Бих искал да знам дали е редно работодателят да си върне билетите за хранене, например през май 2010 г. за април 2010 г .; приспадането от заплати за съответния брой отработени дни през април 2010 г. се реализира през май 2010 г.). Лично аз го намирам за погрешно, но бих искал да знам и вашето мнение. добре, благодаря ти.
Отговори
ваучерите за храна обикновено се плащат за отработените дни през месеца (колективният договор може да предвижда и друго). През месеца служителят може да си вземе ваканция, може да се разболее, командировка и т.н. Следователно точният брой на билетите за хранене е известен едва след „затварянето“ на присъствието за предходния месец. Моето мнение е, че вашият работодател постъпва правилно.
грешиш.
работодателят е длъжен да осигурява храна всеки ден, когато работникът или служителят е на работното място, той предоставя билети за хранене само ако не осигурява храна. от това следва, че работодателят е длъжен да даде на служителя билети за хранене за даден месец В НАЧАЛОТО НА МЕСЕЦА, а не след края му. вашето изявление е същото, както ако сте написали, че служителят трябва да е гладен цял месец на работа и работодателят да му дава храна след края на месеца лошо за дните, през които е работил през предходния месец .
обикновено работи съгласно закона, така че работодателят издава на служителя ваучери за храна за всички дни от месеца в началото на месеца и следващия месец от приспадането на билети за дните, на които той няма право. в последния месец от трудовото правоотношение, когато работодателят вече няма какво да приспадне от билетите (например за почивка или SC), стойността на неоправданите билети ще бъде приспадната от плащането, или служителят просто връща съответното брой билети
Съгласен съм с вас, така че трябва да се направи. Служителят трябва да получи предварително съответния брой гастро билети за дадения месец. Ако служител ползва отпуск през даден месец, той има напр. отсъствие на пълен работен ден поради посещение на лекар и т.н., ще получи още по-малко през следващия месец. Също така е обичайно да се използва възможността, че ако служителят вече знае предварително, че ще вземе почивка (напр. Е закупил пътуване за 2 седмици), той ще поеме по-малко билети за хранене в началото на месеца.
Аз съм нает от компанията brigády.sk, в завода, където ме изпращат да работя, отказаха да ми дадат храна и ми казаха, че имам право от brigády.sk. Те твърдят, че са лизингова компания, че нямат къде да искат билети или храна.?
Изхранването на служителите е предвидено в § 152 от Кодекса на труда. Тъй като законът предвижда задължението за агенцията да създава условия за работа на служители, толкова благоприятни, колкото за сравними служители на работодателя потребител, а условията на труд включват и условия за хранене (58 (6) (h)), агенцията е длъжна да се обърне и да осигури служители по време на временното им назначение.на работодателя потребител също условията за качване.
На практика това обикновено се прави чрез осигуряване на храна на персонала на агенцията в техния „завод“ на работодателя потребител (този, в който служителите действително работят) и който след това фактурира разходите от агенцията.
Аргументът "ние сме лизингова компания, нямаме това" със сигурност не издържа.
дъщеря ми работи като работник на непълно работно време в универсален магазин по 5 часа на ден, казаха ми, че работещите на непълно работно време нямат право на билет за хранене. Вярно е?
Какво пише в Кодекса на труда? Кетърингът на служителите е разгледан в раздел 152.
(1) Работодателят е длъжен да осигурява на служителите при всички промени храна, отговаряща на принципите на правилното хранене, директно на работните места или в близост до тях. Тя няма това задължение към служители, командировани в командировка, с изключение на служители, командировани в командировка, които са работили повече от четири часа на редовното си работно място. Задължението на работодателя, изложено в първото изречение, не се прилага за служители при изпълнение на работа в обществен интерес в чужбина.
(2) Работодателят осигурява храна съгласно параграф 1, по-специално чрез осигуряване на едно топло основно хранене, включително подходяща напитка, на работника по време на работна смяна в собственото му заведение за хранене, в заведението за хранене на друг работодател или осигуряване на храна за неговите служители чрез юридическо лице или физическо лице, упълномощено да посредничи в кетъринг услугите, ако ги посредничи с юридическо лице или физическо лице, упълномощено да предоставя кетъринг услуги. Служител, който изпълнява работа повече от четири часа като част от работна смяна, има право на осигуряване на храна. Ако работната смяна трае повече от 11 часа, работодателят може да организира друго топло основно хранене.
(3) Работодателят допринася за хранене по параграф 2 в размер на най-малко 55% от цената на храната, но не повече от за всяко хранене до 55% от храненията, осигурени по време на командировка с продължителност от 5 до 12 часа, съгласно специален регламент. Освен това работодателят предоставя вноска съгласно специална наредба.
(4) При осигуряване на храна за служители чрез юридическо лице или физическо лице, упълномощено да посредничи в кетъринг услугите, цената на храненето означава стойността на ваучера за хранене. Стойността на ваучера за хранене трябва да представлява най-малко 75% от храненето, осигурено по време на командировка с продължителност от 5 до 12 часа, съгласно специална наредба.
(5) Работодателят предоставя на служителя финансова вноска в размер, посочен в параграф 3, само ако задължението на работодателя да осигурява храна на служителите изключва условията на труд на работното място или ако работодателят не може да осигури храна по параграф 2, или ако служител въз основа на медицинско свидетелство от специализиран медицински лекар. Поради тези причини той не може да използва нито едно от храненията на служителите, предоставено от работодателя.
(6) Работодателят също така предоставя финансова вноска за хранене по параграф 5 на служителя при изпълнение на домакинска работа или работа от разстояние, ако той не осигурява храна по параграф 2 или ако храненето по параграф 2 би било в противоречие с природата на домашна работа или работа от разстояние.
(7) Работодателят може, след консултация с представителите на работниците и служителите
а) да коригира условията, при които служителят ще получи храна по време на празници, препятствия на работното място или друго оправдано отсъствие на служителя на работа,
б) разрешава хранене за служители, работещи извън работния график, при същите условия като другите служители,
в) да разширят обхвата на физическите лица, на които ще осигуряват храна и на които ще допринасят за хранене в съответствие с параграф 3.
Разпоредбата относно храненето е предмет на част 7 от Кодекса на труда (раздел 152), докато разпоредбите на част 1 от този закон се прилагат за споразумения за работа, извършена извън трудовото правоотношение. По този начин законът не налага задължение за осигуряване на храна на служителите, работещи въз основа на споразумения за работа, извършена извън трудовото правоотношение. Това обаче не означава, че такава възможност изобщо не съществува. Съгласно § 152 ал. 7 писмо в) от Кодекса на труда, след консултация с представителите на работниците и служителите (профсъюз, съвет на служителите, доверено лице), за да се разшири кръгът от физически лица, на които те ще осигуряват храна, т.е. в този случай и служители, работещи на базата на споразумения за работа, извършена навън.