Основните емоционални нужди на децата са ключови за терапевтичната терапия. Терапевтът продължава да работи с тях и те също са важни в контекста на ограниченото повторно родителство (виж тук). Според Йънг (1994) различаваме 5 емоционални детски нужди:
-
Необходимостта от сигурна връзка с другите (необходимостта от сигурност, стабилност, грижа и приемане) Необходимост от автономност, компетентност, самоличност Необходимостта от реалистични граници и придържане към тях Необходимостта да изразяват свободно и да са валидирали своите емоции и нужди
Необходимостта от безопасност, сигурност, стабилност и грижи
Детето трябва да изгради силни връзки с важни хора в живота си и иска да се чувства в безопасност, прието и обичано в тези отношения.
Нуждата от автономия, компетентност, собствена идентичност
Детето също иска да бъде независимо, иска да изпита, че е умело и компетентно. Той иска да създаде своя собствена идентичност и в същото време да чувства, че принадлежи на другите
Необходимостта от реалистични граници и тяхното спазване
Детето трябва да има разумни граници, които да се спазват, но те не са нито прекалено строги, нито прекалено хлабави.
Нуждата от свободно изразяване и валидиране на емоциите и нуждите на човека
Детето трябва да чувства, че неговите емоции и нужди са важни и в ред и може да ги изразява свободно.
Нуждата от спонтанност, игривост
Детето също иска да играе, да му се измие спонтанността без страх от провал или грешка.
Ако тези нужди се задоволяват малко или не твърде много през детството и юношеството, детето ще се адаптира и ще даде някакво обяснение защо е така. Той постепенно усвоява това обяснение. Други ситуации, които преживява, често го подсилват. Той развива определени нагласи и модели на поведение, които не се променят дори след промяна във външната ситуация. Ето как се създават неадаптивни схеми (Young, 1994).
Ролята на терапевта е да идентифицира правилно неподходящо изпълнените емоционални потребности на децата и да започне да ги изпълнява в рамките на терапията
Mgr. Михаела Чупачова.
Литература
Young, J. E. 1994. Когнитивна терапия за личностни разстройства: подход, фокусиран върху схемата. Сарасота: Професионална размяна на ресурси.