Самоорганизирана учебна среда
Преди единадесет години професор Сугата Митра решил да направи дупка в стената на кабинета си в индийски квартал, да постави компютър с интернет връзка и да наблюдава какво се е случило. Скоро група от местни деца се събраха около това чудо и без надзор и напътствия започнаха да изследват за какво може да се използва компютърът. Любопитството на децата е мощна сила. Особено когато образованието отговаря на технологиите. Междувременно експериментът с „дупка в стената“ се повтаря в няколко развиващи се и развити страни (в света има около 500 такива компютри). И това донесе интересни резултати навсякъде.
Месец след инсталирането на „дупката в стената“, самите деца започнаха да учат английски език, работа на компютър и математика. Mitra представлява алтернативен подход към традиционния начин на образование. Неговата концепция се нарича SOLE (на словашки „Самоорганизирана учебна среда“) и надгражда естественото любопитство на бедните деца. „Училището чрез игра“ на Коменски придобива съвсем ново измерение благодарение на компютрите и интернет. В същото време децата искаха нещо повече от просто да играят компютърни игри. И при тази форма на обучение те също се упражняваха в сътрудничество, защото около „дупката в стената“ обикновено се събираха цяла тълпа.
"Slumdog Millionaire" на ромски
Спонтанното, самоорганизирано обучение е особено полезно за родители на деца, които не си правят домашна работа, подкрепят амбициите им и не им обръщат внимание. Разбира се, това не е единственото и чудодейно решение за решаване на положението на децата в ромските селища. Това е само една от идеите как да се уверите, че децата от неприспособима среда могат да открият радостта от ученето и ученето, което може да ги накара да поемат повече инициатива във възможностите, предлагани от едно стандартно училище. Интересното е, че проектът на професор Митър е вдъхновил успешния филм „Милионер от клошари“.
Проектът „Печелене от учене“, за който писах тук, също тръгна в подобна посока. Целта му беше да научи малките ученици да четат книги системно и с удоволствие. Разбира се, проблемът с неприспособените граждани няма просто или бързо решение. Но като работим заедно с няколко малки проекта, нещата могат да се задействат постепенно. Знанието е ключът към подобряване на положението не само на ромите, но и на всички социално по-слаби групи. Умишлено пиша „знания“, а не „формално образование“. Добрата новина е също, че държавата не се нуждае от държава за този проект и би могла лесно да вдъхнови неправителствени организации, занимаващи се с роми и образователни проблеми.