Псориазисът е хронично автоимунно възпалително заболяване с вродено предразположение с многофакторни характеристики, засягащо 2 - 4% от кавказкото население. Среща се в същия процент при жените, както при мъжете. Заболеваемостта варира в зависимост от географските и етническите условия.
Етиопатогенеза
Фактори, отключващи псориазис
Екзогенни и ендогенни фактори играят значителна роля в проявата на клинични прояви на латентен псориазис. Те включват напр. инфекции, възпалителни кожни заболявания, хормонални ефекти, лош начин на живот, физически и химически ефекти, други сериозни заболявания, но също така често използвани лекарства като бета-блокери, нестероидни противовъзпалителни лекарства, АСЕ инхибитори, антималарийни средства и др.
За разлика от това, ултравиолетовото лъчение, слънчевият климат, свързан с морската баня, както и бременността имат инхибиторен ефект върху псориазиса.
Клинична картина
Клиничната картина на псориазиса се характеризира с рязко очертани розови петна, на повърхността със сухи, сребристи, лесно отделящи се люспи, които покриват цялата лезия, с изключение на тесен ръб по ръба.
Остра сеитба Псориазисът най-често се появява след инфекция на горните дихателни пътища, той се разпространява в тялото под формата на петна, капки или монети. Сеитбата може да бъде придружена от сърбеж.
В хронична форма Болестите най-често са огнища в окосмената част на главата, по лактите, коленете и в сакрума. Отлаганията са по-малки, те са по-големи, инфилтрирани с по-тъмен розово-червен цвят, понякога на повърхност с рагади. Везните се прилепват по-здраво към повърхността на кожата. Обикновено сърбежът липсва.
По-малко типичните форми на псориазис включват обратната форма, разположена на местата на мокрия пластир. Налепите са прецизно разграничени, леко инфилтрирани, червени, без люспи. Псориазисът може да засегне само дланите и ходилата, ноктите и лигавиците изолирано. До 30% от хроничния фокален псориазис е придружен от засягане на ставите.
Псориатичната еритродермия може да възникне спонтанно, при рязко спиране на лечението или след други провокативни фактори. Възпалението, засягащо цялата кожа, е подчертано зачервено. Болестта може да бъде придружена от общи симптоми.
Съпътстващи заболявания и псориазис
Лечение
При лечение на умерен до тежък псориазис, обща терапия, допълнена с локална външна.
Системна терапия
- Фотохимиотерапия се състои в прилагането на UVA лъчение в комбинация с псоралени, вещества, които повишават чувствителността на кожата към UV лъчение. Инхибира анормалната клетъчна пролиферация. Прилагането на псоралени дава възможност за намаляване на дозата на UVA лъчение при същата респ. повишен терапевтичен ефект.
- Ацитретин принадлежи към 2-ро поколение синтетични ретиноиди, активира ретиновите рецептори в клетките, влияе върху транскрипцията на гени за диференциация и пролиферация на кератиноцити. Използва се и в комбинация с всички форми на локално лечение, в комбинация с PUVA терапия, както и с UVB лъчение с тесен спектър като ReSUP, RePUVA, ReUVA. Комбинираната терапия дава възможност за намаляване на дозата на UV лъчението.
- Циклоспорин инхибира възпалителните цитокини IL-2, 3, 4, 5 и TNF-α и IFN-γ, също така намалява нивото на CD4, CD8 в епидермиса. Той спира възпалителните процеси в кожата и ставите на пациент с псориазис. След пропускане на лечението заболяването се рецидивира.
- Метотрексат е цитостатик, предотвратява прекомерната клетъчна пролиферация и възпалителния отговор, които са в основата на псориатичните огнища. Той инхибира синтеза на ДНК, РНК и намалява производството на цитокини IL-1, IFN-γ, TNF-α. Фолиевата киселина се прилага едновременно с метотрексат, за да се предотврати гаденето и токсичните ефекти на лекарството.
При цялостното лечение на псориазис трябва да се имат предвид възможните съпътстващи заболявания. Ацитретинът може да доведе до хиперлипидемия и хепатопатия. Циклоспоринът е противопоказан при бъбречни заболявания и хипертония, метотрексат при чернодробни заболявания.
Статините, които намаляват нивата на мазнините в кръвта, имат противовъзпалителен ефект, намаляват експресията на адхезивни молекули и Th1 хемокинови рецептори върху Т-клетките, намаляват CRP, блокират експресията на TNF-α, IFN-γ, имат положителен ефект от лечение на съпътстващи заболявания при псориазис. Статините също намаляват сърдечно-съдовия риск при пациенти с повишени нива на холестерол и повишават ефикасността на терапията при ревматоиден артрит и се смята, че са ефективни при псориазис.
Биологично лечение на псориазис
През последните години системното лечение на псориазис и псориатичен артрит се обогатява от т.нар биологични. Биолозите блокират доставката на антиген от Т-лимфоцити, намаляват функцията на APB, освобождават IL-10, индуцират апоптоза на антиген-специфични Т-лимфоцити, поглъщат TNF-α. Биологичното лечение на псориазис действа на молекулярно ниво чрез инхибиране на TNF-α и въздействие върху клоналната експанзия на Th1- и Th17-лимфоцитите. Инхибирането на TNF-α намалява нивата на CRP, IL-6 и фибриноген и повишава нивата на адипонектин, което се използва в настоящото лечение на псориазис.
Биопрепаратите са показани за лечение на умерен до тежък фокален псориазис и псориатичен артрит. Пациенти, които не реагират, противопоказани са или не понасят други системни терапии, също са показани за биологична терапия. Бременни и кърмещи жени, пациенти с определени неврологични заболявания, с висок риск от инфекция, пациенти със сърдечна недостатъчност, тумори и инфекции не могат да бъдат лекувани с биологични препарати. Понастоящем при пациенти с псориазис се използват анти-TNF-α агенти - етанерцепт, адалимумаб и инфликсимаб и анти-IL-12/23 - устекинумаб.
Заключение
Доброто лечение, правилната комбинация от локална и обща терапия и ротационна терапия могат да доведат до дългосрочна ремисия при пациента. Едновременната поява на псориазис с други заболявания не трябва да се забравя, особено ако пациентът е със затлъстяване. МС и инсулиновата резистентност водят до по-голям риск от смърт от сърдечно-съдови заболявания. Пациентите с тежък псориазис трябва да имат редовни профилактични прегледи, фокусиращи се върху рисковите области, за да намалят риска от свързано възпалително заболяване. За лечението на пациенти с метаболитен синдром е от съществено значение да се добавят правилни хранителни навици, да се доведат до по-голяма физическа активност и да се елиминират провокативни фактори като стрес, тютюнопушене, алкохол и затлъстяване. Псориазисът е заболяване, което има много значителен и отрицателен ефект върху качеството на живот във всички отношения. Улесняването на живота на пациентите, в допълнение към правилното и ефективно лечение, би позволило на здравите и болни хора да бъдат по-добре информирани за естеството на заболяването, неговото разпространение и лечение.