Добре известната китайска политика, насочена към регулиране на растежа на населението, може да оцени резултатите от изкуствените интервенции в обществото. Той има първата възрастна популация в света на неволни индивиди. Какво са те?

донесе

Синдром на малките императори

Не само китайски социолози, но и експерти от цял ​​свят успяха да наблюдават на живо първото поколение деца, чието правителство наложи социалния статус на едно дете. Китай участва активно в изкуственото регулиране на размера на семейството от началото на 80-те години.

Законните семейни двойки в градовете имаха право да имат максимум едно дете. Докато семействата, които не спазват закона, бяха жестоко преследвани, необвързаните и техните родители получиха силна подкрепа от държавата.

Днес китайските училища са на изненадващо високо ниво. Не само местни, но и чуждестранни учители участват в обучението на децата още от детската градина. Още от ранна възраст учениците имат възможност да се запознаят не само с владеещ английски език, но и с чужденци и тяхната култура.

А другата страна? Много хора бяха отразени върху лицето на обществото. Нарастващият индивидуализъм, егоизмът и саморекламата оказват сериозно въздействие както върху личните, така и върху професионалните взаимоотношения. В общество, в което има ожесточена конкуренция, все повече млади хора изпадат в депресия.

Работодателите предпочитат кандидати с братя и сестри на интервюта. Те смятат хората за по-егоистични, мързеливи, по-малко съпричастни, приспособими и по-внимателни. Социолозите наричат ​​това поколение „малки императори“ единствените. Неврозите, затлъстяването и недоволството от живота са по-чести.

Населена земя на самотните

Днес около 90% от децата без братя и сестри живеят в градските райони на Китай, повече от 60% в селските райони. Въпреки големия брой жители, младите китайци се оказват в незавидно положение. В допълнение към голямата разлика между броя на мъжете и жените (мъжките потомци са предпочитани в културата в продължение на много години), те имат основна семейна отговорност.

На плещите на единственото дете има задължение да се грижи не само за застаряващите родители, но често и за бабите и дядовците. Задължения, които не могат да се споделят от няколко братя и сестри, оказват голям социален и икономически натиск върху индивида.

Краят на политиката за едно дете?

От 1979 г. Комунистическата партия, която контролира китайската политика, се стреми да намали растежа на населението чрез икономически и социални реформи. Поради това той въведе политика за едно дете, която засяга главно семейства, живеещи в града. Правителството успя бързо да намали нарастването на населението: докато през 1970 г. на жена имаше 5,8 деца, днес те са 2.

Тази противоречива социална политика е придружена от нарушения на основните човешки права, насилствени аборти, насилие и преследване на семейства. Днес ситуацията е различна. От 2015 г. режимът постепенно облекчи семейната политика. Основната причина е по-бързото стареене на китайското население и значителното неравенство между мъжете и жените.