възникне

Душата на счетоводител, в момента също майка в родителски отпуск и външен сътрудник във фирмата Účtovná jednotka, s.r.o . В момента тя е специализирана в обработката на лични данъци.

Как и кога служителят може да вземе отпуск? Кога може да се съкрати празникът и каква е компенсацията на заплащането на отпуска?

Той настройва празника § 100 до § 117 Акт № 311/2001 Coll. Кодексът на труда, изменен (наричан по - долу "Кодекс на труда“).

Кой има право на отпуск?

Всеки служител, който работи постоянно, има право на отпуск. Следователно отпускът е право на всеки служител, работещ по трудов договор.

На какъв отпуск има право служителят?

Ако условията, предвидени в закона, са изпълнени, служителят може да има право на:

  • ваканция за календарна година, респ. пропорционалната му част,
  • отпуск за отработени дни,
  • допълнителен отпуск.

Право на отпуск за календарна година, респ. пропорционалната му част

Той има право на отпуск за цялата календарна година служител, който има същия работодател трудовото правоотношение е продължило непрекъснато през цялата година и които извършена работа произтичащи от това трудово правоотношение най-малко 60 дни в календарна година.

Основната област на празника е поне със служителя четири седмици. В случай на служител, който е на възраст поне 33 години възраст, основният размер на отпуска е най-малко пет седмици. Както виждаме, Кодексът на труда определя най-ниския основен размер на отпуск, поради което работодателят може доброволно да предостави на служителя по-голям размер на отпуск (напр. Държавни служители и др.).

Кодексът на труда обаче предвижда по-висок основен размер на отпуск за педагогически професии, като директор на училище, учител, асистент и т.н., а именно поне осем седмици през календарната година.

Той има право на отпуск за част от календарната година служител, който не е работил при работодателя през цялата календарна година, но само част от календарна година а извършена работа произтичащи от това трудово правоотношение най-малко 60 дни в календарна година.

Правото на пропорционална част от отпуска за календарна година е за всеки цял календарен месец непрекъснат период на същото трудово правоотношение и се изчислява като 1/12 празник за календарна година. Това означава, че с основния размер на отпуск за служител под 33-годишна възраст, изчисляваме пропорционалната част от празника както следва = (1/12) * 4 седмици (съответно 20 дни).

От гореизложеното следва, че делът на отпуските за служители на възраст под 33 години е около 1,5 дни в календарен месец.

Празничното закръгляване не е предвидено в Кодекса на труда, поради което изчислението трябва да се основава на правилата за математическо закръгляване или на правилата, сключени във вътрешната директива. Според математическите правила трябва да закръглим празника, както следва:

  • до 0,25 (включително): към надолу (напр. 6,1 дни ваканция, закръглени до 6 дни),
  • над 0,25 до 0,75 (включително): na полудневна (напр. 6.33 празници, закръглени до 6.5 дни),
  • над 0.75: посока нагоре (напр. 6.85 празници, закръглени до 7 дни).

Пример за изчисляване на дела на празниците за календарна година

Жана се зае с нова работа на 1 април 2019 г., тя е на 23 години. Колко дни ваканция през 2019 г. имат право?

Тъй като Яна работи 9 месеца, тя има право на 15 дни (1/12 * 20 дни отпуск за календарна година * 9 месеца).

Националният съвет на Словашката република одобри промени в отпуските на служителите за 2020 г. Повече информация можете да намерите в статията Празници през 2020 г. - 5 седмици отпуск и за родители под 33 години.

Ваканции за календарна година, респ. част от годината с неравномерно разпределено работно време

Ако естеството на работата или условията на работа не позволяват това е възможно за работодателя разпределено работно време неравномерно за отделни седмици, като в този случай средното седмично работно време не може да надвишава установеното седмично работно време за максимален период от четири месеца (напр. служители, работещи на няколко смени).

Съгласно § 104 от Кодекса на труда служителите имат неравномерно разпределено работно време имат право на толкова работни дни отпуск, колкото са средно през годината.

Изчисляваме средногодишната стойност, както следва: брой промени (работни дни) според работния график на служител през календарната година/брой седмици в календарната година (52.1785)

Изчисляваме правото на отпуск за служител с неравномерно разпределено работно време както следва: средна годишна * основна зона за почивка

Пример за изчисляване на правото на отпуск за служител с неравномерно разпределено работно време

Франтишек е на 28 години. В работния график за 2019 г. той е планиран да работи 150 работни дни. Неговата средна годишна стойност на седмица е 2,87 дни (150 дни/52,1785), а правото му на отпуск е 2,87 дни * 4 седмици = 11,48 дни ваканция.

Право на отпуск за отработени дни

Правото на отпуск за отработени дни възниква за служител, който не е имал право на отпуск за календарна година или пропорционална част от нея, тъй като не е работил при същия работодател поне 60 дни в годината.

Правото на отпуск за отработени дни се изчислява като 1/12 от отпуска за календарна година за всеки 21 отработени дни през съответната календарна година. Напр. ако служителят работи за дадения работодател 42 дни, той има право на 2/12 отпуск (за основната площ на служителя до 33-годишна възраст това е 3 дни), ако служителят е работил само за работодателя 41 дни, той ще има право само на 1/12 празници (т.е. 1,5 дни, до 33-годишна възраст).

Право на допълнителен отпуск

Те имат право само на допълнителен отпуск законно наети служители. Това са служители, които съгласно § 106 от Кодекса на труда работят под земята през цялата календарна година в добива на полезни изкопаеми или в изкопаването на тунели и тунели, както и служители, които извършват особено трудна или вредна работа и под.

Служителите, определени от такъв закон, имат право на допълнителен отпуск от една седмица (т.е. за служител, който е на възраст под 33 години, той има право на 4 + 1 седмица ваканция). Ако служителят, посочен в § 106 от Кодекса на труда, работи само част от календарната година, той има право на 1/12 допълнителен отпуск (т.е. 1/12 от седмицата на отпуск) за всеки 21 отработени дни.

Основна област на правото на отпуск на работника в таблицата

Ваканционен типОсновната област на празникаСъстояние
Празници за календарната година поне 4 седмици ако служителят е на възраст под 33 години
поне 5 седмици ако служителят е на възраст над 33 години
поне 8 седмици преподавателски състав
Ваканции за част от календарната година 1/12 от отпуска на основната площ за всеки отработен месец ако служителят е работил повече от 60 дни
Почивки за отработени дни 1/12 от почивката на основната площ за всеки 21 отработени дни ако служителят не е работил повече от 60 дни
Допълнителен отпуск основна площ + 1 седмица Конкретни служители, изброени в § 106 от Кодекса

Случаи, при които правото на отпуск е намалено

Работникът намалява правото на отпуск в тези случаи, предвидени от закона:

  • поради ползване на родителски отпуск,
  • поради дългосрочна ваканция за изпълнение на публична функция и за изпълнение на синдикална функция,
  • поради изпълнението на извънредна служба по време на криза или алтернативна служба по време на война и военно състояние,
  • поради важни лични пречки на работното място (например поради временна PN поради болест или нараняване, лечение на болен член на семейството и др.),
  • поради неоправдана пропусната промяна (работен ден),
  • поради изпълнението на наказание лишаване от свобода или за изпълнение на задържането (намаляване съгласно член 109, параграф 5).

Правото на отпуск се намалява за служител, който е изпълнил условието да работи най-малко 60 дни през календарната година, както следва:

  • с 1/12 за първите 100 пропуснати работни дни,
  • с 1/12 за всеки допълнителен 21 пропуснати работни дни.

В случай на пропусната промяна, работодателят може да намали правото на работника да напусне с един до два дни.

Съкращаването на празника не е отговорност на работодателя, това е възможност. По същия начин, съгласно Кодекса на труда, работодателят не може да намали правото на напускане изцяло, така че служителят да няма право на нито един ден отпуск. Работодателят може да намали правото на отпуск, така че служител, чиято заетост е продължила през цялата календарна година, е имал право на отпуск от поне една седмица (за непълнолетен служител две седмици).

Работодателят няма право да намали правото на работника да напусне за периода:

  • временна PN (неработоспособност) в резултат на трудова злополука или професионална болест, за която работодателят носи отговорност,
  • по време на отпуск по майчинство,
  • за периода на родителски отпуск при бащата на детето.

За правото на отпуск по време на дългосрочен PN или след отпуск по майчинство и родителски отпуск можете да прочетете в статията Право на отпуск след дългосрочен PN и след майчинство/родителски отпуск

Как и кога служителят може да вземе отпуск?

Кодексът на труда предвижда следните условия за ползване на отпуск:

  • вземане на ваканция винаги се определя от работодателя, след консултация със служителя в съответствие с плана за отпуск, който е определен с предварително съгласие на представителите на персонала,
  • работодателят обикновено планира да използва отпуска, за да може служителят да използва правото си на отпуск до края на календарната година,
  • вземане на ваканция работодателуведомете служителя най-малко 14 дни предварително (този период може да бъде по-кратък само със съгласието на служителя),
  • работодателят трябва да осигури една част от отпуска за поне две седмици (освен ако не е уговорено друго със служителя),
  • работодателят не може да нареди ползването на отпуск през периода, когато служителят е в PN, майчинство или родителски отпуск,
  • ако работодателят назначи на работника компенсационен отпуск за извънреден труд или работа на официален празник, той е длъжен да му осигури компенсационен отпуск за друг ден.

От гореизложеното следва, че отпускът не е служителят, а работодателят. При ползване на отпуск работодателят трябва да вземе предвид не само задачите, които служителят трябва да изпълнява, но и интересите на служителя.

В определени случаи работодателят може, в съгласие със служителите, също да разпореди масово теглене на отпуск, особено ако е необходимо по оперативни причини. Този колективен отпуск обаче може да не е предназначен за повече от две седмици или три седмици (ако колективният отпуск е обявен предварително от служителя поне 6 месеца предварително).

Работодателят може да нареди използването на отпуск, ако работникът или служителят все още няма право на отпуск?

В случай, ако служителят не е изпълнил условията за право на отпуск, но може да се предположи, че той ще отговаря на тези условия до края на календарната година, в който той ползва отпуск, работодателят може да предпише да вземе отпуск.

Ами ако служителят не е в състояние да използва отпуска през дадена календарна година?

Според Кодекса на труда служителят трябва да изчерпи правото на отпуск през дадена календарна година, освен ако това не се случи, правото на отпуск на служителя да се пренесе към следващата календарна година.

Работодателят трябва да определи използването на прехвърления отпуск за следващата календарна година най-късно до 30 юни, по такъв начин, че служителят да може да го използва до края на календарната година (напр. работникът не е използвал 12-те дни отпуск, пренесени до 2019 г. през 2018 г., работодателят трябва да определи това използване до края на 2019 г.) . IN В случай, че работодателят не определи използването на този прехвърлен отпуск до 30 юни, служителят може сам да определи използването на отпуска. по свое усмотрение, но трябва да уведоми работодателя поне 30 дни предварително.

Трябва обаче да се отбележи, че ако служителят не използва прехвърления отпуск през следващата календарна година, той ще бъде лишен (но не повече от 4 седмици отпуск).

В случай на служител, който е в отпуск по майчинство или родител, или е признат за временен PN и не може да ползва отпуска до края на следващата календарна година, тя ще използва неизползвания отпуск след края на майчинството или родителския отпуск или след края на временната PN.

Каква е компенсацията за заплащане на отпуск?

Ако служителят вземе отпуск, съгласно § 116 от Кодекса на труда той има право на обезщетение за заплата в размер на средния му доход.

Ако служителят не може да използва отпуска поради прекратяване на трудовото правоотношение, той има право на обезщетение за заплата за целия неизползван отпуск, т.е. за неизползван отпуск за календарната година, в която трудовото правоотношение е приключило, но и за пренесен отпуск от предходната календарна година.

В случай, че работникът или служителят е загубил правото на отпуск или не е придобил правото и му е изплатено възнаграждение за отпуск, той е длъжен да върне това обезщетение на работодателя изцяло или частично.

Както вече писахме в случай на отпуск, пренесен за следващата календарна година, който служителят не успява да използва, той няма право на обезщетение за отпуск и правото на работника да напусне изтича (макс. 4 седмици от празник). Горното обаче не се прилага за онази част от отпуска, която надвишава четири седмици от основния размер на отпуска и в този случай служителят има право на обезщетение за заплащане на отпуск.

Повече информация за обезщетението за отпуск можете да прочетете в статията Изчисляване на обезщетението за отпуск