детето

Мамо, учителката не иска да ми се обади, въпреки че докладвам за един час. Мамо, учителката ми се скара, че съм глупав идиот. Мамо, учителят е несправедлив, получих тройка, въпреки че имах точки за две. Мамо, учителката отново се изнерви и изкрещя на целия клас.

Колко пъти сте чували подобни или подобни съобщения до учителя от устата на детето си? И как реагирахте? Намерихте детето правилно, съжалихте и на сутринта, добре изострено, тръгнахте на училище: Не се притеснявайте, скъпа, няма ли онази учителска кучка да ви позволи това? Свързахте ли скъпото си дете с инцидент от ученическите си дни, когато учителката реши мигновено какъв проблем в класа и удари шамар на родителите си в родителското сдружение - ако изобщо разбраха - просто му го дайте, заслужава го, жалко е всяка рана, която падне до нея. И вече не се занимавахте с проблема му - оставете го да се справи сам?

На два стола
Като родител в такава ситуация много често се чувствате така, сякаш седят на два стола. От една страна ви се струва, че трябва да се намесите в интересите на детето си, но от друга страна, не искате да подкопавате авторитета на училището, защото то отглежда вашето дете точно като вас. Добавете към това и страха, че посещението на училище ще развали ситуацията още повече. Какво да правя?

„При всички обстоятелства родителят трябва да застане на страната на детето и да го представлява в спорове с учителя“, казва училищният психолог Мария Тотова-Шимчакова и добавя: „Да, детето понякога може да лъже, да украси ситуацията в негова полза, да бъде пристрастен, но ако Напротив, ако родителят подценява или омаловажава някакъв проблем на потомството, детето ще почувства, че му е оставена помощ за неговия проблем и много вероятно всички негови бъдещи притеснения, проблеми, а той оставя конфликти на себе си. „Детето трябва да почувства подкрепата на родителя, в противен случай ще подкопае взаимното доверие“, добавя психологът.

Слушайте внимателно
Ако след завръщането си от училище детето отново започне със своя познат, учителят ... го изслушвайте много внимателно и се интересувайте от други обстоятелства, предшестващи инцидента, участниците в спора и техните реакции. Понякога детето се чувства обидено или увредено без причина или защото не може да обясни определени ситуации или реакции на учител. Според психолога Мария Тотова-Шимчак, децата в първия етап на началното училище обикновено се оплакват, че учителят е несправедлив в разрешаването на конфликти с други деца, оценките, които получават, не се изпитват толкова интензивно, колкото учениците от втория етап. Те се оплакват много повече, ако учителят е несправедлив, задържа някого и потапя други в писмени и устни отговори. И също им пречи, ако той позорно говори по техен адрес, псува ги, използва груби думи. „Ако учителят вулгарно се скара на ученика, детето има право да се обиди“, обяснява психологът.

Помислете сами
Защо е важно родителят да има възможно най-много информация за проблема? Само тогава той може да даде на детето точния съвет, само тогава той може да реши проблема, а не просто да излива гнева си към учителя. Например често срещан проблем, когато детето седи на бюро с някой, който не го харесва, а учителят не иска да го бута. Психологът съветва родителите да успокоят детето и да му обяснят, за да дадат шанс на съседа. „Ако обаче съсед на бюрото тормози детето ви, вземе му десятък или пари, трябва незабавно да отидете на училище и да говорите с класния ръководител или директор“, добавя Мария Тотова-Шимчакова.

Друг път е подходящо детето да реши проблема със самия учител. Работата на родителя обаче е да му обясни как трябва да изглежда такъв разговор. „Децата често не могат да разграничат какво означава искане за доброта и какво, напротив, е критика или оплакване - и двамата избират еднакви, често агресивни форми на комуникация с учител“, казва психологът. Например, ако едно дете иска да бъде тествано отново, то не трябва да се представя на учителя като заповед: Опитайте ме! но като заявка: Бихте ли могли да ме опитате?

Честна игра
Независимо дали детето говори с учителя за проблема сам или вие като родител, вие не стигате до никъде, като обвинявате, крещите, атакувате учителя, че е лош учител. Това още повече нарушава отношенията ученик-учител.

„Важно е да се съсредоточите върху проблема, да попитате мнението на другата страна и да поемете отговорност за своите действия“, обяснява психологът Мария Тотова-Шимчакова, обобщавайки основните правила за провеждане на спор за честната игра. Конкретно? Госпожо учителко, нашият Лука има четворки от вашия предмет. Знае у дома, не в клас. Какъв според вас е проблемът? Искам да има по-добри оценки, какво мислите, как бих могъл да му помогна още повече? „Изобщо не е лошо, ако децата на дванадесет и повече години водят разговор между родител и учител и също могат да изразят своето мнение“, добавя психологът.

И ако проблемът не е решен дори след разговор с учителя? Въпреки това всъщност спечелихте - детето ви придоби ценен опит, че не е само със своите проблеми.

Как да водим спор за честна игра

1. Определете какъв е проблемът.
2. Фокусирайте се върху проблема.
3. Предизвикайте проблема, а не човека.
4. Слушайте с отворен ум.
5. Уважавайте чувствата на другия.
6. Поемете отговорност за действията си.