PaedDr. Д-р Любош Хурдиак, AFIAP

произведение изкуството

Фотографията е визуално изкуство, подобно на рисуването и рисуването, който се развива в повърхността и основните му изразни средства са линия, форма и цвят. Съществената разлика е в това при фотографиране авторът създава („рисува“) изображение, използвайки светлина.

Фотографията поразява силно вътрешността на човек, защото оформя ценностната система, нагласите, мненията и в крайна сметка последващото действие. Същността на тази сила на фотографията се крие във факта, че нейният автор я създава въз основа на вътрешното си чувство, творчеството му отразява по този начин неговото настроение, психическо състояние, планове, намерения, ценности и различни нагласи.

Просто казано, можем да кажем това фотографът подсъзнателно или съзнателно оставя референцията си на снимката. Самата фотография има обратен ефект върху нейния създател, но и върху други почитатели на фотографията, които са в позицията на пасивни получатели на информацията, която фотографията излъчва. От големия брой снимки хората харесват и обикновено избират тези, които най-добре отговарят на тяхната индивидуалност. По тази причина и оценката на фотографията е много субективен процес.

За да може всяко произведение на изкуството да окаже влияние върху личността на човека и да го оформи, то трябва да действа директно върху човека, така че да може да бъде възприето от. Подобно е с фотографията като произведение на изкуството. Дори обикновеното му гледане предизвиква в човешката психика реакция на сложни психични процеси, които в крайна сметка влияят на цялостното му психическо състояние.

Нещо повече, възприемането на произведение на изкуството е свързано не само с обикновено възприятие, но и с естетическо възприятие. Разликата се крие във факта, че в общоприетото схващане целта е да се ориентираш в обкръжението си и по този начин да получиш образ на обекти, влияещи върху личността на човека, за да задоволиш основните си нужди. В естетическото възприятие целта е да опознаете красотата, да се насладите на цветовете, формите и линиите на предметите, тя се определя преди всичко от вкуса и необходимостта от възприемане и създаване на красота.

Изкуството на фотографията предоставя достатъчно пространство и възможности да се превърне в едно от подходящите средства за психохигиена. Авторът на фотографска творба използва собствения си творчески потенциал в работата си, творбата често го поглъща изцяло и му служи като средство за самоизразяване и самоопределение. Когато създавате, но също така и когато възприемате фотографията, е възможно да се потопите вътре и да се съсредоточите само върху вашия опит, върху вашето вътрешно преживяване. Това често води до лично удовлетворение, откъсване от обикновените грижи и поглед към вътрешния свят на човека. В същото време човек може напълно да изключи мисленето си и да се отърве от стреса.

По този начин създателят на снимката и нейният възприемач могат да отразят своите чувства, преживявания, радости, тревоги и проблеми в работата и могат да намерят своето решение в самата творба. Процесът на фотографиране, както и произтичащото от него фотографско произведение на изкуството, могат да бъдат от голямо значение за самопознанието, самообразуването на човека, но и за неговата психохигиена.

"Ще ви кажа това, което другите не ви казват. И винаги ще бъдете напред!"