Интермитентното гладуване, иначе известно у нас като английското име „интермитентно гладуване“, е относително нов подход към храненето. По същество това не е диета като такава - сама по себе си, освен ако не се практикува заедно с напр. Палео диетата или диетата на воините (от която тя често е част) не забранява никакъв вид храна.

диети

Какво е интермитентното гладуване?

Принципите са повече или по-малко прости. Основата винаги е разделянето на определен период от време (най-често на ден) на период, в който човек може да яде и когато не. Така че, не съвсем - има много видове периодично гладуване и според тях това, което се разбира под „сега е“ и „сега е нищо“. Много често се срещаме с факта, че в секции, където не трябва да се яде нищо, е разрешено напр. кафе с мляко (млякото е храна), малко ядки или малка част от други храни.

Защо е така? Привържениците на периодичното гладуване често твърдят, че то е съответно „връщане към корените“. за връщане към диетата, към която телата ни са били адаптирани от еволюцията преди хилядолетия. По това време човекът е бил ловец-събирач и точно това трябва да симулира принципът на периодичното гладуване. По този начин малките, повече или по-малко пренебрежими порции по време на глад са симулация на „колектор“, когато напр. гладен първобитен човек намира няколко ядки, плодове, малко яйце и т.н.

Скокът до състоянието на „ловец“ е втората част от прекъснатата гладна стачка - необуздано ядене 🙂 (извинете за израза, не можа да се устои) В зависимост от конкретната избрана форма на периодично гладуване, има няколко часа, през които човек буквално яде - целта е да приема калории по това време, които иначе биха били разпределени през целия ден.

Разбира се не се има предвид, че човек трябва да вземе хладилника с щурм и неща с торти, пайове, пържени пържоли и картофена салата за Коледа. Aj самият акт на преяждане има своите правила и зависи главно относно качеството на получената храна.

Трябва да започне със зеленчуци (предимно листни) в комбинация с качествени мазнини (маслини, коноп, ленено семе, рибено масло), да продължи с качествени протеини (отново в комбинация с качествени мазнини - млечна мазнина, авокадо, ядки, ...) и да завърши с качествени въглехидрати (предимно в ограничени количества).

В известен смисъл връзката на IF с палеото и различните му издънки е логична, тъй като и двете системи се опитват да върнат съвременната диета на хилядолетието и би било доста странно, ако не бяха близо една до друга.

Варианти на периодична гладна стачка

Както обикновено, всеки приспособява диетата или диетата си по свой вкус. Ето защо знаем по време на периодична гладна стачка няколко различни подхода, които се различават главно във времето - чрез разделяне на деня на части, когато можете да ядете и кога не можете. Най-известните включват, например:

В заключение вероятно си струва да се спомене, че няколко научни изследвания стигнаха до заключението, че яденето на периодично гладуване може да намали риска от различни цивилизационни здравословни проблеми (предимно сърдечни заболявания, но също и диабет, рак, ...), но има и такива много изследвания, от друга страна, потвърждават положителния ефект от редовната диета, разделена на няколко малки порции през равни интервали (което е точно обратното на периодичното гладуване). Самият отговор на въпроса какво е по-добре е толкова сложен и вероятно също силно повлиян от индивидуалността на човека (някои хора просто седят по-добре на периодична гладна стачка, други имат редовна диета).

Когато се обмисля какво е по-добро, това зависи и от конкретния тип периодично гладуване - едно голямо преяждане на ден вечер може напр. увеличаване на риска от сърдечно-съдови заболявания (което също е потвърдено от проучвания).

В идеалния случай, ако някой се реши на периодична гладна стачка, това изглежда не твърде брутално (по отношение на времето), но в същото време стриктно спазване на някаква „по-фина“ програма - напр. постно.

Според привържениците на IF, ползите за здравето се дължат отчасти на факта, че един позволява на тялото да работи в режим на глад, което е естествено за него и по този начин могат да възникнат процеси, които помагат за поддържане на тялото здраво, но с нормална диета в стил „чувствам глад, ще ям“ те нямат шанс дори да започнат. Ако обаче гладът е твърде силен, евентуалният положителен ефект постепенно се превръща в отрицателен. Актуалността на тези възгледи обаче е спорна - това са само хипотези и въздействието на различна продължителност на глада върху здравето и тялото все още е много малко проучено.