Изберете езика на вашия документ:
- bg - български
- es - испански
- cs - чещина
- da - dansk
- de - Deutsch
- et - eesti кил
- ел - ελληνικά
- en - английски
- fr - français
- ga - Gaeilge
- hr - хърватски
- it - италиански
- lv - латвийски език
- lt - lietuvių kalba
- ху - унгарски
- mt - Малта
- nl - Nederlands
- pl - полски
- pt - португалски
- ро - роман
- sk - словашки (избран)
- sl - словашки
- fi - финландски
- sv - svenska
- като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г., по която Уганда е подписала,
- като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС (Споразумението от Котону), и по-специално член 8, параграф 2 от него, 4 относно забраната на дискриминацията,
- като взе предвид Конституцията на Република Уганда,
- като взе предвид Международната конвенция за правата на детето, приета на 20 ноември 1989 г., и по-специално членове 2 и 6 от нея, които изрично определят правото на живот и принципа на недискриминация, включително недискриминация на основания за увреждане,
- като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета през 2006 г., и по-специално член 32 от нея, който предвижда всички заинтересовани страни да включват уврежданията и хората с увреждания в своите усилия за международно сътрудничество;,
- като взе предвид последните резолюции на Съвета на ООН по правата на човека относно правата на човека на хората с увреждания от 14 април 2014 г. и 14 юли 2014 г.,
- като взе предвид член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 6 от Договора за Европейския съюз и член 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които забраняват всякакви форми на дискриминация, и членове 21 и 26 от Конвенцията увреждане,
- като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС относно включването на хората с увреждания в развиващите се страни, приета на 23 ноември 2011 г.,
- като взе предвид Световния доклад за хората с увреждания, публикуван от Световната здравна организация на СЗО и Световната банка през юни 2011 г.,
- като взе предвид доклада на Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 8 април 2016 г., озаглавен „Комитет по правата на хората с увреждания“ разглежда доклада за Уганда,
- като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН № 65/186 и бр. 64/131 относно постигането на Целите на хилядолетието за развитие на хората с увреждания до 2015 г. и след това,
- като взе предвид насоките на ЕС за хората с увреждания и развитие за делегации и услуги на ЕС,
- като взе предвид Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие, приети на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк,
- като взе предвид доклада за преглед от 1 юли 2016 г. за Уганда и прилагането на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., озаглавен „Да се гарантира, че никой не е забравен“, представен на политическия форум на ООН на високо равнище в Ню Йорк,
- като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2006 г. (1) относно уврежданията и развитието,
- като взе предвид своите предишни резолюции относно Уганда,
- като взе предвид член 135, параграф 2 от Договора за ЕО, 5 a článok 123 ods. 4 от Процедурния правилник,
А. като има предвид, че в Уганда убийството по милост е обичай, при който родителите убиват дете с увреждане, оставят го да умре от глад или му осигуряват медицински грижи с убеждението, че ще бъде по-добре такова дете да не страда, отколкото да изтърпи болезнено и нелечимо увреждане;
Б. като има предвид, че Уганда не е единствената страна, която се бори с този проблем; като има предвид, че много развиващи се страни са постигнали значителен - макар и частичен - напредък в интегрирането на хората с увреждания в проекти за развитие;
В. като има предвид, че някои родители признават, че убийството по милост е необходимо, за да се защитят децата с увреждания от жестоки страдания през целия живот; като има предвид, че въпреки свидетелствата на някои майки или оцелели, тази практика остава табу;
Г. като има предвид, че социалната стигма в Уганда е толкова силна, че обществото отхвърля както майката, така и детето, като ги поставя в ниско социално положение, което изключва пълноценното им участие в обществото; като има предвид, че майката е под натиск да убие собственото си дете след години упорит труд и жертва, за да се грижи за дете с увреждане;
Д. като има предвид, че преобладаващото убеждение поставя децата, родени с увреждания, в по-висок риск от насилие и убийства, отколкото децата без увреждания; като има предвид, че децата с увреждания са постоянно изложени на различни форми на насилие, дискриминация и маргинализация в резултат на негативни нагласи, суеверия, пренебрегване и обществени норми и практики; като има предвид, че най-голямата заплаха за децата с увреждания е подвеждащата вяра в тяхното състояние, както и фактът, че присъствието на такова дете ще означава само повече деца с увреждания;
Е. като има предвид, че клановете и цялото разширено семейство оказват огромен натиск върху майките да открият причините за увреждане и да накарат майките да носят отговорност; като има предвид, че в няколко случая майката е била изгонена от резиденцията на съпруга си, тъй като е родила дете с увреждане;
Ж. като има предвид, че лекарите и здравните специалисти не могат да разберат или обяснят същността и причината за слабостта на детето и като има предвид, че здравната система не разполага с достатъчно ресурси за диагностика и лечение на много видове увреждания, които биха могли да бъдат сведени до минимум или дори премахнати; като има предвид, че на децата с увреждания се отказват основни права, като достъп до здравеопазване, образование, подкрепа и рехабилитация, което е сериозна пречка пред способността им да разгърнат пълния си потенциал;
З. като има предвид, че Уганда е една от 162 държави - страни по Конвенцията за правата на хората с увреждания; като има предвид, че на 25 септември 2008 г. Уганда ратифицира тази конвенция и нейния незадължителен протокол без резерви; като има предвид, че Уганда се е ангажирала да изравнява хората с увреждания с всички останали граждани;
И. като има предвид, че през април 2016 г. Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания направи преглед на историята на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания в Уганда и направи заключителни бележки и препоръки, според които „Комитетът отбелязва със загриженост, че законодателството и политиките не осигуряват защитата на правата на човека; деца с увреждания "и" също така е загрижен за липсата на информация за положението на глухи и глухонеми деца и за мерките за осигуряване на тяхната защита и интеграция в обществото ";
Й. като има предвид, че правителството на Уганда прие редица общи закони и политики, които включват разпоредби относно уврежданията; като има предвид, че тази държава е приела законодателство, специално относно уврежданията; като има предвид, че уврежданията могат да бъдат определени по различен начин в различните законодателни актове;
К. като има предвид, че невидимостта и негативното отношение на хората с увреждания са двете най-големи пречки пред интеграцията на хората с увреждания в Уганда; като има предвид, че дете с увреждане е причина за социално изключване на семейството и по-специално на майката, тъй като децата с увреждания се възприемат като позор и слабост на семейството;
Л. като има предвид, че има само няколко институции за държавна подкрепа за родители на деца с увреждания в селските райони на Уганда и като има предвид, че често е трудно семействата, особено самотните майки, да осигурят адекватни грижи за своите деца с увреждания;
М. като има предвид, че няма официални данни, тъй като нито полицията, нито съдебната система в Уганда се занимават с това явление; като има предвид, че борбата с навика да бъдеш убит от милост е предизвикателство поради липсата на данни;
Н. като има предвид, че работата на групите на гражданското общество и защитниците на правата на човека е от решаващо значение за гарантиране на правата на маргинализираните и уязвимите групи; като има предвид, че НПО в Уганда са изправени пред редица трудности и пречки при предоставянето на услуги на деца с увреждания и техните родители; като има предвид, че редица заблуди относно децата с увреждания са предизвикателство за усилията за развитие и работата на наблюдателите в областта на правата на човека в Уганда;
О. като има предвид, че сдруженията за хора с увреждания играят специална роля в представянето на специфичните интереси на хората с увреждания и в комуникацията с политици и широката общественост; като има предвид, че липсва налична информация за повишаване на обществената осведоменост относно културните практики, които заклеймяват и ограничават развитието на хората с увреждания и упражняването на същите права от тях като всички останали в обществото;
1. Категорично осъжда неоправданото и нечовешко убийство на деца и новородени с увреждания; Изразява дълбоката си загриженост от убийството на деца с увреждания от „милост“ в Уганда и всички засегнати държави; призовава за прекратяване на подобни актове на насилие, жестокост и изтезания над деца;
2. Призовава властите на Уганда и всички страни, където децата са убивани за „милост“ и по ритуални причини, да се ангажират да се справят с вредните суеверия, за които децата все още са насочени;
3. припомня, че основната роля на държавата е да защитава своите граждани, включително уязвимите групи; припомня на властите на Уганда за тяхното задължение да спазват конституцията на своята държава, и по-специално членове 21 и 32 и член 35, параграф 2 от нея; 1, който гласи, че хората с увреждания имат право на уважение и човешко достойнство и че държавата и обществото са длъжни да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че могат да реализират изцяло своя психически и физически потенциал;
4. припомня специалната роля на парламента на Уганда по отношение на хората с увреждания, както е заложено в член 35, параграф 2; 2 от Конституцията, въз основа на която Парламентът да приема закони за защита на хората с увреждания; призовава правителството на Уганда да подкрепи всички мерки, предприети за подобряване на гражданските и човешките права на хората с увреждания;
5. призовава за подкрепа на семействата на хората с увреждания, за да могат да отглеждат децата си у дома; Призовава правителството на Уганда да разработи качествени услуги за подкрепа за семейства с деца с увреждания в цялата страна, включително достатъчна финансова подкрепа и обезщетения за семействата, така че децата с увреждания да могат да бъдат добре обгрижвани;
6. Призовава властите да осигурят социална осведоменост и информация за положението на хората с увреждания и образователни курсове за осигуряване на подкрепа, информация и консултации за родители и гледачи на деца с увреждания, за да се улесни тяхното участие в обществото;
7. Призовава правителството на Уганда да гарантира, че лекарите, които влизат в пряк контакт с хора с увреждания и техните здравословни проблеми, са подходящо обучени и чувствителни към нуждите на тези пациенти;
8. Приветства Закона за създаване на Комисията за равни възможности от 2007 г. с цел насърчаване на равни възможности за маргинализираните групи, включително хората с увреждания;
9. Приветства създаването на Угандийска комисия по правата на човека въз основа на Конституцията на Република Уганда от 1995 г .; припомня ролята му, inter alia, за създаване и насърчаване на осведомеността в обществото за разпоредбите на Конституцията като основен закон на народа Уганда и за наблюдение на спазването от страна на правителството на международните задължения за правата на човека;
10. призовава комисията по правата на човека на Уганда да изготви конкретен национален план, който да насочва функцията му за наблюдение и да насърчава по-добре организираното и институционализирано взаимодействие с всички организации на хората с увреждания в страната;
11. настоятелно призовава властите да гарантират регистрацията на всички деца при раждане, включително деца с увреждания;
12. призовава властите в Уганда да засилят усилията си за повишаване на осведомеността относно правата и достойнството на децата с увреждания в Уганда; подчертава в тази връзка важната роля на образованието в борбата със стигмата; Подчертава ключовата роля на сдруженията за хора с увреждания за повишаване на осведомеността относно включването на хората с увреждания и предизвикателствата, пред които са изправени;
13. подчертава, че медиите трябва да играят по-активна роля в разрушаването на стереотипите и насърчаването на приобщаването; призовава лицата, вземащи решения на международно, национално и местно ниво, да гарантират и насърчават повишаването на осведомеността чрез медиите, образователните политики и публичните кампании;
14. изразява дълбоката си загриженост от нарастващия брой случаи на физически нападения срещу защитници на правата на човека и групи от гражданското общество, като например Форумът за осведоменост и насърчаване на правата на човека; настоятелно призовава угандийските власти да гарантират сигурността на защитниците на правата на човека, да преследват нападения срещу тях и да им позволяват да извършват работата си без заплахи и пречки;
15. призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят усилията на правителството, неправителствените организации и гражданското общество в Уганда при формулирането и прилагането на политики, които отговарят на нуждите и правата на хората с увреждания, основани на недискриминация и социално приобщаване и равнопоставеност достъп до здравеопазване; други социални услуги;
16. призовава за обмен на най-добри практики между развиващите се и развитите страни; Призовава Комисията, заедно с други международни донори, да създаде платформа за обмен на най-добри практики в областта на приобщаването на деца с увреждания; Призовава Комисията да спазва изцяло задълженията си по член 32 от Конвенцията за правата на хората с увреждания;
17. призовава ЕС да използва политическото влияние на програмите за помощ за развитие, по-специално на програмите за бюджетна подкрепа, за да засили защитата и насърчаването на правата на човека в Уганда; Призовава Комисията да проучи дали може да се предостави по-добра помощ, чрез финансиране или координация с местните власти, за подобряване на здравната подкрепа за деца с увреждания, за да се осигури така необходимата подкрепа на техните семейства;
18. подчертава, че политиките за приобщаване трябва да се насърчават във всички съответни форуми на ООН и на международните форуми, тъй като понастоящем въпросът за уврежданията липсва в много международни диалози на високо равнище и трябва да бъде водещ в политическия дневен ред;
19. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, президента на Република Уганда, председателя на парламента на Уганда и Африканския съюз и неговите институции.