Публикувано на 27-02-2019 в Начин на живот, свързан с управлението на диабета
Той реши да обиколи света и в същото време да публикува собствения си опит с справянето с диабет тип 1 по време на пътуването си по света до Индия.
Майкъл Дифиоре, след успешна 10-годишна кариера в Medtronic, наскоро започна нова глава в живота си. Той реши да обиколи света и в същото време да публикува собствения си опит с управлението на диабет тип 1 по време на пътуването си по света до Индия. Благодарим на Майкъл за публикуването на неговата история и полезни съвети за това как да управлявате диабета в движение.
Преди малко повече от 3 месеца напуснах работата си в Medtronic Diabetes и започнах да обикалям света, което е моята страст. Имах късмет миналата година и стигнах до Япония в командировка. Разбира се, Индия не е същото като Япония и всяка държава ми донесе напълно различни преживявания.
ПОДГОТОВКА
Освен че изчаках виза, на практика до последната минута се подложих на ваксинации и проверих дали имам наистина добри запаси от инсулин, тест ленти, инфузионни комплекти, патрони, сензори и резервен глюкомер. След опаковането се уверих, че имам всичко в ръчния си багаж. По-добре е да имате помощни средства със себе си, отколкото евентуално да ги загубите заедно с багажа си.
ТРАНЗИТ
Полетът ми беше от Лос Анджелис и летях до Минеаполис, Амстердам, Делхи и накрая до Кочи в югозападната крайбрежна държава Керала. Като цяло прекарах приблизително 26 часа във въздуха и още 11 часа по време на междинни кацания и прекосих 13 часови зони. Зададох временен базален процент от 110%, защото знаех, че няма да направя нищо в самолета и исках да имам правилната скорост на подаване на болус.
Контролът на сигурността на индийските летища е напълно различен от нашия, а въоръжените войници са често срещана гледка. Силно препоръчвам да имате рецепта за помпата или поне карта на летището, която сте получили с помпата и можете да я разпечатате. Инсулиновите помпи не са често срещани в Индия. Имах късмет обаче, че имах старши офицер, който случайно знаеше за какво служи помпата.
ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Един ден приятел ме покани на турне с него и индийската част от семейството на жена му. Благодарение на това опознах Индия по уникален начин. Аз самият идвам от Юг (по-точно от Грузия) и мислех, че гостоприемството ни не ни е непознато. Но Индия ме убеди в противното. Тук ще бъдете посрещнати с домашно угощение, а домакините ще се погрижат да сте сити. Едва след второто бягане разбрах колко учтиво да кажа „не“. В противен случай сигурно все още щях да седя с тях на онази маса. В същото време бързо разбрах, че поради моята спешност ще ми трябва разпределен болус, който понякога може да продължи до четири часа.
На една среща присъстваха около 50 членове на семейството и се твърди, че е била без голям брой роднини, работещи по целия свят. Един от членовете на семейството се оказа един от малкото лекари в Индия, които изписаха помпи. Така успях да говоря с него за диабета без никакви проблеми.
В тази къща спах през повечето време, но посетихме и няколко хотела. Последният хотел, в който спах, беше в Делхи. Беше евтин хотел и бях сам в него. Качеството на хотела съответстваше на цената и в стаята нямаше хладилник. За щастие донесох спешна доставка на въглехидрати от САЩ. Така че, ако отидете някъде, по-добре е винаги да проверявате дали хотелът има хладилник в стаята. Що се отнася до моя инсулин, фактът, че го имах по време на престоя си в хотела при стайна температура, по никакъв начин не му навреди.
ХРАНА
Отне ми 18 години, за да се науча да се храня с вилица, но само половин секунда, за да си спомня как да се храня с ръце, което е културно приемливо в Индия. По-голямата част от храната не беше пържена и без глутен (имам целиакия), но при всяко хранене, било то вегетарианско или месно, обикновено се използваше гарнитура, пълна с въглехидрати, за да се накисва в соса на чиния. Поради размера на порциите и обикновено несъществуващата способност за четене на информация за въглехидратите, можех само да гадая по време на това пътуване, вместо да броим въглехидратите. Често си задавах въпроса: "Колко идоли (т.е. оризови банички) всъщност имах?"
Индия е страна с богата култура и история, както и невероятна кухня. При диабет обаче посещението му означава не само пътуване, но и приключение за диабет.