Проблемно поведение на децата в детската градина

проблемно

В детските градини често срещаме деца, които трудно се адаптират към условията на околната среда. Те не са в състояние да изразят своите нужди по приемлив начин и да отговорят на входящите искания за себе си, респ. проблематични за заобикалящата ги среда. Те се отличават с любопитство, въображение, интерес и независимост. В същото време обаче те са склонни да бъдат упорити, предизвикателни и безмилостни. Всяко дете е различна личност и има различна способност да се учи.

Целта на образованието е да фокусира/не потиска/активността на детето в желаната/положителна/посока. За да постигнат това, възрастните трябва да правят разлика между реалните си нужди и желания. Това предполага детето да се научи да изразява ясно своите чувства и желания, вместо да изразява гняв и агресия или стягане и отказ от общуване. Ние учим децата на подходящо поведение по начин, който те могат да разберат. В същото време самите възрастни трябва да проявяват поведението, което искат детето да научи.

Трябва да можем да различаваме временни поведенчески проблеми, които са преходни от по-дългосрочните поведенчески разстройства:

- адаптация към нова среда

- период на развитие на предизвикателство, свързан с прояви на негативизъм

- промени в настроението и поведението във връзка с остро заболяване/преди или след заболяване /

- травматичен проблем в семейството и обкръжението на детето.

Личността и положението на детето в семейството, характеристиките на семейната среда, влиянието на електронните медии също могат да допринесат за поведенчески проблеми.

Как можем да помогнем на тези деца? Откритата комуникация и сътрудничеството на учителите в детските градини със семейството е от съществено значение. Първата стъпка е обменът на информация за околната среда и системата за функциониране на семейството и детската градина с цел хармонизиране на образователните дейности.

Като цяло в образованието се прилагат три принципа: доброта, последователност, търпение, които прилагаме в следните процедури:

- ние му осигуряваме емоционална подкрепа, изразяваме съпричастност и я развиваме в детето

- ние приемаме детето такова, каквото е, не го сравняваме с други деца, уважаваме неговата личност и темперамент

- поставяме ясни и ясни граници/правила /, в рамките на които едно дете може да се движи и да бъде активно със сигурност

- избягваме дългосрочните едностранни и непропорционални тежести

- ние му предоставяме необходимата помощ и насърчение

- оценяваме желаното поведение

- ние критикуваме конкретното неподходящо поведение, а не самото дете.

Когато се справяме с агресивно поведение, ние действаме енергично и ясно:

1.) Спри команда/Спри да го биеш!/
2.) обяснение защо не сме съгласни с поведението му/Побоят над други деца боли! /

3.) предложение за приемливо алтернативно поведение/Когато се ядосате! /

Не си спомняме отново инцидента, но можем да включим конфликтни ситуации и тяхното разрешаване в игровите дейности. Положителната мотивация също е важна - похвала на детето за подходящо поведение/когато споделя играчки, моли за помощ, чака. /

Ако въпреки последователното прилагане на споменатите образователни принципи проблемите продължават, е необходимо да се съсредоточи върху намирането на причините, респ. помислете за поведенчески разстройства.

Поведенческите разстройства включват различни форми на неадаптивно поведение, като нормалната образователна дейност е неефективна и по-траен израз на личността.

1. специфични/развитие/поведенчески разстройства, чиято основна причина са леки увреждания от неврологичен характер, респ. биохимични промени в ЦНС/не образование/- ADHD, ADD. Резултатът е нарушения в развитието на когнитивните функции, емоционалното и социалното развитие на детето.

2. поведенчески разстройства, причинени предимно от неподходящи образователни влияния поради недостатъчно или неправилно възпитание /, които се проявяват чрез: - проблеми в адаптацията поради недостатъчно формирани или неправилно формирани навици и способности - неприспособимо и противообществено поведение.

В конкретни случаи често се потвърждава комбинация от двата основни типа поведенчески разстройства.

3. други поведенчески разстройства

- детска невроза/функционално нервно заболяване, причинено от дългосрочен стрес или психотравма /

- последствия от хронично заболяване/импулсивност, безпокойство, раздразнителност, невнимание, бърза умора /

От горното става ясно, че при определяне на причините и възможностите за справяне с поведенческите разстройства е необходимо да си сътрудничим с експерти/педиатър, психолог, невролог, детски психиатър. /

Изготвено от: PhDr. Alena Babirátová - психолог MargitaTarbajová - психолог