правите

Понякога се случва. Любовта избледнява и все още имате половин живот пред себе си. Ще го преживеете с някой, който вече не ви харесва, или ще вземете решение, което ще натъжи няколко души?

Гледаш го и не разбираш какво си видял на него преди години. Как може този мъж да те привлече?
Някога сте обичали тялото му и сте изглеждали секси за ръцете му, днес ви пречи, когато тези ръце ви докоснат. Пречи на движенията му, пречи ви, когато се опитва да бъде мил, а също така ви пречи, когато се смее. Как се правят дупки в бузите му. Уф, отвратително! И ти обичаше тези дупки. Мразите всичко, което сте обичали в него днес. Намирате го неудобно и се чувствате сякаш си губите времето с него. И най-лошото е, че неговата телесна миризма също започна да ви спира. Миризмата, която считахте за години на най-красивия аромат в света. Днес вие обръщате глава, когато той иска да ви целуне, и едва можете да изпитате секс, в идеалния случай в напрегнато състояние. Не се скитайте при него сутрин и дори няма да му кажете, че го обичате. Няма да му кажете, защото това вече не е вярно. Без любовни новини през деня, без бързане от работа вкъщи. Сега се радвате да бъдете навсякъде другаде, с когото и да е, но не и с него.

Любов вече няма
Какво стана? Къде отиде любовта? Току-що изригнала ли е, или хиляди дребни неща са я унищожили? Как така той все още те обича и копнее за теб? И защо изобщо се влюбихте в него? Тогава ви се струваше идеално, а не днес. Вие или той сте се променили? Най-лошото е, че имате деца заедно. Искам да кажа, децата са страхотни, просто не можеш просто да станеш и да му кажеш: „Извинявай, вече не те харесвам. „В крайна сметка той е перфектният баща. Или може би не перфектно, но добро. Прекарва уикендите и празниците с деца, дори ходи в родителски асоциации. Децата го обожават. Той не се мотае през нощта. Вие имате основно спокоен живот с него. Само детайлите, че вече не го харесвате. Може дори да го мразите!

Ами това?
Това преструване ви коства страшно много енергия, за да не разберете как се чувствате, защото не искате да го нараните. Все още не искате да го нараните. Но вие чувствате, че идва, че няма да можете да го издържите повече. И какво от това? Да му кажа направо как стоят нещата и да се надявам, че разбира? Той няма да разбере! Той ще се контузи, ще страдат егото и самочувствието му. Ако при това настроение той отново се опита да взриви пламъците във вас, вероятно ще бъде още по-отвратен. Но ако изобщо не му кажете нищо, трябва сами да обработите тези емоции и да решите дали да го оставите така и да продължите да живеете по този начин, заради децата и заради него, или просто ще го направите разведете се с него. Това може да е чудесно - ще намерите нов партньор, отново ще почувствате любов и страст, децата ще свикнат и той един ден ще ви прости. Това също е възможност. Или той и децата ще ви мразят, ще има отвратителен развод и разделяне на имуществото, преместване и след няколко години новият ви партньор ще бъде пълен идиот, който няма да бъде баща на децата ви. Такава ситуация има някакво нормално решение изобщо?

Какво означава психологът д-р. Leona Dyrehauge?
Тази тема не е никак лесна. Мисля, че като цяло днес имаме наистина големи изисквания към партньора си. Той трябва да бъде съпруг, най-добър приятел, страхотен баща, доверен човек, той все още трябва да бъде секси и мъжествен, в същото време чувствителен и възприемчив. Това обаче не може да се съдържа в един човек. Нуждаем се от него, за да ни привлече, да се гордее с него, да ни помирише. И за да продължи всичко това поне десетилетие. Всъщност сме доста неблагодарни и алчни. Нямаме място за прошка, разбиране, например, че дори партньорът може да преживее трудна фаза на живота, да предположи, че не се справя добре в работата и т.н. Не сме свикнали да изпитваме скука, не сме свикнали да не поставяме физическото привличане на първо място, не сме свикнали да търпим разочарование и криза.

Така че на някакъв етап от връзката започваме да ставаме недоволни и мисля, че точно тогава ни отнема активност. Въпросът е дали сме твърдо решени да искаме да бъдем добри и лоши във връзката. Това съзнателно решение може да ни помогне да преминем към активна работа върху връзката. Необходима е и доза смирение. Но смирението е непрехвърлимо нещо. Знаете ли, ако съпругът ви умре, вие приемате друга сериозна връзка по различен начин. Цените го повече, по-смирен сте, радвате се, че разбирате някого и че някой е жив. Това смирение ви помага да останете благодарни и доволни. Интересно е, че понякога чувам от жени, че съпругът е страхотен баща, който се грижи за децата и обича семейството, но че те вече не го обичат. И така, за коя част от съпруга си говорят? За любовника, мъжа? Не те ли обичат? Не е ли достатъчно добре да обичаш съпруга си като баща на децата си? Това не дава ли прилична основа за любов? В крайна сметка любовта се развива и във всяка фаза ще се гради върху нещо друго, нали? Бих предложил да не бъдем ненаситни и неблагодарни черни дупки. Нека се борим малко за нашите взаимоотношения, нека се опитаме да се съсредоточим повече върху нещата, които си партнираме със съвета, нека бъдем търпеливи и изследваме различните измерения на нашите отношения.