Летният период се характеризира с теглене на ваканции в по-голяма степен, отколкото през другото време на годината. Правото на отпуск на служителя е едно от основните условия за работа. Празникът служи преди всичко за почивка и регенерация на служителя без загуба на постоянния му доход. Поради нарастващия брой въпроси при предоставянето на съвети, ние ви предоставяме основна информация.
Въпросът за отпуск е уреден в разпоредбите на § 100 до § 117 от Закон №. 311/2001 Coll. От Кодекса на труда, изменен (по-долу "Кодекс на труда"). Законодателството относно отпуска за възстановяване прави разлика между три вида отпуск:
- отпуск за календарна година или част от нея,
- отпуск за отработени дни
- допълнителен отпуск.
Кодексът на труда предвижда това основна зона за почивка е най-малко четири седмици. Отпускът на служител, който навърши най-малко 33 години до края на въпросната календарна година, трябва да е на възраст най-малко пет седмици.
Право на напускане има всеки служител, който е работил най-малко 60 дни за календарна година.
Ако сте новодошли в компанията, напр. от 1 юни имате право на отпуск за отработени дни в продължение на една дванадесета отпуск за календарна година за всеки 21 отработени дни.
Пример: Мария започна работа на 1 юни 2014 г. След първия месец (когато са изминали 21 работни дни), тя може да вземе 1,5 почивни дни през юли (20/12 = 1,66 дни).
Право на отпуск за неравномерно работно време - § 104 от Кодекса на труда
На практика определянето на правото на отпуск на служител с неравномерно разпределено работно време изглежда проблематична област. Работодателят трябва да определи за тези служители използването на толкова работни дни, колкото са на почивката им средно годишно.
Пример: За служителите с неравномерно разпределено работно време е необходимо да се установи средният брой работни дни в календарната година (според графика на работните промени) на седмица. Този брой се умножава по броя на седмиците, които работникът или служителят има право да отпусне, а резултатът е общият брой работни дни, на които служителят има право.
Служителят ползва отпуска в дните, в които трябва да изпълнява работата според работния график. Обезщетението за заплащане на отпуск се предоставя от работодателя за броя часове, в които той определя продължителността на работната смяна. Служител, който изпълнява работа в рамките на работната смяна в продължение на 11,5 часа, има право на обезщетение за деня на отпуска в размер, съответстващ на кратния брой часове и средните часови доходи на служителя. Ако служителят има определена промяна в продължителността на 5 часа, работодателят ще му даде един ден отпуск и за този ден той също има право на обезщетение за заплата в размер, кратен на броя на часовете и средния час доходи на служителя.
В допълнение към основния размер на отпуск за календарна година, работодателят е длъжен да осигури допълнителен отпуск за определени работи за период от една седмица. Има право на служител, който работи подземни минни или тунелни тунели и тунели през цялата календарна година, и служител, който извършва особено тежка или вредна работа (например: постоянно работи в съоръжения, където се лекуват пациенти със заразна форма). ). Служител, който работи само част от календарна година, също има право на допълнителен отпуск. За всеки 21 отработен ден той има право на една дванадесета от допълнителния отпуск.
Не е възможно да се осигури обезщетение за заплата за неизползван допълнителен отпуск. Този отпуск трябва да бъде изчерпан, за предпочитане.
Ваканционен план - § 111 ал. 1 от Кодекса на труда
Основното правило е да си вземете почивка определя се от работодателя след консултация със служителя съгласно плана за отпуск, определен с предварителното съгласие на представителите на работниците и служителите, така че служителят по правило да може да ползва отпуска изцяло и до края на календарната година. Работодателят е длъжен да определи служители като вземат поне четири седмици отпуск през календарната година, ако има право на тях и ако определянето на ползването на отпуск не е възпрепятствано от пречки за работа от страна на служителя.
При определяне на отпуска е необходимо да се вземат предвид задачите на работодателя и законните интереси на работника.
Ако отпускът е предоставен на няколко вноски, поне една вноска трябва да бъде поне за две седмици, освен ако служителят и работодателят не се договорят друго. Работодателят е длъжен да уведоми служителя най-малко 14 дни предварително за ползването на отпуск. Този период по изключение може да бъде съкратен със съгласието на служителя, което е предвидено в § 111 ал. 5 от Кодекса на труда.
Ако трудовото правоотношение на работника или служителя е възникнало през календарна година и все още не е изпълнило условията за право на отпуск, работодателят може да определи използването на отпуск, ако може да се приеме, че служителят ще отговаря на тези условия до края на календарната година в които той ползва отпуск или прекратяване на трудовото правоотношение, което предвижда § 113 ал. 1 от Кодекса на труда.
Колективно теглене на отпуск - § 111 ал. 3 от Кодекса на труда
Работодателят може също така да определи колективното използване на отпуск, често наричан отпуск за цялата компания, ако това е необходимо по оперативни причини и само в съгласие с представителите на служителите. Ако представителите на работниците и служителите не работят за работодателя, работодателят може да действа независимо. Колективният отпуск не може да бъде предназначен за повече от две седмици. В случай на сериозни оперативни причини, за които се уведомяват служителите най-малко шест месеца предварително, колективното ползване на отпуск може да бъде определено на три седмици.
Обжалване от отпуск - § 112 ал. 1 от Кодекса на труда
В случай, че работодателят оттегли служителя от отпуск, той е длъжен да заплати на служителя направените разходи по негова вина в резултат на тази промяна или в резултат на упражняване на правото му и оттегляне на служителя от отпуск. Условието обаче е работникът да има отпуск, одобрен от работодателя, за което служат билетите за почивка. Следователно работодателят е длъжен например да възстанови таксите за анулиране на пътуването, поръчано от служителя, пътни разходи във връзка с предсрочното завръщане от ваканция и т.н. Това означава, че служителят трябва да закупи отпуска само след като той бъде одобрен от работодателя (в рамките на плана за почивка), респ. по споразумение с работодателя.
Неизползван отпуск от предходната година - § 113 от Кодекса на труда
Работодателят може да определи работника или служителя да ползва отпуск, дори ако все още не е изпълнил условията за право на отпуск, ако може да се предположи, че работникът или служителят ще отговаря на тези условия до края на календарната година, през която той ползва отпуск, или до край на заетостта.
Ако служителят не може да използва отпуска през календарна година, тъй като работодателят не определя използването му или поради пречки за работа от страна на служителя, работодателят е длъжен да предостави на служителя отпуск, така че той да приключи не по-късно от края на следващата календарна година. Ако работодателят не определи ползването на отпуск на работника или служителя не по-късно от 30 юни на следващата календарна година, така че служителят да може да ползва отпуска до края на тази календарна година, работникът или служителят може да определи използването на отпуска. Служителят е длъжен да уведоми писмено работодателя за това използване на отпуск, поне 30 дни предварително; този период може да бъде съкратен със съгласието на работодателя.
Ако служителят не може да ползва отпуска за отпуск по майчинство или родителски отпуск дори до края на следващата календарна година, работодателят ѝ предоставя неизползван отпуск след края на отпуска по майчинство или родителския отпуск.
Ако работникът или служителят не може да ползва отпуска, тъй като е обявен за временно неработоспособен поради заболяване или нараняване, дори до края на следващата календарна година, работодателят му предоставя неползвания отпуск след края на временната неработоспособност на служителя за работа.
Ако работникът или служителят не може да ползва отпуска, тъй като е бил освободен за дълго време за изпълнение на публична функция или функция на синдикатите, работодателят му предоставя неизползвания отпуск след прекратяване на изпълнението на обществената функция или синдиката функция.
Обезщетение за заплата за изчерпан отпуск - § 116 ал. 1 от Кодекса на труда
Служителят има право на обезщетение за заплата в размер на средния му доход за отпуснатата работа.
За частта от отпуска, която надвишава четири седмици от основния размер на отпуска, която работникът или служителят не може да ползва до края на следващата календарна година, служителят има право на обезщетение за заплата в размер на средните му доходи.
На служител не може да се изплаща компенсация за заплата за четири неизползвани четири седмици основен отпуск, освен ако той не е бил в състояние да ползва този отпуск поради прекратяване на трудовото правоотношение.
Работникът или служителят е длъжен да върне изплатеното обезщетение за заплата за празника или частта му, за която е загубил правото или за която не е имал право.
Намаляване на отпуските - § 109 от Кодекса на труда
Ако работникът или служителят е изпълнил условието за 60 отработени дни през календарна година, работодателят може да намали отпуска за първите 100 пропуснати работни дни с 1/12, а за всеки други 21 пропуснати работни дни също с 1/12, ако го е направил да не работи през тази година, например поради PN, ползване на родителски отпуск или заемане на публична длъжност. За всяка неоправдано пропусната промяна (работен ден) работодателят може да намали отпуска с 1 до 2 дни. Неоправданите пропуски на по-кратки части от отделни промени (дни) се сумират.
Служител, който не може да ползва отпуск поради PN, майчинство или родителски отпуск, освобождаване за обществен или синдикален отпуск, ще вземе отпуск само след прекратяване на пречките за работа от негова страна. Работодателят не може да го принуди да вземе отпуск през посочените дни. По време на други препятствия на работното място от страна на служителя, работодателят може да определи служителя да вземе отпуск само по негово искане, което е предвидено в § 113, ал. 3, 4 и 5 от Кодекса на труда.
В случай, че на служителя бъде отказано правото да вземе отпуск, t. j. работодателят нарушава разпоредбите на Кодекса на труда, служителят има възможност да подаде жалба до работодателя в съответната инспекция по труда, която ще провери ситуацията. В случай на констатации, той разпорежда отстраняване на недостатъци, респ. налага финансова санкция.