Проф. MUDr. Д-р Антон Геринец.
След като завършва Медицинския факултет през 1971 г., той работи в Очната клиника на Университетската болница в Братислава, където става доцент по офталмология през 1987 г. Постепенно създава субспециалност по детска офталмология, която не съществува в Словакия. През 1991 г. той изгражда Катедрата по детска офталмология в новата сграда на DFNsP в Крамари и е неин ръководител до 2018 г. В рамките на своята професия той пише триста професионални публикации, четири отделни монографии и е съавтор на други 11 монографии. Заедно с доцент Владимир Ферак той играе важна роля в първоначалната идентификация на гена на вродената глаукома и откриването на възможността за предотвратяване на това заболяване. През 1998 г. получава професура по офталмология. Той е гарант за специализационното проучване и член на търговската комисия за научни степени в Медицинския факултет на Карловия университет, която ръководи до 2018 г.
Професор Геринец, в какво състояние приехте пациента?
Пациентът е бил в много напреднало състояние на ретинобластом, който е унищожил ретината и е запълнил почти цялото съдържание на стъкловидното тяло. За щастие болестта не се разпространи извън очната ябълка. До въвеждането на новия метод за лечение, описан тук, такова клинично състояние винаги е било показано за енуклеация (отстраняване на цялата крушка).
Какви бяха възможностите при лечението на ретинобластом преди?
Има няколко метода за лечение, които се прилагат и имат протокол за лечение въз основа на клиничното състояние. Нашите местни възможности включват лазерна коагулация на тумора, криотерапия, приложение на радиоактивен излъчвател Rutenia 106, транпупиларна термотерапия, локално приложение на цитостатици върху стъкловидното тяло. Последният вариант е да се премахне очната ябълка, което е значително намалено с въвеждането на нов метод за вътрешноартериална химиотерапия. В онкологичното отделение се практикува стандартна системна химиотерапия.
Откъде научихте за метода на професор Абрамсън и защо избрахте това решение?
Проф. Абрамсън е ръководител на Института по рака в Ню Йорк. Научих за този метод от литературата и за новите му реални възможности за спасяване на засегнато от тумор око, обмислях го интензивно. Съвременните цели на офталмоонкологията са да излекува болестта, но да поддържа собственото си око. Дотогава отстраняването на очите често се извършваше при много напреднал ретинобластом и блестеше нова надежда. Основният проблем беше да се намери топ интервенционен рентгенолог, способен да катетеризира зрителната артерия (офталмологична артерия) и това беше постигнато в лицето на първичния Вулев. Точно преди въвеждането на това лечение през 2010 г., общувах интензивно с професор Абрамсън и ние обхванахме всички подробности за процедурата.
Как продължава сътрудничеството с Иван Вулев? Колко дела сте разрешили заедно и с какъв резултат?
Сътрудничеството с кмета Вулев беше модел на интердисциплинарно сътрудничество. Г-н Първичен има дълбоко човешко измерение и основни основи в тази област, което допринесе за успешното ни сътрудничество.Всъщност сформирахме екип от интервенционен рентгенолог + онколог + офталмолог и в тази група лекувахме около седем пациенти. Някои пациенти са били в много напреднало състояние и не винаги е било възможно да се предотврати енуклеацията на окото, но да се удължи процесът и да се спасят животи. Сътрудничеството с кмета Вулев продължава на новото му работно място.
Как да диагностицираме навреме ретинобластом при малки деца?
Около 40% от ретинобластомите се наследяват с известна мутация в гена Rb1. Когато присъстват в семейството, децата могат да бъдат уловени много рано (понякога от втория месец от живота) и да бъдат лекувани много успешно. Проверяваме за тези тумори. Ненаследствените тумори се появяват едва по-късно (след 2-рата година) и могат да бъдат забелязани от родителя чрез образуване на кривогледство или специална жълта светлина на зеницата. Те обикновено се появяват на по-напреднал етап. Трябва да се обърне внимание на ранното едностранно обучение на децата, тъй като макар и рядко зад него може да стои злокачествено заболяване.
MUDr. Д-р Иван Вулев, MPH., FCIRSE
През есента на 2017 г., заедно с екип от колеги, основава нова специализирана болница CINRE (Център за интервенционална неврорадиология и ендоваскуларно лечение) в Братислава. Оттогава той работи като изпълнителен и медицински директор. Болницата е специализирана в мини-инвазивното лечение на сърдечно-съдови и невро-съдови заболявания и е единствената в Словакия, която извършва мини-инвазивно лечение на остри сърдечно-съдови и невро-съдови събития 24/7 в цялото портфолио. Откакто се присъедини към длъжността вторичен лекар след завършване на университета през 1996 г., той работи по нова подспециалност по рентгенология - интервенционна рентгенология. През 2007 г. става директор, а по-късно основава първото отделение и Клиника по диагностична и интервенционна рентгенология в Словакия. В същото време той работи 10 години като главен експерт на Министерството на здравеопазването на Словашката република в катедрата по радиология. Той е съосновател на Словашкото дружество по сърдечно-съдова и интервенционна рентгенология при Словашкото медицинско общество (SKVIR SLS) и обучение по сертифицирана работа по интервенционна рентгенология в Словашкия медицински университет (SZU) в Братислава. Участва в най-важните световни събития, организирани в областта на интервенционната рентгенология и ендоваскуларно лечение чрез лекции или предавания на живо от операционни зали. В момента веднъж годишно CINRE организира конгрес Cardio-LIVE с излъчвания на живо от операционните зали. Чуждестранни специалисти от 15 страни по света вече са обучени за ендоваскуларно лечение в болница CINRE. Той беше председател и модератор на професионалната програма на Европейския радиологичен конгрес (ECR), а също така излъчваше на живо на най-големия ендоваскуларен конгрес в Южна Америка, в Сао Пауло, Бразилия през 2005 г. Автор е на множество лекции и публикации в местни и чуждестранни професионални литература. Той също така притежава различни награди, като Кристалното крило или Златният биотех.
Как изглеждаше операцията, д-р Вулев?
Това е невроинтервенционална процедура, която се състои в микрокатетеризация, т.е. въвеждане на микрокатетър от бедрената артерия, постепенно през аортата, сънната артерия, към офталмологичната артерия, т.е. артерията, снабдяваща окото. Чрез този микрокатетър е възможно да се достави концентрирана химиотерапия практически директно към тумора практически, селективно. По този начин, за да се увеличи ефектът от химиотерапията и да се сведат до минимум нейните странични ефекти със системно, т.е. нецелево приложение.
Какво беше различното при предишните интервенции? Какви клопки трябваше да преодолеете?
Операцията е различна по това, че се извършва при диагностика на ретинобластом почти изключително при много малки деца, които имат много тънка офталмологична артерия в мозъка. Интервенционният рентгенолог е ограничен от количеството контрастно вещество, което може да се даде на детето, а процедурата често е много дълга за максимална безопасност и е технически трудна, особено за анатомични условия. Извършва се, разбира се, под обща анестезия.
Междувременно сте се справили с няколко такива случая с професор Геринк. Бихте могли да споменете някои от тях?
Това е невероятна операция, тъй като освен че спасява живота на детето, може да спаси и зрението му в засегнатото око. Знаем, че алтернативата тук преди беше само ранната енуклеация, т.е. хирургично отстраняване на окото на детето. Спомням си малък пациент, който рядко имаше ретинобластом с двете очи.
Техническото оборудване или операционната процедура са се променили след операцията на Лора?
Подобна интервенционна медицина, която извършваме, се променя много динамично с течение на времето. Новите технологии усъвършенстват нашия микроинструментариум, с който работим - това са микропроводници и микрокатетър, с които днес отново е малко по-бързо и по-безопасно. Опциите ни за изображения обаче също се променят фундаментално, с което се ориентираме в операцията - днес имаме по-добри рентгенови лъчи, като по този начин по-точно и по-добро изображение, което също значително ни помага да съкратим продължителността на изпълнението и да го направим по-безопасно.