пациентите

Малцина осъзнават, че най-често срещаните места в тялото, където се появяват метастази от няколко ракови заболявания, са костите. Три четвърти от костните метастази произхождат от тумори на гърдата, простатата, белите дробове и бъбреците.

Костни метастази се срещат при почти 80% от хората с диагноза рак на гърдата, простатата или белия дроб, т.е.пациенти с често срещани тумори. Костите често са първите места на метастази в организма при тези заболявания. В напреднал стадий те са придружени от много силна болка, тежки фрактури или дори парализа. Тези състояния могат да бъдат предотвратени и забавени с лечението.

Ако туморът се е разпространил в костите от друга лезия в тялото, говорим за костни метастази. Те възникват, когато раковите клетки се отделят от първичния тумор, навлязат в кръвта или лимфната система и пътуват до костната тъкан, където се утаяват и започват да растат. Повече от половината от пациентите с новодиагностициран рак също имат болки в костите. Причината е най-честото метастатично костно заболяване, което е много често усложнение при пациенти с напреднал рак.

Костните метастази при пациентите влошават качеството на живот, съкращават тяхното оцеляване и лечението им често е по-скъпо и сложно от лечението само на първичния рак. Много често те се усложняват от костни събития, които значително влошават прогнозата на заболяването, съкращават оцеляването и драматично влошават качеството на живот на пациента с рак. Естеството на процеса на костни метастази все още не е напълно изяснено, така че лекарите все още не са в състояние напълно да предотвратят развитието на тези усложнения.

Някои костни метастази са така наречените остеобластни и причиняват необичайно костно образуване в околностите им, други се наричат ​​така наречените остеобластни. разграждат се остеолитичната и костната тъкан. И двата вида причиняват силна болка в костите, остеолитичните често причиняват патологични фрактури. Съществуват и смесени костни метастази, при които и двата патологични процеса протичат в костта.

В ранните етапи костните метастази не се проявяват по никакъв начин. Когато туморът достигне размери, които дразнят нервните окончания, се появяват болки и възможни костни усложнения. Те включват патологични фрактури и компресия на гръбначния мозък. Патологичните костни фрактури (раменни кости, бедрени кости, гръбначни тела, гръбначни арки) са много болезнени, изискват бърза операция за стабилизиране на костта и допълнително увреждане на мобилността на пациента. Според настоящите данни патологичните фрактури се наблюдават при до 33% от хормонално неактивните видове рак на простатата. В две трети са засегнати прешлените, а в останалите случаи са фрактури на дълги кости. Метастазите в прешлените на гръбначния стълб могат да натиснат гръбначния мозък, което може да бъде много болезнено и натискът може да го повреди. Това може да причини загуба на подвижност, мускулна слабост, скованост и затруднено уриниране. В най-тежките случаи налягането в гръбначния мозък може да причини парализа. Влошаването на болки в гърба и слабост на долните крайници е предупредителен знак. Парализата на долните крайници, причинена от компресия на гръбначния мозък, е необратима. Това е причината за пълното привързване на пациента към леглото и инвалидната количка и зависимостта от помощта на близки или непознати.

Лечението на костни метастази е многостепенно. Използват се хирургично лечение, лъчетерапия и системно лечение (химиотерапия, хормонално лечение, бисфосфонати, целенасочено лечение). Терапията на костни метастази в основата си е палиативна и основната й цел е да забави прогресията на заболяването и да подобри качеството на живот на пациента. При лечението, фокусирано не върху лечението на първичния тумор, а костни усложнения, говорим за т.нар поддържаща грижа. Независимо дали са бифосфонати или целенасочена терапия, целта е да се намали смъртността, свързана с костни метастази, честотата на усложненията, свързани с костни метастази, и да се забави и забави развитието на костни метастази. С настоящия и бъдещия напредък в медицината трябва да признаем, че някои заболявания не са лечими. Важно е да можем да удължим живота и да подобрим неговото качество. Тези стойности трябва да са еквивалентни.