Изберете езика на вашия документ:

  • bg - български
  • es - испански
  • cs - чещина
  • da - dansk
  • de - Deutsch
  • et - eesti кил
  • ел - ελληνικά
  • en - английски
  • fr - français
  • ga - Gaeilge
  • hr - хърватски
  • it - италиански
  • lv - латвийски език
  • lt - lietuvių kalba
  • ху - унгарски
  • mt - Малта
  • nl - Nederlands
  • pl - полски
  • pt - португалски
  • ро - роман
  • sk - словашки (избран)
  • sl - словашки
  • fi - финландски
  • sv - svenska

представено въз основа на изявление на Комисията

относно

в съответствие с член 110, параграф 2 2 от Процедурния правилник

относно позицията и ангажимента на Европейския съюз преди събитието на високо равнище на ООН за превенция и контрол на незаразните болести

- като взе предвид плана за действие на СЗО за глобална стратегия за превенция и контрол на незаразните болести 2008-2013 г. (1),

- като взе предвид резолюцията на Световната здравна организация от 11 септември 2006 г. относно превенцията и контрола на незаразните болести в Европейския регион на СЗО (2),

- като взе предвид Резолюция 64/265 на ООН от октомври 2010 г. относно превенцията и контрола на незаразните болести (3),

- като взе предвид Московската декларация за здравословен начин на живот и контрол на незаразните болести от април 2011 г. (4),

- като взе предвид резолюцията на Световната здравна асамблея относно незаразните болести от май 2011 г. (5),

- като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно превенцията и контрола на незаразните болести (6),

- като взе предвид доклада на СЗО от 2008 г. относно глобалното наблюдение на хроничните респираторни заболявания и тяхното предотвратяване и контрол (7),

- като взе предвид декларацията от Парма и ангажимента за действие от държавите-членки на Европейския регион на СЗО през март 2011 г. (8),

- като взе предвид Декларацията на СЗО за Астурия от 2011 г. (9),

- като взе предвид Европейската харта за затлъстяването, приета през ноември 2006 г. (10),

- като взе предвид членове 168 и 179 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

- като взе предвид член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

- като взе предвид своята резолюция от 1 февруари 2007 г. относно насърчаването на здравословни диети и физическа активност: европейско измерение за превенция на наднорменото тегло, затлъстяването и хроничните заболявания (11) и своята резолюция от 25 септември 2008 г. относно Бяла книга за здравето стратегическо хранене, наднормено тегло и затлъстяване в Европа (12),

- като взе предвид своите резолюции от 12 юли 2007 г. относно мерките за борба със сърдечно-съдовите заболявания (13), от 10 април 2008 г. относно борбата с рака в разширения Европейски съюз (14) и декларацията си от 27 април 2006 г. относно диабета (15),

- като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно средносрочния преглед на Европейския план за действие за околната среда и здравето 2004-2010,

- като взе предвид Решение 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за определяне на Шестата програма за действие на Общността за околната среда,

- като взе предвид своите резолюции от 11 ноември 2010 г. относно демографските предизвикателства и солидарността между поколенията (16) и от 6 май 2010 г. относно намаляването на неравенствата в здравеопазването в ЕС (17),

- като взе предвид своите резолюции от 6 май 2010 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Борба с рака: Европейското партньорство“ (18) и от 6 май 2010 г. относно Бялата книга на Комисията, озаглавено „Адаптиране към изменението на климата: към европейска рамка за действие“ (19),

- като взе предвид решението на Съвета от 2 юни 2004 г. относно сключването на Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол върху тютюна (2004/513/ЕО) (20),

- като взе предвид заключенията на Съвета относно здравето на сърцето от 2004 г. (21),

- като взе предвид Решение № 1/98 на Европейския парламент и на Съвета Решение № 1350/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. за създаване на втора програма за действие на Общността в областта на здравеопазването (2008-2013 г.) (22),

- като взе предвид Решение № 1/98 на Европейския парламент и на Съвета 1982/2006/ЕО от 18 декември 2006 г. относно Седмата рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.) (23),

- като взе предвид заключенията на Съвета относно иновативните подходи към хроничните заболявания в общественото здраве и системите на здравеопазване от 7 декември 2010 г. (24),

- като взе предвид заключенията на Съвета относно общите ценности и принципи в здравните системи на Европейския съюз от 22 юни 2006 г. и заключенията на Съвета „Към модерна, отзивчива и устойчива здравна система“ от 6 юни 2011 г. (25),

- като взе предвид заключенията на Съвета относно ролята на ЕС в глобалното здраве от 10 май 2010 г. (26),

- като взе предвид член 110, параграф 2 от Договора за ЕО, 2 от Процедурния правилник,

А. като има предвид, че според СЗО 86% от смъртните случаи в Европа са причинени от незаразни болести;

Б. като има предвид, че без да се пренебрегват други сериозни незаразни заболявания, четирите най-често незаразни заболявания са сърдечно-съдови заболявания, респираторни заболявания, рак и диабет;

В. като има предвид, че сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смърт и засягат повече от два милиона души всяка година; най-честото сърдечно-съдово заболяване е коронарната болест на сърцето, която представлява повече от една трета от смъртните случаи (741 000), и инсултът, който причинява малко повече от една четвърт (508 000) от всички сърдечно-съдови смъртни случаи;

Г. като има предвид, че ракът е втората най-честа причина за смърт, като представлява 3-4% от населението, с увеличение до 10-15% в напреднала възраст, като всяка година 2,45 милиона души са диагностицирани с рак и умират от 1,23 милиона души и като има предвид, че процентът на детския рак в Европа се увеличава с повече от 1% годишно;

Д. като има предвид, че предотвратимите заболявания, като астма и хронична обструктивна белодробна болест, са бреме, което засяга милиони хора в Европа;

Е. като има предвид, че няма глобална стратегия или инициатива на ЕС, насочена изцяло към диабета (тип 1 и тип 2), който се изчислява да засегне над 32 милиона граждани на ЕС, като подобен брой страда от нарушен глюкозен толеранс най-вероятно ще се развие в диабет с клинични признаци; тези цифри се очаква да се увеличат с 16% до 2030 г. поради епидемията от затлъстяване, застаряването на европейското население и други фактори, които тепърва ще бъдат идентифицирани и изискват допълнителни изследвания;

Ж. като има предвид, че четири фактора причиняват по-голямата част от тежестта на хроничните незаразни болести: тютюн, небалансирана диета, алкохол и липса на физическа активност и като има предвид, че излагането на замърсители на околната среда е петият важен фактор, който трябва да се вземе предвид;

З. като има предвид, че тютюнът е най-честата причина за предотвратима смърт и причинява смъртта на всеки двама дългогодишни пушачи;

И. като има предвид, че консумацията на алкохол, лошата диета и липсата на физическа активност могат значително да увеличат риска от развитие на някои видове сърдечно-съдови заболявания, рак и диабет;

Й. като има предвид, че ролята на физическата активност за предотвратяване на незаразни болести се подчертава все повече;

К. като има предвид, че повечето хронични незаразни болести могат да бъдат предотвратени, по-конкретно чрез намаляване или избягване на ключови рискови фактори като тютюнопушене, небалансирана диета, липса на физическа активност, консумация на алкохол и излагане на някои химикали; като има предвид, че ефективната политика в областта на околната среда, включително прилагането на съществуващото законодателство и стандарти, предлага голям потенциал за превенция;

Л. като има предвид, че повечето незаразни болести представляват същите трудности, като хронична болка и проблеми с психичното здраве, които имат пряко въздействие върху пациента и качеството му на живот и трябва да бъдат решени чрез общ хоризонтален подход, водещ до повишена ефективност на разходите на здравните системи при лечение на тези заболявания;

М. като има предвид, че все още има неизползвани възможности за превенция на болестите, въпреки факта, че е доказано, че стратегиите за превенция на незаразни болести в цялата популация водят до трайно намаляване на разходите;

Н. като има предвид, че 97% от здравните разходи понастоящем отиват за лечение и само 3% се инвестират в превенция и като има предвид, че разходите за лечение и управление на незаразни заболявания се увеличават драстично поради по-широката наличност на диагностика и лечение;

О. като има предвид, че СЗО счита, че нарастването на незаразните болести е епидемия и изчислява, че тази епидемия ще отнеме живота на 52 милиона души до 2030 г .;

П. като има предвид, че Световният икономически форум и Харвардският университет публикуваха данни, в които се оценява, че незаразните болести ще намалят глобалното икономическо производство с 25 трилиона евро между 2005 и 2030 г. (27);

Р. като има предвид, че незаразните болести могат да попречат на изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и да подкопаят правото на хората да живеят здравословно и продуктивно;

Р. като има предвид, че ЕС трябва да играе централна роля за ускоряване на напредъка в глобалните здравни предизвикателства, включително Целите на хилядолетието за развитие по отношение на здравето и незаразните болести, както е посочено в заключенията на Съвета относно ролята на ЕС в глобалното здравеопазване;

С. като има предвид, че някои фактори на незаразните болести несъмнено са свързани с глобални проблеми, като например замърсяването на околната среда, и следователно трябва да бъдат разгледани на глобално ниво и като има предвид, че други аспекти могат да бъдат разгледани на национално или регионално ниво в съответствие с принципа на субсидиарност;

У. като има предвид, че пренаталните условия, включително излагането на замърсяване на околната среда, имат въздействие през целия живот върху здравето и условията на живот в много отношения, особено по отношение на риска от развитие на респираторни заболявания, и могат да допринесат за рак и диабет;

Ф. като има предвид, че въпреки че хората живеят средно по-дълго и по-здравословно, отколкото в миналото, ЕС е изправен пред епидемия от хронични заболявания и мултиморбидност в лицето на застаряващото население и нарастващия брой много възрастни хора, както и свързана заплаха от засилен натиск върху устойчивостта на националните здравни системи;

V. като има предвид, че социално-икономическите фактори също са важни определящи фактори за здравето и съществуват разлики между и в държавите-членки;

З. като има предвид, че до 2020 г. в Европа ще има недостиг на до един милион здравни специалисти, включително общопрактикуващи лекари, медицински сестри, зъболекари, фармацевти и физиотерапевти;

X. като има предвид, че социалните и екологичните фактори трябва да бъдат ясно определени като определящи фактори за здравето, също така, защото например замърсяването на въздуха в помещенията убива 1,6 милиона души всяка година и следователно представлява огромен риск за здравето в Европа; и води до значително намаляване на продължителността на живота и производителност;

Й. като има предвид, че европейските граждани са загрижени от въздействието, което околната среда може да окаже върху тяхното здраве, с най-голяма загриженост относно потенциалното въздействие на опасни химикали (28) и като има предвид, че например замърсяването с фини прахови частици е свързано с по-годишно дишане ефекти; повече от 455 000 смъртни случая в 27-те държави-членки на ЕС;

1. Призовава Европейската комисия и държавите-членки на ЕС да поемат силен политически ангажимент, съизмерим със значението и тежестта на глобалната епидемия от незаразни болести;

2. настоятелно призовава ЕС да преследва смела цел за намаляване на смъртността от незаразни болести, която може да се предотврати, като целта на СЗО за намаляване на смъртността на национално ниво с 25% до 2025 г. в сравнение с 2010 г .;

3. Призовава ЕС и неговите държави-членки да одобрят следните пет ключови ангажимента и да ги включат в политическа декларация, която ще бъде приета на срещата на високо равнище на ООН по незаразните болести през септември 2011 г .:

- 25% намаление на смъртността от незаразни болести до 2025 г., както е предложено от СЗО;

- въвеждането на строги мерки, включително бързото прилагане на Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, по-добър достъп до и популяризиране на здравословното хранене, ефективна борба и насърчаване на прекомерната консумация на алкохол и физическа активност и намаляване на излагането на замърсяване на околната среда в рамките на цялото население;

- мониторинг на тенденциите при смъртните случаи на незаразните болести и общите общи рискови фактори за незаразните заболявания;

- създаване на глобални и национални механизми за отчетност за всички ключови заинтересовани страни;

- създаването на партньорство на високо равнище през 2012 г. за подпомагане на изпълнението на препоръките и организирането на срещата на високо равнище през 2014 г. за преглед на постигането на целите;

4. Призовава ЕС и неговите държави-членки да прилагат активно политическата декларация след срещата на високо равнище и да включат всички съответни агенции и институции на ЕС в този процес, за да се справят с предизвикателствата на незаразните болести;

5. призовава ЕС и неговите държави-членки да засилят областите на първична профилактика, изследвания, ранна диагностика и управление на четирите най-често незаразни болести, т.е. j. сърдечно-съдови заболявания, респираторни заболявания, рак и диабет, без да се пренебрегват други сериозни незаразни заболявания, включително ранното идентифициране на лица с висок риск от заболяване или смърт от тези заболявания;

6. признава, че психичните и неврологичните разстройства, включително болестта на Алцхаймер, са основен фактор за смъртността и допринасят за глобалната тежест на незаразните болести, за които е необходимо да се осигури равен достъп до ефективни здравни програми и интервенции;

7. подчертава необходимостта от интегриран и холистичен, ориентиран към пациентите подход към дългосрочните заболявания, включително превенция на заболяванията и промоция на здравето, мониторинг и образование в ранна диагностика и координация на болничните и общностните грижи;

8. призовава за стратегии за предотвратяване на незаразни болести от ранна възраст;

9. отбелязва, че трябва спешно да се въведат политики, насочени към социални, икономически, екологични и поведенчески фактори, свързани с незаразните болести, за да се осигури най-ефективният отговор на тези заболявания, да се повиши качеството на живот и да се осигури справедливост в здравеопазването;

10. признава, че фокусът на моделите за грижа за хронични пациенти върху напреднали хронични състояния трябва да бъде изместен към хората с ранен стадий на незаразни заболявания, като крайната цел е не само управлението на болестта, но и подобряването на прогнозата на хроничните заболявания;

11. приветства акцента, поставен от предишните председателства на ЕС върху превенцията и контрола на незаразните болести, включително приоритетния фокус на испанското председателство върху сърдечно-съдовите заболявания и конференцията на полското председателство относно детските хронични респираторни заболявания и здравната солидарност - преодоляване на неравенствата в здравеопазването между държавите-членки на ЕС Държави;

12. настоятелно призовава за създаването на ясни доказателствени протоколи и насоки за най-често срещаните незаразни болести, за да се гарантира правилното управление на пациентите и тяхното адекватно лечение от всички здравни специалисти, включително специалисти, лекари от първичната помощ и медицински сестри;

13. Подчертава необходимостта от изследвания и обучение по хронични заболявания на всички нива, по-специално четирите най-често незаразни болести (сърдечно-съдови заболявания, респираторни заболявания, рак и диабет), без да се пренебрегват други сериозни незаразни заболявания, както и в областите за намаляване на риска, общите интервенции в областта на общественото здраве и взаимодействията между източниците на замърсяване и техните ефекти върху здравето, като изследванията в региони и страни с достатъчно ресурси се фокусират предимно върху мултидисциплинарно сътрудничество по незаразните болести;

14. настоятелно призовава държавите-членки да спазват стандартите за качество на въздуха в ЕС и да прилагат насоките на СЗО за качеството на въздуха в помещенията и на открито, както и декларацията от Парма и т.нар. ангажиментът от 2010 г. за справяне с необходимостта от справяне с последиците за климата върху здравето;

15. подчертава необходимостта от бързо и ефективно преразглеждане на директивата за тютюневите изделия;

16. подчертава, че за да могат ЕС и държавите-членки да постигнат целите на незаразните болести и да преодолеят общественото здраве, социалните и икономическите предизвикателства, те трябва да продължат да интегрират предотвратяването и смекчаването на риска във всички съответни законодателни и политики зони, и по-специално политики в областта на околната среда, храните и потребителите;

17. Признава, че съгласно член 168 от ДФЕС държавите-членки са отговорни предимно за здравните дейности, но подчертава значението на разработването на стратегия на ЕС за хроничните незаразни болести, последвана от препоръка на Съвета на ЕС относно четирите най-често незаразни болести; т. j. сърдечно-съдови заболявания, респираторни заболявания, рак и диабет, трябва да вземат предвид половите особености и да се разработват в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, включително пациенти и здравни специалисти;

18. призовава Комисията непрекъснато да наблюдава напредъка в ЕС по отношение на изпълнението на националните програми за незаразните болести от държавите-членки, по-специално по отношение на четирите най-често срещани болести и да се съсредоточи върху напредъка в превенцията и ранното откриване, управление на болести и изследвания и да докладва за този напредък;

19. Призовава държавите-членки да предприемат мерки за увеличаване на броя на здравните специалисти, обучени и заети в момента в здравеопазването, за да се справят по-ефективно с тежестта на незаразните болести;

20. подчертава необходимостта от съгласуваност и обвързване на политическата декларация на ООН с текущите дейности на Европейския съвет и Европейската комисия, т.е. j. период на размисъл върху хроничните заболявания;

21. Призовава Комисията да направи оценка и оценка на възможността за удължаване на мандата на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията, разширяване на обхвата му върху незаразните болести и използването му като център за събиране на данни и изготвяне на препоръки относно -заразни болести; това би осигурило на политиците, учените и лекарите най-добрите практики и би увеличило техните познания за незаразните болести;

22. подчертава необходимостта от определяне на приоритети за централно събиране на данни, за да се получат сравними данни, които ще позволят по-добро планиране и изготвяне на препоръки в целия ЕС;

23. Призовава за цялостен преглед на изпълнението на политическата декларация на ООН до 2014 г .;

24. Призовава държавите-членки и Комисията да осигурят участието на делегацията на високо равнище в заседанието на ООН от 19-20 септември 2011 г. и представянето на амбициозна и координирана позиция на ЕС от делегацията;

25. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител/заместник-председател на Комисията, лейди Аштън, правителствата и парламентите на държавите-членки, посланика на ЕС в ООН, секретаря на ООН Генерален директор и генерален директор на СЗО.