нежна

Наистина изпълнявах на импровизирани сцени. Няма да забравя как изнесох реч на трактора на сайдинг през пращящата зима, например в Тренчин.

Снимка: Лукаш Кимличка

„Не исках да призная, че един млад човек би искал да ме удари със словашкото знаме на среща“, спомня си жена, която не се страхуваше да излезе на трибуните през ноември 1989 г. Жена, застанала зад кулисите на кадифената революция. Ивета Радикова (62).

Публиката ви познава повече като бивш министър-председател, а по-младите години нямат представа, че като една от малкото жени сте били сред онези, които са организирали ноември 1989 г. Кой е най-силният ви спомен от този период?

Спомням си атмосфера, която не мога да опиша с думи. Това беше много силна до интензивна емоция, която продължи няколко дни и по това време чувствах, че навсякъде изпитвам разбиране, услужливост и удоволствие. По това време от всички се излъчваше силен мъж.

И когато се счупи?

Вече няколко седмици след 17 ноември, може би точно в началото на 1989 и 1990 г., когато започнаха да се формират различни политически партии или движения. Изведнъж стана ясно, че страната ще гласува. До първите свободни избори. Роди се кооптиран парламент, съпругът ми Станко беше един от кооптираните депутати, по това време по площадите започнаха да се появяват прояви на омраза и агресия, което беше шок за мен. И фундаментална промяна. Започнаха кавги за това дали ще останем във федерацията с Чехия или как ще се нарича новата държава и тези борби заглушиха невероятната атмосфера, свързана с ноември 1989 г.

Стигнали сте до центъра на събитията след ноември, буквално най-тясната клетка, която е променила историята. Благодарение на съпруга ви Стан Радич, който се е преместил в арт индустрията?

Определено не. Много преди Нежен, като социолог, контактувах с хора, които по-късно са преживели движението „Общественост срещу насилието“. Между нас имаше приятелски отношения и през лятото на 1989 г. дори подписахме отворено писмо от 14 социолози за освобождаването на така наречената Братиславска петорка. Това бяха петима души, обвинени от тогавашния режим в подриване на републиката и попаднали в ареста. Бях активен в социологически кръгове преди избухването на революцията, стигнах дори до марш на 16 ноември, където студентите искаха академични свободи.

Продължение на следващата страница.