Периодът на непокорство е нещо ново, непознато за родителите и за първи път често не знаем как да реагираме на него. Какво може да ви помогне?
Истината е, че вероятно никой родител не е освободен завинаги от яростта на детето си. Тези моменти често са неприятни и изтощителни за родителите. Мнозина не знаят как да реагират, когато детето иска да получи нещо, не само публично, но и у дома. Родителите са преследвани от опасения, че реакцията им няма да причини вреда на детето или че няма да застрашат авторитета им.
Във времена на предизвикателство е важно да осъзнаете, че детето се държи неконтролируемо, защото не е в състояние да контролира емоциите си. Той не ги разбира, те надхвърлят границите на неговия опит и способности, за да могат внимателно да обработят своите негативни чувства, които са го контролирали. По това време ние, родителите, бяхме тук, за да го „задържим“ и тези моменти, за които детето не може да се подготви, оцеляха възможно най-малко травматично.
Казвате си: „Лесно е да се каже! Толкова натрупано изтощение, липса на сън. не винаги ми позволяват да мисля и да правя всичко на върха. Аз също съм просто човек. „И си прав. Още по-важно е да овладеете нашите съвети и ще имате няколко решения в ръкава си, ако възникне такава ситуация. Няма да се изтощите, като извикате на детето да отблъсне атаката, но ще можете да реагирате, като успокоите ситуацията много по-рано.
Затова изпробвайте нашите препоръки, които могат да ви помогнат да избегнете истериката или поне да ги направите по-редки или по-малко интензивни.
1) Опитайте всичко възможно да се подготвите, за да предпазите детето и себе си от ненужни неприятности. Децата трябва да се научат да се справят с известна доза разочарование, точно както ще се сблъскват много пъти по-късно, когато не могат да се ориентират. Но можете да улесните живота си, като избягвате ситуации, които могат да разстроят детето ви.
- Не започвайте дейности, които харесвам с вашето дете, ако нямате достатъчно време да ги завършите.
- Никога не обещавайте нещо, което няма да можете да изпълните.
- Никога не започвайте никакви дейности, ако детето е гладно, уморено или замръзнало.
Гледайте как детето ви изпада в гняв например. време през деня, ситуации, обърнете внимание на възможните фактори на стрес, които го причиняват по-често и се опитайте да премахнете тези фактори до минимум.
2) Ако видите, че тази ситуация се приближава, опитайте се да обезпокоите детето и насочете вниманието към нещо съвсем различно. Малките деца реагират доста добре на музиката, затова опитайте напр. пейте любимата му песен. Тази стратегия не винаги работи, но си струва да опитате.
3) Понякога децата имат тези условия, защото те тестват границите на новата си независимост, които те откриха. Дайте на детето си чувство за независимост, като му предлагате опции. Вариантите трябва да са ясни и не подлежат на договаряне. Например: Вашият детски градина иска да избере дрехи за детската градина. Оставете я да прави неща, които са подходящи за времето.
4) След като гневът започне, най-добрата политика е да се уверите, че детето ви е във физическа безопасност и след това да го игнорирате. Не се опитвайте да обяснявате или да спорите с детето си при припадък. Просто бихте се впуснали в битка за повече разочарование. Представете си себе си. Бихте ли искали да чуете в такъв момент защо сте в плен на емоциите? Или просто искате да проветрите?
5) Не се сърдете деца до точката, в която знаете, че ще загубите контрол и ще кажете или направите нещо, за което по-късно ще съжалявате. Колкото и да е трудно да запазите спокойствие. Ако чувствате, че не можете да го направите, отдалечете се за известно време, докато си възвърнете самообладанието.
6) Децата ви все още ви гледат. Затова бъдете сигурни, че те предлагате подходящ модел на добро поведение, за да се справите със собственото си разочарование, когато растат. Позволете на детето си да назове чувствата си, когато нещо го разстройва. След това му покажете как да се отпусне, напр. 5 дълбоки вдишвания или 5 минути мълчание сами, за да се успокоите.
7) Когато гневът на детето свърши, той осъзнава, че не сте били доволни от поведението му, но намерете нещо положително, което да му кажете. Напр.: „Гордея се с теб, колко бързо успя да се успокоиш.“ „Ришка, радвам се, че най-накрая се чувстваш по-добре.“ Прегърнете го и го включете в дейност, при която той избягва това, което току-що се е случило.
8) Ако детето ви се опитва да копае, удря, хапе и така нататък реагирайте на специфичното му поведение, а не на пристъпа му. Напомнете му, че увреждането на другите не се толерира абсолютно и води до последствия. Никога не се преструвайте, че не виждате подобно поведение или че само нараненият трябва да реагира.
9) Не смущавайте детето, осмивайки поведението му. Не мразете и не предотвратявайте пристъпите на гняв в бъдеще.
10) Колкото и изкушаващо да е да се поддадете на желанията на детето си и да сложите край на привидно безкрайния му гняв, не го правете. Ще му научите само един основен урок: „Хвърлянето на земята“ в крайна сметка ще му даде точно това, което иска, ако продължи достатъчно дълго. Помислете за дългосрочните последици от изучаването на този урок.
Изблиците на гняв със сигурност са много неприятни, когато децата са малки, но имайте предвид какво може да бъде, когато са по-големи или евентуално тийнейджъри. Идеално е да настроите моделите си на поведение възможно най-скоро. По този начин детето ви ще научи, че няма да получи нищо от никого, като вика и плаче.
11) Да, може да бъде много неудобно, ако детето ви избухне от гняв сред тълпа хора на публично място, но не забравяйте, че може да сте загрижени за детето си, но не и непознати. Колкото можете по-тихо, заведете детето си на тихо място, напр. до колата и го оставете да се успокои.
Успокойте го, че щом се успокои, ще можете да продължите да правите това, което сте прекъснали. Не му показвайте нетърпението или гнева си по лицето или по тона на гласа си. Опитайте се да останете възможно най-хладен и му дайте да разбере, че няма да ви направи така.
12) Непокорството може да е единственият начин детето да привлече вниманието ви. Уверете се, че му обръщате достатъчно положително внимание. Напр. дори няколко минути през деня, когато не се посвещавате на нищо друго, само той и вие присъствате с него с пълен ум и душа и се фокусирате само върху него.
В повечето случаи изблиците на гняв не са нещо, от което да се притеснявате. Ако сте задали здраво границите си, детето много бързо ще разбере, че това поведение не е решение за него и не работи. Ако обаче напр. не сте обединени с партньора или съпруга си в това, което детето може да направи, или във вашите реакции на подобно поведение, подобни припадъци могат да продължат много дълго време. Затова винаги честно отговаряйте преди всичко как функционирате като родител или дали сте единни, защото само това наистина носи полза на детето. Ако държите на границите си и показвате на детето си, че симптомите ви не ви засягат по никакъв начин и въпреки това имате такива изблици на гняв 2-3 пъти на ден и продължават 15-15 минути, трябва да се консултирате с лекар.