Реших да нямам деца доброволно.
В същото време исках деца, мислех, че животът ми ще бъде класически, семеен, казва Олга Белешова, 44-годишна актриса и журналист. Дори когато бях малка и ме попитаха каква ще бъда, аз казах, че съм майка. Той обаче се разви по различен начин. До 30-годишна възраст не срещнах мъж, когото исках и можех да имам деца. Със съпруга ми се запознахме едва на 36 години и не смеехме да правим това с деца. Също по възраст, но и по други причини. Съпругът ми е непознат и му отне известно време, за да се установи и утвърди тук и да може да поеме финансова отговорност за семейството си.
Да нямаме деца е нашето общо решение. Говорихме за това преди сватбата и двамата се съгласихме, след като разгледахме ситуацията си. Знам обаче за случай, когато едно момче ясно даде да се разбере преди сватбата, че не иска да има деца, защото се страхува от рискове за здравето, но годеницата му не го приема сериозно. Помисли си, че ако са женени, по някакъв начин ще го убеди. Тя не го убеди и тъй като копнееше за деца, накрая се разделиха.
Да кажа ясно и предварително: Не планирам да имам деца, считам го за отговорен, без значение каква е причината. Според мен е по-честно, отколкото да се хвърлиш в родителството и след това да оставиш децата си да бъдат отгледани от баба и дядо. Кариерата ми не е толкова шеметна, че може да се каже, че се отказах от децата заради кариера. Но дори ако някой предпочита работата пред децата, по мое мнение е по-добре от по-късно работата да пренебрегва децата.
Ако някой не може да си представи живота си без деца и не може да ги има, е много тъжно. Раждането на деца е сензационно - и най-важното естествено. Аз обаче твърдя, че е също толкова естествено да решим да нямаме деца. Това е различно мнение, но разликите също са интересни в живота и трябва да се спазват. Всеки има право на избор. Така че нямаме деца, животът ни протича по различен начин, отколкото в повечето семейства, но така се разви и ние му се радваме и не съжаляваме за нищо.
Текст: Елена Земкова за „Правда жени”
Снимка: Робърт Хютнер за „Истината“