Преди време попаднах на две доста обширни статии за паническо разстройство при деца и млади хора и в следващите редове ви представям мненията на експерти по този въпрос - MUDr. Михал Гьоц и док. MUDr. Михал Хрдличка, CSc.

юноши

Какво е паническо разстройство

Паническото разстройство отдавна се смята за заболяване на възрастните. През 80-те години започват да се появяват първите произведения, базирани на ретроспективни данни от възрастни пациенти, които предполагат, че педопсихиатрите също могат да получат пристъпи на паника при своите пациенти. Въпросите дали паническото разстройство изобщо се среща в тази възрастова група сега прерастват в изследване на специфичните му форми.

Характеризира се паническо разстройство поява на ограничени във времето участъци интензивна тревожност, които изригват без видима връзка с външни събития. Обикновено се придружава чувство на безпокойство други симптоми. Те могат да бъдат:

  • симптоми на вегетативно дразнене (сърцебиене - сърцебиене, ускорен сърдечен ритъм, изпотяване, треперене или треперене, сухота в устата),
  • симптоми на гърдите и корема (затруднено дишане, болка в гърдите или дискомфорт в гърдите, гадене),
  • общи симптоми като горещи или студени вълни, изтръпване или изтръпване),
  • други психични симптоми (дереализация, обезличаване, страх от смърт, лудост, загуба на контрол).

Основната единица на паническото разстройство - пълна паническа атака - е преживяване на внезапна тревожност и поне един симптом на вегетативно дразнене и три симптома от останалите групи, обикновено с продължителност няколко минути.

За да се оцени тежестта на паническото разстройство, се оценява броят на пристъпите за определен период от време. Ако четири атаки се случат в рамките на четири седмици, експертите съобщават за умерено разстройство, с четири атаки седмично за повече от 4 седмици, тежко разстройство.

Поява в детството и юношеството

Още през първата половина на 90-те години на миналия век скептицизмът се забелязва при голям брой психиатри относно появата на панически атаки при деца и млади юноши. Днес обаче има консенсус, че паническо разстройство всъщност се среща и при юноши. Според различни проучвания до 18% от младите хора с паническо разстройство показват между 10 и 17 години.

Хората с панически атаки са по-склонни да идват от разделени или разведени бракове, са по-депресирани и пушачите са по-склонни да бъдат сред тях. От практиката става ясно, че с увеличаване на възрастта, особено след навлизане в пубертета, делът на пълните панически атаки се увеличава значително.

Фактът, че паническото разстройство се появява и в по-млада възраст при децата, се счита за рисков фактор за други разстройства, като напр. злоупотребата с наркотични вещества. Паническото разстройство обикновено се появява придружено от друго разстройство (т.нар. Коморбидност). Най-честите коморбидни разстройства са генерализирано тревожно разстройство (60%), специфични фобии (40%), депресия и социални фобии (15%).

Лечение на паническо разстройство при деца

Авторите са съгласни, че данните за лечението на паническо разстройство при юноши все още са сравнително оскъдни.

Като първоначално лечение преобладават антидепресантите, базирани на SSRI, които освен фармакотерапия изтъкват и експертите психотерапевтичен аспект на лечението - добри преживявания са досега когнитивна поведенческа терапия. Основните процедури за тази терапия включват:

Значително е участие на родителите. От първата фаза на терапията родителите се считат за важни участници в терапевтичните сесии. В случай на педиатрични пациенти, родителите могат да останат активни в следващите стъпки. След това те играят ролята на своеобразни „треньори“, които практикуват някои техники заедно с детето и в същото време ги възнаграждават за своите господари. Тогава децата могат да изберат по-малка награда за краткосрочен успех и по-значителна награда за добро сътрудничество за по-дълъг период от време, обикновено седмици.

Паническото разстройство може да бъде по-трудно за диагностициране поради честите съпътстващи заболявания. Експертите посочват. Че децата с паническо разстройство се срещат по-често от педиатри и детски невролози, отколкото от педопсихиатри.