служители

Душата на счетоводител, в момента също майка в родителски отпуск и външен сътрудник във фирмата Účtovná jednotka, s.r.o . В момента тя е специализирана в обработката на лични данъци.

Отговорностите на работодателя не включват тестване на служители за болест COVID-19. Ако обаче го направи доброволно, той може да поиска тези разходи като данък?

В момента в борбата срещу разпространението на COVID-19, както и в превенцията на, Често пред работодателите възниква въпросът дали разходите (разходите), които са направили за тестване служителите му за болест COVID-19, респ. също и за тестване на други лица (например тестване на SZČO, които извършват дейности в помещенията на работодателя), включени в техните данъчни разходи.

Актуализирано на 29 януари 2021 г.: Парламентът днес одобри това по време на пандемичния период за данъчни разходи ще вземе предвид разходите (разходите) работодател или данъкоплатец с доходи от бизнес или друга самостоятелна дейност за тестване или във връзка с него. Отива също и за разходи, направени от близки служители на служителя или данъкоплатеца с доходи от предприемачество или друга самостоятелна дейност, живееща с него в едно домакинство. Това се отнася и за разходите на данъкоплатеца за физически лица, които извършват дейности за мястото на дейност на данъкоплатеца.

По-конкретно, изменението на закона предвижда, че данъчните разходи съгласно изменението на закона са разходи за тестване по време на пандемия, направени:

  • работодател на служител, включително тестване на близък човек, живеещ в същото домакинство като служителя,
  • данъкоплатец (SZČO) за тестване на този данъкоплатец, включително тестване на близко лице, живеещо с данъкоплатеца в едно и също домакинство,
  • данъкоплатци на физически лица, които извършват дейности за данъкоплатеца на мястото на неговия бизнес.

Освен това е предвидено, че сумата за покриване на разходите на служителя, включително непарични обезщетения, предоставени на служителя от работодателя, с цел тестване за болест COVID-19, включително тестване на близък човек, живеещ със служителя в едно домакинство не е обект на данък върху служителите по време на пандемичния период.

Разходите (разходите), които работодателят може да включи в данъчните разходи, се регулират от § 2 писмо. и) от Закон № 595/2003 Coll. относно данъка върху доходите, изменен (наричан по-долу „Законът за данъка върху доходите“). И така, данъчните разходи включват ли разходи за тестване на служители и други хора? Становището по този въпрос е издадено на 21 октомври 2020 г. от Финансовия отчет на Словашката република на нейния уебсайт и информацията, предоставена в тази статия, се основава на информацията от това становище.

Какво се счита за данъчен разход при работодателя?

Съгласно § 2 писмо (i) от Закона за данъка върху доходите те считат разходите за разходи (разходи), че:

  • са демонстративно изразходвани: горното означава, че разходите на работодателя трябва да бъдат достатъчно доказани (например чрез фактура, документ за електронна каса),
  • се харчат за постигане, осигуряване и поддържане на облагаем доход: горното означава, че направените разходи трябва да бъдат свързани с обекта на бизнеса на работодателя,
  • се записват в сметките (в системата на еднократно или двойно счетоводно отчитане) или регистрирани в данъчни регистри работодател.

Работодателят е длъжен да тества служителите за болест COVID-19?

Работодателят е длъжен съгласно § 6 ал. 1 буква й) Акт № 124/2006 Coll. относно безопасността и здравето при работа и относно измененията на някои закони, изменени (наричани по - долу "Закон за здравословни и безопасни условия на труд“) идентифициране и осигуряване на защитни мерки, което трябва да се извърши и при необходимост да се определи и осигури защитно оборудване, които трябва да се използват (напр. завеси, дезинфектанти и др.). В Закона за здравословни и безопасни условия обаче нито една от разпоредбите не изисква работодателят да извършва тестване на служителите, респ. други хора с COVID-19.

Следователно това означава, че в момента Законът за здравето и безопасността и нито една от мерките до момента, поръчани от органи на държавната администрация в областта на общественото здраве, те не задължават работодателя да тества служителите за COVID-19.

Когато тестването на служителите е данъчен разход на работодателя?

Разходите (разходите), направени за тестване на служители, могат да бъдат включени от работодателя в данъчни разходи в два случая:

Когато тестването на служителите не е данъчен разход на работодателя?

Въз основа на горното следва, че работодателят не може да включва разходи (разходи), направени за тестване на служители, в данъчни разходи, ако:

  • тестване на служители за COVID-19 не препоръча работодател Здравна услуга, която извършва здравен надзор за служителите,
  • работодателят не се е съгласил със служителите, че разходите (разходи), направени за тестване на служители те ще бъдат за тези служители представляват непаричен доход, които работодателят облага с тяхната заплата и плаща вноски от нея.

Тестването на други хора е данъчен разход на работодателя?

Ако работодателят се интересува не само от своите служители, но и от служители на друг работодател или SZČO за болест на COVID-19, напр. поради факта, че тези лица се намират в същите помещения като неговите служители (например поради отдаването под наем на помещенията на работодателя), не е възможно разходите (разходите), направени за тестване на тези други лица, да бъдат включени в данъчните разходи на работодателя.

Тъй като тези други лица използват помещенията на работодателя, за да осигурят облагаемия си доход въз основа на договорни отношения с работодателя (например като наематели), разходите за тестване на работодателя за COVID-19 не се правят, за да се постигне, осигури и поддържа неговият облагаем доход. Поради тази причина не е възможно тези разходи да се считат за данъчни разходи съгласно § 21, ал. 1 от Закона за данъка върху доходите.

Работодателят обаче може да направи разходи (разходи), направени за тестване на други лица, които не са негови служители прехвърляне на тези лица (напр. префактуриране на разходите).

Може ли работодателят да претендира разходи (разходи) за закупуване на завеси или респиратори за своите служители и други лица в данъчни разходи?

Съгласно § 19 ал. 2 писмо в) първата точка от разходите, която работодателят може да претендира само до степента и при условията, определени в Закона за данъка върху доходите той също така включва разходи (разходи) за трудови и социални условия и здравеопазване, направени за безопасност и защита на здравето при работа и хигиенно оборудване на работните места, до степента, предвидена от специални разпоредби.

Здравните грижи също означават защита на служителите срещу увреждане на здравето чрез носене, респ. използване на лични предпазни средства. Личните предпазни средства включват тези, които служителят носи, държи или използва по друг начин по време на работа, включително неговите аксесоари и аксесоари, ако са предназначени да защитават неговата безопасност и здраве (например защитна каска, ръкавици, очила, респиратор и др.).

От горното следва, че работодателят може да направи разходи (разходи), направени за закупуване на защитни воали, респ. респиратори за техните служители, които да включват в своите данъчни разходи.

В допълнение към разходи (разходи) за закупуване на защитни воали, респ. респиратори за техните служители могат в данъчни разходи кандидатства от работодателя също така закупуването на тези лични предпазни средства за други лица, които ще ги използват на работното място или в помещенията на работодателя със своите знания (напр. по време на работна среща с бизнес партньор в помещенията на работодателя и т.н.).

Информация за други данъчни разходи на работодателя можете да намерите в статията Данъчни разходи на работодателя през 2019 г.