стремят да го завладеят, тъй като както и франките, които го направиха. На Запад византийското влияние постепенно отслабва, докато окончателно изчезва, пометено от дълбоки промени, като появата на романско, готическо или ренесансово изкуство. Православната църква обаче остана вярна на старата традиция. В нейните граници гръцките и славянски художници, особено в Русия, се стремят да изразят нова религиозна чувственост и нов естетически възглед.