В тази статия ще намерите инструкции как да подредите отделна детска стая от втората година до училищната възраст. Как да се справим с мебели, декорации и цялостна хармония. Когато създаваме отделна стая, вече трябва да мислим за повече неща и това изисква повече инвестиции от нас. Но не се притеснявайте, всичко може да върви постепенно, целта не е да се направи стая по поръчка в една черупка, която да има всичко „перфектно“ и да продължи през следващите 15 години.
Коя стая да направите детска стая
На първо място, трябва да решим коя стая в апартамента или къщата ще обслужва детето или няколко деца. Тъй като децата се нуждаят от много място за игра, по-добре е да изберат по-голяма стая, дори за сметка на по-малка родителска спалня. Психолозите препоръчват и обща детска стая за братя и сестри, децата ще се научат да споделят нещата, изкуството на съгласието и толерантността - какво ще им липсва в живота. Само когато има спешна нужда от разделяне при по-големи деца или когато възрастовата разлика между децата е голяма, е подходящо да се направят отделни стаи.
В стаята трябва да има достатъчно светлина, помислете за ориентация към страните на света, трябва да е удобно да се проветрява и да не е на шумно място, напр. с лице към оживения път. В рамките на апартамента можем да го поставим на границата на дневната и нощната зона - така че през деня да нямаме нищо против, че в него има шум и така вечер децата да нямат нищо против, че имаме посетител вкъщи в хола и те не могат да спят, защото имат стая в съседство.
В повечето случаи обаче идеалът е непостижим, изборът ни е ограничен, затова избираме компромис според приоритетите си. Ще говорим и за това как да се справим с някои от ограниченията в детската стая.
Функционални зони в стаята на предучилищна възраст
Предучилищното училище основно играе и спи в стаята си. Тези зони могат да бъдат емоционално разделени чрез различни обработки на стени (боядисване, тапети), килим или мебели. Те са различни зони по отношение на активността, едната трябва по-скоро да насърчава активността и творчеството, да бъде стимулираща, другата да носи мир, фон за сън и релаксация. Понякога малък навес или мека завеса са достатъчни, за да направят леглото правилното скривалище. Ще помогнат и хубавите възглавници, които също могат да се използват при игра на пода и са по-променливи от легло, пълно с пълнени животни.
Необичайни условия в стаята
Много стаи нямат идеални пропорции и височина на тавана - някои са като прашка, други имат твърде висок таван за подовата площ - това може да накара детето да се чувства неудобно. Тези недостатъци могат да бъдат коригирани чрез правилното разпределение на боята и тапетите, а също и от разположението на мебелите.
Ще намалим високия таван, като го боядисваме в цвят - или целия, или дори само част над леглото - можем да създадем и т.нар. „Фалшив балдахин“, който оптически ще намали пространството на детето и ще създаде фон.
В случай на тясна, дълга стая, ние поставяме мебелите на по-късите му страни, за да можем оптически да ги съкратим и в същото време да използваме подходящо тапет или рисунка под формата на точки в ъгъла или върху една от стени, което отвлича вниманието и ние оптически променяме пропорциите на стаята.
Да не забравяме да дадем на стаята тема и идея
Твърде ясната и перфектна настройка на детската стая по определена тема - принцеса или пират/автомобилен състезател - може да е приятна в началото, но определено ще се умори по-бързо и подмяната на всички мебели (легло, шкафове, рафтове, маса) може да бъде дори по-финансово, отнема време и логистично. Следователно основното оборудване на помещението трябва да е неутрално - в идеалния случай в по-светли тонове - бяло, естествено по-светло дърво или дърво, оцветено в по-меки нюанси на цвета. След това избираме цвета и тематичната настройка на стаята по-скоро чрез текстилни аксесоари, които лесно можем да променим с течение на времето. Разбира се, можем да изберем обединяващ мотив за цялата детска стая според хобитата на детето - лесно може да бъде морски мотив, мотив на самолет, горски животни, ловец, разузнавач, индианец, пътешественик или дори малък принц - обединява такъв елемент и дава идеята за детска стая. Но не е нужно да го разбираме буквално и да даваме стикери за автомобили навсякъде, например - по-скоро избираме няколко по-характерни играчки, аксесоари в правилния цвят, осветление във формата на самолет, оригинална картина на стената, която можем по-късно намажете или повторно тапети. Така че нека изхождаме от предпочитанията и интересите на детето (например дали той обича да рисува, строи, или по-скоро тича, изкачва, кара с коли или урежда къща за кукла), но цялостната хармония зависи от нас .
Като цяло предпочитаме „по-малкото е повече“ - остава ни място за променливост и завършване на пространството с растежа на детето и променящите се му нужди. Също така ще оставим място на детето да го създава и да си го представя, за да изпълни детската стая със своя живот и хобита. Нека оставим място за него по рафтовете и по стените, за да изложи първите си творби.
Нека не се страхуваме да смесваме малко стилове - в края на краищата детската стая е пространство, което трябва да е игриво и да има малко чувство за хумор или преувеличение, тук не всичко може да е идеално. Ако запазим основната си концепция/мотив/идея/контур/линия, не е нужно да се страхуваме да поставим пластмасов прозрачен стол до детската ретро маса.
Предпочитаме любимите герои под формата на играчки или стикери за стена, които премахваме, ако е необходимо. Розовите принцеси не трябва да скачат върху нас от юргана, от завесата и от килима. Но ако детето ни спи по-добре в стая с мотив Frozen, ние ще го използваме и ще го купим. Но дотам свършваме.
В същото време обаче нека внимаваме, че в крайна сметка, в рамките на „разумността“, в крайна сметка не правим така, че детската стая за предучилищна възраст да изглежда като сериозна ученическа стая. Мотото „по-малко е повече“ ще ни помогне и за това.
Цветна настройка
Днес наистина вече не е така да даваме на момичетата розово, а на момчетата синьо. Използвайки фини нюанси, ние постигаме хармонична атмосфера и за двата пола. За да оживим, можем да изберем по-подчертан цвят на някои аксесоари. Вземаме предвид и предпочитанията и темперамента на децата при избора на цветове. От техните рисунки, а също и от това, което те обичат да носят, можем да разберем кои са любимите им цветове (тяхната сянка, независимо дали изглеждат по-топли или по-студени). Ако децата ни са по-одухотворени, ние избираме наистина по-меки пастелни нюанси с нисък контраст (синьо, зелено, лилаво), ако са по-пасивни можем да добавим по-оптимистичен, по-щастлив по-топъл цвят на избрани аксесоари или на части от стената (жълт, оранжево, червено), ако са по-чувствителни, нека определено избягваме големи изразителни шарки, контраст и агресивни цветови нюанси.
Като цяло предпочитаме по-топлите, по-меки нюанси, които не създават прекалено много контраст. Напр. фини нюанси на жълто, светло сиво, мента, лавандула, прахообразни нюанси на синьо, розово - ще създадат приятна основа за бели мебели или мебели от светло естествено дърво. За да съживим, можем да използваме напр. лента с по-изразен цвят на стената до височина 1,5 м от земята, или върху лампа, или върху избрани възглавници, малък килим или по-големи аксесоари (люлка) или играчки (състезателна кола). Слънчогледовото жълто или наситено топло мъхово зелено е приятно за съживяване (но не в неговия оттенък).
А класическият бял цвят не разваля нищо - той дава най-много място и възможности за открояване на мебелите, както и картини, плакати, стенни лампи и за реалното завършване на стаята. Определено е изгодно за по-малки и по-тъмни стаи, изглежда ефирно. Внимавайте обаче с голяма стая с високи тавани може да изглежда стресиращо и безлично.
Що се отнася до цветовете, не трябва да забравяме, че детската стая е пълна с играчки, повечето от които имат наистина богати, агресивни цветови комбинации - което ще създаде такъв вкус или хаос, така че нека не прекаляваме с цветовете на стени и мебели.
Най-добрият избор е такъв неутрален интериор като качествена основа за допълване на стаята с качествени естествени материали и цветни аксесоари според постепенно променящите се хобита на детето.
Не забравяйте да прочетете и втората част на статията.
Интериорен дизайнер - Vlaďa Polohová
Учи биомедицинска физика във FMFI Великобритания, но интересът й към духовната хармония, интериора и дизайна я кара да изучава фън шуй и интериорен дизайн. Комбинацията от тези две области е естествена за нея и заедно с умението да изслушва хората й помага да създаде интериор, съобразен с пълното благосъстояние и хармония.