Авторът е психолог и специалист по позитивно образование.
Попадаме в ситуация, в която чувстваме страх, безпокойство или отхвърляне по-интензивно в обществото. Бяхме доминирани от основни човешки реакции, основани на чувството за заплаха. Преди беше мамут, който ни гонеше, днес е невидим вирус. Как да се справим с този период? Какво да направим, за да запазим ума си здрав и поведението си под контрол?
Реакцията на атака или бягство е естествената реакция на човек на опасност. Това е проява на стрес, който има своето историческо значение и благодарение на него оцеляхме като хора. По-рано реагирахме така на хищник, като мамут, и фактът, че бягахме или нападнахме, ни осигуряваше оцеляване. Днес не сме водени от хищнически хищник, а от неизвестен безшумен вирус COVID-19. Това обаче предизвиква една и съща реакция на стрес в нашето тяло и затова е подходящо да използваме всички знания, които имаме за справяне със стресови ситуации в тази ситуация.
Как реагираме на нови неизвестни ситуации?
Настоящата ситуация носи много емоции и може да бъде стресираща както за индивида, така и за цялата общност. Всеки от нас реагира различно при стрес. Емоционалното въздействие на чувството за опасност върху човека зависи от няколко фактора.
Може би най-важната роля е какъв тип човек сме. Какъв е нашият темперамент, качества, какви са нашите ценности, мнения или мироглед. Някои от нас са по-чувствителни или сме наследили гени, които ни правят по-тревожни, по-страшни. Други са по-издръжливи, можем по-добре да се адаптираме към промените и не изпитваме толкова страх.
Житейският опит също играем важна роля. Дали сме човек, който е преживял и преодолял много препятствия. Или ако беше преживял нещо подобно. Също така играе роля дали сме преживели житейска травма или интензивен страх, свързан например с болест. Предполага се, че тези, които вече са преживели нещо подобно, могат да бъдат по-чувствителни към този период. Важното е обаче как са се справили с конкретното събитие или на какъв етап се намират.
Друг фактор е достъпът до информация. Каква информация използваме, какви и кои са нашите ресурси. Независимо дали разчитаме повече на факти или разчитаме на по-емоционални послания.
Медиите могат да влошат оцеляването ни
Медиите също играят важна роля за оцеляването на хората, като публикуват информация за разпространението на болестта и хода на болестта. Независимо дали доминира информация, която подкрепя страха и стреса, или се представят надежда, смелост, съпричастност, смирение и други силни страни и оптимизъм на обществото. За момента повечето медии по света се фокусират върху разпространението на страх и негативна информация, въпреки че вече има редица излекувани хора, които са се справили с болестта без сериозни затруднения.
На кого най-силно може да повлияе настоящата ситуация?
Най-уязвимите групи по отношение на психичното здраве са хората, които вече имат проблеми с психичното здраве. Настоящата ситуация може да бъде още по-тежка за тях и ситуацията временно да се влоши. Ето защо е важно да се следи състоянието им и при необходимост да се свържете с експерт, с когото вече работят.
Много застрашена група са лекари, медицински сестри, здравни работници, лаборанти, доброволци. Всички, които помагат да се справят с коронавирусната ситуация, са изложени на голям натиск, изтощение и прегаряне. Разполагането им през този период е значително по-интензивно от стандартното. Те имат много отговорност, малко време, много работа и малко място за регенериране. Трябва да мислим за тях и да се опитаме да ги подкрепим, доколкото е възможно.
Друга група в риск са децата, тъй като те все още не знаят напълно рационално как да оценят ситуацията, в която се намират. Те са крехки, във фаза на развитие и стереотипът им е фундаментално разбит. Нямат достатъчно житейски опит или знания. Психологическата им устойчивост все още се формира. Основните насоки за целия период са за тях особено техните родители. Как реагират на стресова ситуация, какви стратегии за справяне използват, как са чувствителни към въпросите и нуждите на децата. Най-важното е да им дадете усещане за сигурност и сигурност.
Прояви на поведение и реакции при хората през периода на разпространение на коронавируса:
- страх и безпокойство, свързани със собственото здраве и здравето на близките;
- влошаване на съня;
- промени в диетата (загуба на апетит или, обратно, интензивно хранене);
- влошаване на концентрацията;
- обостряне на хронични здравословни проблеми;
- по-интензивна консумация на алкохол, цигари и други наркотици.
Какво да правим и как да управляваме период на несигурност
1. Направете почивка и почивка от информация за разпространението на вируса COVID-19. Избягвайте да преглеждате новините в медиите. Той не открива всеки момент какво е ново, колко хора са добавени с положителни резултати и къде, какво се променя, какво заплашва, какво се е случило в различни части на света. Следвайте основните правила, определени от властите, ще бъдете постоянно информирани, но не натискайте мобилни телефони или компютри по всяко време.
2. Погрижете се за себе си - вашето здраве, тяло и душа
- Движение - Настоящата изолация може да наруши обичайните ни навици на движение или самообслужване, но е разрешима. Всеки от нас знае какви са възможностите му, но упражненията на чист въздух или дори домашната физическа активност определено ще ни бъдат от полза. Целта на упражненията е да измие тялото и да преработи хормоните на стреса като адреналин и кортизол, но също така да не напуска, да не се поддава на депресия и тревожност.
- Храна - Хранете се здравословно и балансирано.
- Спете - Не сядайте пред телевизора или компютъра вечер. Въпреки че не е нужно да ходите на училище или да работите сутрин, редовният сън и особено многото е много важен. Възрастните и тийнейджърите трябва да спят 8 часа. Деца на възраст от 6 до 13 години 9 до 10 часа сън.
- Алкохол, цигари, други наркотици - Избягвайте ги.
3. Успокой се - В случай на чувство на безпокойство и напрежение, вдишайте и издишайте няколко пъти. Опитайте се да практикувате внимателност в наши дни.
4. Поддържайте връзка със семейството, приятелите - Поддържането на социален контакт без пряк личен контакт вече не е проблем в днешната технологична епоха. Трябва обаче да внимаваме да не прекаляваме със социалните мрежи или друга техно-комуникация и да избягваме контакти с хора, които имаме у дома.
5. Опитайте се да правите дейности, които ви харесват и ви радват.
6. Приемете реалността и не се борете с нея - Приемете текущото състояние и се опитайте да възприемете присъствието възможно най-много. Съсредоточете се върху радостите, притесненията и красотите на настоящето. Опитайте се да не мислите на нивото на страх от бъдещето. Избягвайте мислите колкото е възможно повече - ами ако. какво ако. Фокусирайте се върху настоящето и това, което е тук и сега. Следвайте препоръките на експертите, за да запазите себе си и близките си в безопасност.
7. Не губете надежда и оптимизъм.
Внимавайте, децата също изпитват стрес
Децата също реагират на това, което виждат около себе си. Ако около себе си имат уплашен и разбит родител, възприятието им за ситуацията ще бъде същото или по-интензивно. Затова се грижете за себе си, не реагирайте импулсивно, но бъдете в мир и подкрепа за децата си. Говорете отговорно с децата си за разпространението на коронавируса и настоящата ситуация.
- Психологът съветва как да се справите с лоша карта с отчети
- Риск от коронавирус Той е качил 100 килограма по време на изолация
- Психологът съветва какво да правите, ако вече не обичате съпруга си
- Психологът съветва защо НИЕ ЯДЕМ и какво да кажем за Клуб Мама а мен
- Психолог съветва, че мога да простя изневярата