Напускате ли работата си и не знаете колко дни отпуск имате право, дали трябва да го ползвате или дали можете да поискате от работодателя да ви възстанови сумата? Зузана Чудачкова, адвокат и партньор на bnt адвокати, отговаря на читателите.

питате

1 април 2014 г. в 8:00 ч. Katarína Ragáčová, Katarína Ragáčová

Ако заетостта на служителя приключи в края на април, как ще се изчислява отпускът? На колко дни ваканция има право?

Правото на отпуск на служителя се оценява отделно за всяка календарна година. Решаващият фактор е по-специално дали служителят е изпълнявал работа при един и същ работодател в продължение на поне 60 дни през дадена календарна година.

До този момент напр. отчита се и времето, през което служителят е бил на медицински преглед или е придружавал детето си за преглед. От друга страна, периодът, през който служителят временно е бил неспособен да работи, не се включва в това време.

  • Основната зона за почивка е 4 седмици (20 дни, ако работите от понеделник до петък).
  • От 33-годишна възраст имате право на 5-седмична почивка (25 дни на работа от понеделник до петък).
  • Пропорционалната част от празника се счита за 1/12 от празника.
  • Ако сте работили 4 месеца, имате право на 4/12 почивни дни.
  • За 25 дни ваканция имате право на 8,33 дни ваканция.
  • Имате право на част от отпуска, ако сте работили поне 60 дни при същия работодател.
  • Ако сте работили само от 21 до 59 дни при един работодател, имате право на отпуск за отработените дни.
  • Ако сте работили по-малко от 21 дни, нямате право да напускате.

Правото на отпуск за напускане на служител зависи пряко от броя на отработените дни. За целите на Кодекса на труда обаче е необходимо да се прави разлика между пропорционалната част от отпуска за календарна година и т.нар. отпуск за отработени дни.

Ако служител е работил при същия работодател поне 60 дни през годината, той ще има право на част от отпуска за календарната година. Ако служителят е работил само от 21 до 59 дни, той ще има право на отпуск за отработените дни. Ако служителят не е работил 21 дни, той няма право на отпуск.

Основният размер на отпуска за календарна година е най-малко 4 седмици, а ако служителят достигне поне 33 години през дадена календарна година, най-малко 5 седмици.

Пропорционалната част от отпуска е за всеки цял календарен месец непрекъсната продължителност на една и съща заетост 1/12 от отпуска за календарната година.

Следователно, ако трудовото правоотношение приключва на 30.04.2014 г. и при условие, че работникът или служителят е работил при работодателя повече от 60 дни от началото на 2014 г., той има право на 4/12 отпуска за календарна година в края на трудовото правоотношение. .

В края на трудовото си правоотношение служителят е длъжен да използва частта от отпуска, на която има право?

Работодателят има право да разпореди използването на отпуска на работника или служителя. Служителят има право и в същото време е длъжен да ползва отпуск само ако работодателят е разпоредил или му е позволил да вземе останалото право на отпуск.

На практика работодателите се възползват от тази възможност в края на трудовото си правоотношение, по-специално като нареждат на служителя да ползва отпуск по време на предизвестието.

Ако работникът или служителят остане с неизползван отпуск дори след прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. след изтичане на срока на предизвестието, работодателят е длъжен да възстанови неизползваната част от отпуска на служителя.

Ами ако служителят е взел повече отпуск от действителното му право поради прекратяване на трудовото правоотношение?

Ако служителят е ползвал повече дни отпуск, отколкото има право, той/тя е длъжен да върне на работодателя компенсацията на заплатите, платена за частта от отпуска, за която не е имал право, респ. на което той е загубил правото.