Благодарение на темперамента си той най-често беше представител на жизненоважни комични и трагикомични персонажи на сцената.

чешки

Прага/Братислава, 30 април (TASR) - Името на чешкия актьор Иля Прахар се свързва със словашката публика преди всичко с вечерния сериал „Приказка„ Крконоше “, в който той изигра отрицателната роля на ненаситния и егоистичен г-н Траутенберг. Въпреки това той има повече от 160 филмови задачи в сметката си, към които трябва да се добавят телевизионни сериали и театрални представления. Във вторник, 30 април, ще навършат 95 години от рождението на един от най-изявените актьори на чешката филмова и театрална сцена.

Иля Прахар е роден на 30 април 1924 г. в Маленовице близо до Злин в семейството на служител на здравноосигурителна компания. Завършва реална гимназия и по това време вече играе с местни аматьори. По време на Втората световна война той е разположен в заводите на Baťa, а след края му става член на армейския художествен ансамбъл Vít Nejedlý като част от военната си служба. Именно този опит от 1945 - 1947 г. му повлия толкова много, че вместо първоначално предвиденото изучаване на медицина, Prachař най-накрая реши да действа.

Започва в театъра в Злин (1947 - 1952), работи в Острава (1952 - 1954), в театър SK Neumann (1954 - 1959) и накрая прекарва по-голямата част от годините си в бордовете на театъра във Виногради, където играе от 1959 до 1991 г., когато се пенсионира. Именно тази работа Иля Прачар оцени най-много.

Благодарение на темперамента си той най-често беше представител на жизненоважни комични и трагикомични персонажи на сцената. Можем да споменем Оргон в „Тартюф“ на Молиер, Фалстаф в „Веселите съпруги на Уиндзор“ от Уилям Шекспир, Иван Романович Чебутикин в „Четирите сестри“ на Чехов, той дори играе Швейк в „Добрият войник Швейк Ярослав Хашек“. Той даде най-доброто представяне в постановката „Кралят на плъха“, базирана на едноименния роман на Джеймс Клавело.

Иля Прахар се появи за пръв път пред камерата във филма на Ярослав Балик Бомба (1957), а Кралят на Шумава (Карел Качиня, 1959) е един от най-важните филми от началото на актьорската му кариера. Зденек Бринич го хвърли във важната роля на воина Шидлак във военната драма И петият ездач е страх (1964). Играе германеца Валтер Райнке във замразяващия филм „Юрай Херц Крематорът“ (1968), през същата година участва и в друг легендарен филм „Всички добри местни жители“, заснет от Войтех Ясни.

Иля Прахар започва да развива комедиен талант в комедии като „Кралят на царете“ (Мартин Фрич, 1963 г.), „Бялата дама“ (Зденек Подскалски, 1965 г.), „Сватба като пояс“ (Йиржи Крейчик, 1967 г.) и популярния филм „Светии“, който Подскалски завършен през 1969 г. през 1971 г. той играе ревнив съпруг в лудата комедия „Сламена шапка“ (Oldřich Lipský), а също така и главната роля на мъж, който не успява да роди дете в телевизионната комедия на Иво Новак Където слънцето не отива.

Той се посвещава все повече на телевизионна продукция, както и на сериали, най-известните от които са Кроконошски приказки. Добре изпълненият характер на егоистичния и холеричен г-н Траутенберг забавлява и преследва чешки и словашки деца от 1974 г., когато са създадени първите части от този приказен цикъл. Самият Иля Прачар обаче каза в едно от последните интервюта: „Когато това се случи и вече не съм с вас, забранявам ви да пишете за мен само като Траутенберг. Предполагам, че не съм изпълнил по-добри задачи? "

Филмографията на Прахар включва характера на некомпетентен генерал в драмата Signum Laudis, заснета от Мартин Холи през 1980 г., както и в последния му филм „Крепост“ (Drahomíra Vihanová, 1994).

Актьорската кариера на Иля Прахар беше допълнена от авторските му дейности, той написа пиесите Intermezzo, Домът е в нас, Златното сърце, Светът, където просиш и Спори за разумното. Освен това пише сценарии, вестникарски статии и редовно се посвещава на дублажа, за което е награден с наградата „Франтишек Филиповски“ през 1997 г.

През 90-те години той ограничава артистичната си дейност по здравословни причини. Прекарва по-голямата част от пенсионните си години във вила. Той беше отличен готвач, а също и фен на футболния клуб „Славия Прага“. Иля Прахар умира на 10 август 2005 г. в болница Виногради в Прага.

Синът му Дейвид Прахар и внукът му Якуб Прахар също продължават актьорския занаят след него. По-малко известен е фактът, че съпругата му Яна Прахаржова, както и Камил Прахар, сега 88-годишен брат на Иля Прахар, също са се отдали на актьорско майсторство. И накрая, разклоненото актьорско семейство включва и Дана Батулкова, която беше първата съпруга на Дейвид Прачар, както и настоящата му съпруга Линда Рибова.