Благодарение на преводаческата работа на Ева Лаврикова, на словашки език излиза книга на иначе непознат норвежки писател. Роалд Калдестад. Може да се намери на английски и немски под заглавието Forever Friends респ. Für immer Freunde, т.е. Завинаги приятели. Ева Лаврикова запази оригиналното име Двеста шестдесет и девет дни дъжд.

деца

Книгата предизвика у мен много въпроси и размисли. На пръв поглед това е детска книга, която е доминирана от илюстрации върху текста. Липсват им обаче весели и цветни цветове. Не, те все пак не могат да бъдат там. Книгата няма заглавие Двеста шестдесет и девет дни дъжд по избор. Илюстрациите на Bjørn R. Lie са доминирани от синьо, сиво и черно. Целта е да се покажат тъмните, дъждовни и особено тъжни дни. За разлика от тях се използва оранжево, което насочва погледа на читателя през семантичните обекти, споменати в самия текст и в края символизира надеждата за „по-светли утре“. С помощта на цветове настроението и емоцията, които тематизира книгата, се изразяват просто и недвусмислено. Следователно на това ниво това е осезаемо и за децата. Начинът и стилът на рисуване също отговарят на атрибутите на илюстрацията на детска книга. Той е с вкус, нежен, неагресивен. Въпреки това, цялостното впечатление от страницата с изображения на книгата далеч надхвърля общите очаквания, свързани с детска книга.

Текстът на книгата от работилницата на автора и музиканта Роалд Калдестад е силно поетичен. В него се описва мъката на малко момче по загубата на най-добрия му приятел. Неговата чувствителна, изоставена и наранена душа е потънала в скръб, дъжд, мрак. Дори и най-приятните общи спомени се възприемат чрез синия филтър, защото принадлежат безвъзвратно в миналото и никога няма да бъдат повторени. Момчето няма други приятели. Той не изпитва подкрепа и от родителите си. Той е сам и тъжен. В края на всеки дъжд, независимо дали ще продължи 269 дни или хиляда, слънцето изгрява. Въпреки мрачната настройка на цялата книга, и тук е така. Надеждата за ново приятелство дава момиче с котка, която се е преместила в квартала. Авторът се занимава с ясно дълбока тема. Изречението след изречението е поставено в качествена дикция, предизвикваща техниката на несвързан стих. В кратките изречения има повече скрито, отколкото изглежда на пръв поглед. Ако премахнем думите от живописния контекст и ги прочетем само като текст, вероятно бихме го сметнали за красива и тъжна поезия, предназначена за възрастния читател.

И текстът, и илюстрациите са тясно свързани и двете се характеризират със своята „скандинавска“ поетика. Възможно е норвежките деца да са свикнали с дъжд и тъжни детски книги. Може би не им липсва слънцето и светлината в истории и книги. От тази гледна точка книгата определено е различна, уникална и художествено интересна. В нашето културно пространство обаче все още можем да очакваме нещо различно от детска книга. Освен ако у нас нямаше тъжни и чувствителни деца. Но е под въпрос дали детето доброволно би избрало такава книга, за да развесели.

Символи, изображения и метафори на текст и илюстрации на книгата Двеста шестдесет и девет дни дъжд според мен с основание ще бъде оценено от експертно жури, литературна критика или възприемчив възрастен или поне юношески читател, но не и дете. Художествената стойност на това съвместно произведение на двама автори е неоспорима. Остава обаче под въпрос какъв читател наистина може да получи на книжния пазар.